Решение № 922 от 06.07.2026, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 274/2026
- Вид
- Решение № 922
- Подписан
- 06.07.2026
- В сила
- 11.08.2026
- Състав
- АННА ДИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- §2, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 922 гр. Велико Търново, 06.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря РАДОСТИНА ИВ. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20264110100274 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Б. И. Х., чрез адв. А.
Д. – САК, „Креди Йес“ ООД - град Хасково. Процесуалният представител на ищеца развива съображения, че между страните е сключен Договор за Паричен заем № *** към искане № *** от *** година, съгласно който общият размер на предоставения кредит е 1 200.00 лева, за срок от 13 месеца при месечни погасителни вноски в размер на 115.23 лева, като посоченият в договора ГПР е в размер на 48.214 % при месечен лихвен процент – 3.330 %, съответно годишен лихвен процент – 39.96 % и общо дължима суми в размер на 1 497.97 лева. Посочва, че чл. 6 от договора предвижда обезпечаване на договора с гарант, отговарящ на определени условия и с още едно обезпечение - ипотека върху недвижим имот, залог върху движимо имущество, банкова гаранция, или ценна книга, издадена в полза на заемодателя, като при непредставяне на посочените обезпечения в тридневен срок от сключване на договора заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 375.03 лева, с начин на разсрочване, посочен в погасителния план или общо дължима сума в размер на 2 873.00 лева. Твърди, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК. Посочва, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК в общия разход по кредита за потребителя трябва да бъдат включени всички разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които 1 са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, а в случая по делото това не е сторено. Поради това счита, че предвидената неустойка следва да е включена към другите разходи по кредита, като по този начин на практика се увеличава размера на ГПР. На следващо място посочва, че не е посочено кои точно разходи формират ГПР, тъй като не е достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. Твърди, че в процесния договор е нарушено това изискване на закона, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР, а същото представлява нарушение на чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посочва, че е налице нарушение на изискванията и на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като нито в договора, нито ОУ има посочен лихвен процент на ден. На следващо място, в условията на евентуалност, навежда доводи за нищожност на клаузата на чл.
8, във връзка с чл. 6 от договора, уреждащи задължение за представяне на обезпечение и неустойка при неизпълнението му. Твърди, че ищецът е заплатил по процесния договор сумата в размер на 2 450.00 лева, т.е. е надплатил сумата в размер на 1 250.00 лева. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прогласен за недействителен на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК, във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сключения между страните Договор за паричен заем № *** от *** година, а в условията на евентуалност – да бъдат прогласени за нищожни клаузите на чл. 8, във връзка с чл. 6 от договора, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 859.37 евро /след допуснато в проведеното на *** година съдебно заседание изменение на размера на предявения иск/ – представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем № *** от *** година. Претендира да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител на ответното дружеството не оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение с ищеца по така посочения Договор за паричен заем № *** от *** година, но оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.
Посочва, че процесният договор е изцяло валиден и сключен в свободата на договарянето между страните, предоставена от ЗЗД, отговарящ на всички законови изисквания. Твърди, че ищецът е изплатил задължението със сумата в размер на 1 472.92 евро /2 880.78 лева/. Оспорва твърденията за неправилно посочване на размера на ГПР, както и за нищожност на клаузата на чл. 8 от договора. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
2
Не е спорно между страните по делото, а и видно от приложените заверени копия на Договор за Паричен заем № *** към искане № *** от *** година, ведно с погасителен план към него /л. 12-гръб – 25/, между страните по делото е сключен договор за кредит, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 1 200.00 лева, като последният се е задължил да върне сумата в общ размер на 1 497.97 лева, т.е. уговорената между страните възнаградителна лихва е размер на 297.97 лева, в срок до *** година, когато е падежът на последната 13-та месечна погасителна вноска. Видно от съдържанието на договора между страните по договора е уговорен месечен лихвен процент размер на 3.330 %, а ГПР - в размер на 48.214 %. В чл. 6 от договора е предвидено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящ на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т.
1 от ОУ, както и с още едно от изброените в договора обезпечения, по избор на заемателя. В чл. 8 от договора пък е предвидено, че в случай, че заемателят не представи договореното в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключването на договора или същото не отговаря на условията, посочени в ОУ, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 375.03 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в погасителния план.
Няма спор между страните по делото, че отпуснатата в заем сума е усвоена от ищеца.
От приложената по делото Справка за направени плащания по договор за паричен заем № *** /л. 90/, неоспорена от ищеца по делото, безспорно се установява, че ищецът Б. И. Х. е заплатил по договора за кредит сумата в размер общо на 1 472.92 евро, от която сумата в размер на 613.54 евро – главница, сумата в размер на 152.34 евро – лихва, сумата в размер н а 703.05 евро – неустойка и сумата в размер на 3.96 евро – наказателна лихва, с което е погасил всички задължения по договора за кредит.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Не е спорно по делото, а и от събраните писмени доказателства безспорно се установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по сключен между тях Договор за Паричен заем № *** към искане № *** от *** година, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца заем в размер на 1 200.00 лева, като последният се е задължил да върне сумата, ведно с уговорените възнаградителна лихва в размер на 297.97 лева или общо сумата в размер на 1 497.97 лева в срок до *** година на 13 месечни погасителни вноски.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 9, ал. 1 ЗПК договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, съответно - сключеният между страните по 3 делото договор е именно такъв. ЗПК поставя редица изисквания за валидност на договора за потребителски кредит. Последният е формален, като предвидената форма за действителност /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ е писмена форма на хартиен или друг траен носител. Същият следва да е изготвен на разбираем език и следва да има задължителното съдържание, предвидено в чл. 11 ЗПК. Ако договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, както и на ал. 2, и на чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, съгласно разпоредба на чл. 22 ЗПК, то той е недействителен. Ето защо, част от задължителните елементи, чиято липса води до нищожност на договора, е годишния процент на разходите, който изразява общите разходи по него за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В тази връзка следва да бъде съобразено даденото в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК легално определение на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съгласно което това са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
В този смисъл следва да се приеме, че в обхвата на ГПР следва да бъдат включени лихвени и извънлихвени разходи, които представляват дължима от кредитополучателя насрещна престация по договора, като ГПР следва да бъде посочен по ясен и разбираем начин за потребителя.
В случая по делото страните не спорят, че неустойката, уговорена в чл. 8 от договора за кредит и предвидена при неизпълнение на задължението на кредитополучателят по чл. 6 за представяне на обезпечение по договора не е включена като разход в ГПР. Основният спорен по делото въпрос е именно дали посочената неустойка следва да бъде включена в общия размер на разходите по кредита, както и дали при включването на това възнаграждение към ГПР не се надвишава законоустановения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум.
Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в договора неустойка представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР, но ответникът изрично признава, че неустойката не е включена в ГПР.
На първо място така уговорена неустойката, предвидена в чл. 8 от договора за паричен заем за неизпълнение на задължението по чл. 6 от договора е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Въведените с договора изисквания за вида на обезпечението и срока за представянето му създават значителни 4 затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Уговорена по този начин претендираната сума не съставлява неустойка, а част от печалбата на кредитора, която е единствената цел за начисляването й.
Клаузата за неустойка е и с неравноправен характер по смисъла на чл. 143 ал. 2 т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока. Размерът й е фиксиран отнапред и с оглед вторичния характер на задължението, което обезпечава - неизпълнение на задължение за обезпечаване на главното задължение по договора, чрез поръчители или банкова гаранция, безспорно създава значително неравновесие между търговеца и потребителя.
Освен това уговорена по този начин неустойката е разход, свързан с предмета и управлението на договора. Противно на уговореното, учредяването на надлежно обезпечение следва да се вземе предвид към момента на сключване на договора и неизпълнението на това задължение да има за последица отказ от отпускане на заема, а не начисляване на допълнителни суми. Т. е. щом длъжникът не е в състояние да представи исканото обезпечение, кредиторът е разполагал с възможността да му откаже отпускането на заема, а не да санкционира липсата на обезпечение с неустойка.
Освен това уговорената неустойка е свързана с договора за заем, респективно – последната не може да съществува самостоятелно и извън заемното правоотношение, поради което попада в предметния обхват на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48, а оттам и в този на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на чл. 3, б. „и“ от същата директива, доколкото представлява сума, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. В тази връзка съдът съобрази, че процесната „неустойка“, начислена за непредставяне на предвиденото в договора „обезпечение“ се явява допълнителна услуга, чието начисляване представлява условие за получаване на заетата сума и съставлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по процесния договор за потребителски кредит.
Разпечатката съдържа 26 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/97f20504-80ad-4b77-8e9f-1a9ef6f20e57