Решение № 6625 от 03.12.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6625 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Калина Анастасова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Й. В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20231100512281 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № по гр.д. №15953 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 173-ти състав са отхвърлени исковете предявени с искова молба вх. № 22006028/19.03.2021г. на Й. Д. М., ЕГН ********** и К. Х. М.-М., ЕГН ********** срещу Е. И. М., ЕГН ********** и Е. М. М., ЕГН ********** с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: Е. И. М. да заплати на всеки ищец сумата от по 750лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.03.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за лишаването на всеки ищец от възможността да ползват собствената си идеална част от общ недвижим имот, представляващ ъглов магазин в югоизточната част на жилищна сграда на ул.

**** гр. София със застроена площ от 47 кв.м., ведно с прилежащото му зимнично помещение и общи части на сградата за периода от 01.03.2016г. до 01.12.2018г; сумата от по 385,06лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 01.03.2016г. до 18.03.2021г; Е. М. М. да заплати на всеки ищец сумата от по 375лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.03.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за лишаването на всеки ищец от възможността да ползват собствената си идеална част от общ недвижим имот, представляващ ъглов магазин в югоизточната част на жилищна сграда на ул. **** гр. София със застроена площ от 47 кв.м., ведно с прилежащото му зимнично помещение и общи части на сградата за периода от 01.03.2016г. до 01.12.2018г; сумата от 1 по 192,53лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 01.03.2016г. до 18.03.2021г.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25029104/18.07.2023г. по регистъра на СРС от ищците Й. Д. М., ЕГН ********** и К. Х. М.-М., ЕГН **********. Навели са твърдения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон, необосновано.

Посочили са, че по делото не бил депозиран отговор от ответниците, те не представили доказателства по делото. Представили три покани до наследодателя на ответниците и една нотариална покана до ответниците с искане за осигуряване на достъп до магазина, че търпят вреди от поведението им, че ще търсят имуществена отговорност. Отговор на покана от 27.01.2014г. на ответниците доказвал, че те ползват имота. С поканата от ноември 2006г. наследодателят на ищците отправил предложение съсобствения магазин да бъде отделен от другите два магазина, които са негови, възражението на наследодателя им било във връзка с предложението на М.М. да се предостави западния магазин за ползване на наследниците на В.М., защото той се ползвал от трето лице, претендирало, че е негов собственик – С.К.. Представили копие от молбата на К. по друго дело и копие на нотариална покана до фирмата ползваща имота, не можели да представят нотариалния акт на С.К., защото не разполагали с такъв, а и този западен магазин бил собственост на нехния наследодател. Приетите по делото протоколи от изпълнително дело, доказвали, че на 31.05.2013г. фирмата, ползваща имота по договор за наем с наследодателя на ответниците е предала ключовете за имота на адвоката на ответниците, но ключ не е предаден нито на Х.М. нито на М. М., . Разпитания по делото свидетел С.М. заявил, че нито ищците, нито техния наследодател получавали наем за имота, че не го ползват и нямат достъп до него. След 27.10.2014г. ответниците не уведомили ищците за действия, становища, намерения , касаещи съсобствения магазин. Писмото от НАП установявало, че магазин периодично се ползва като търговски обект Отговор на въпроса следва ли ползващия съсобственик предлагайки на съсобствениците общо ползване да осигури възможност за реално такова бил даден от ВКС по дело 1282/2012г. Доказан бил размер на наемна цена. Решението по делбеното дело било предмет на проверка от СГС от 2019г. Претендирали са разноски.

Оспорили са претенции на насрещни страни за възнаграждение за адвокат поради прекомерност.

Въззиваемият - ответник по исковете Е. И. М., ЕГН ********** и Е. М.

М., ЕГН ********** са оспорили жалбата. Навела е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно. Посочила е, че правилно било прието от СРС, че не било установено по делото ищците да са лишени от ползването на имота. Свидетелят М. посочил, че не знае кой ползва имота, че ищците не влизали в имота, нямали ключ, че не знаел дали Х.М. правил опити да получи ключ, че той трудно говорел и едва ли правил опити за същото, не знаел за срещи между страните, ищците му казали, че не получавали наем. Правилно 2 било прието от СРС, че се касае за пасивност на ищците и наследодателя им, защото в поканата от 2014г. ответниците били посочили, че не създават пречки за ползването на имота съобразно квотите им, че не възразяват магазин да бъде разделен на отделни помещения или да се отдаде изцяло под наем и всеки съсобственик да получава съответната част от наема, поканили ищците на среща за да определят ползването на имота, но ищците не се отзовали.

Ответниците не ползвали имота и индиция за същото били постановените по тяхно искане привременни мерки, едва след постановяването на решението по делбеното дело 40239/2016г. на СРС Е. М. М. започнала да ползва помещения М2 и М3 по скица на вещото лице, които са предоставени за ползване на ответниците с решението по делбата. Претендирала е разноски.

Въззиваемият - ответник по исковете - Е. М. М., ЕГН **********, не е изразила становище.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

22006028/19.03.2021г. на Й. Д. М., ЕГН ********** и К. Х. М.-М., ЕГН ********** срещу Е. И. М., ЕГН ********** и Е. М. М., ЕГН ********** с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: Е. И. М. да заплати на всеки ищец сумата от по 750лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.03.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за лишаването на всеки ищец от възможността да ползват собствената си идеална част от общ недвижим имот, представляващ ъглов магазин в югоизточната част на жилищна сграда на ул.

**** гр. София със застроена площ от 47 кв.м., ведно с прилежащото му зимнично помещение и общи части на сградата за периода от 01.03.2016г. до 01.12.2018г; сумата от по 385,06лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 01.03.2016г. до 18.03.2021г; Е. М. М. да заплати на всеки ищец сумата от по 375лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 19.03.2021г., до изплащането й, представляващи обезщетение за лишаването на всеки ищец от възможността да ползват собствената си идеална част от общ недвижим имот, представляващ ъглов магазин в югоизточната част на жилищна сграда на ул. **** гр. София със застроена площ от 47 кв.м., ведно с прилежащото му зимнично помещение и общи части на сградата за периода от 01.03.2016г. до 01.12.2018г; сумата от по 192,53лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 01.03.2016г. до 18.03.2021г. Навели са твърдения, че са наследници по закон на Х.В.М., починал на 09.06.2019г. Ответниците по делото били наследници на М.К.М. ,починал през 2013г. Двамата им наследодатели и М.В.М. били наследници на собствениците на магазина, възстановен им по реда на чл. 1 от ЗВСВНМРСА през 1994г. От момента на възстановяване на собствеността М.К.М. пречел на останалите съсобственици да упражняват правата си и затова били водени съдебни дела. С влязло в сила на 11.05.2012г. по дело № 12848/2010г. наследниците му били осъдени да 3 предадат на другите съсобственици на основание на чл. 108 от ЗС собствените им идеални части от имота- общо ½ ид.ч. за тях., като бил отменен нотариалния акт от 26.05.2004г. в частта, в която М.К.М. бил признат за неин собственик . По издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело при ЧСИ К. за въвод във владение, но поради недопускане до имота и до този момент въвод не бил извършен. От 1992г. и до момента, М.М. до 2013г., а след това – ответниците пречели и самостоятелно отдавали под наем магазина на различни юридически лица за различен период от време, били извършени преустройства. През 2009г. Х.М., М. М. и С. М. –последните две като наследници на М.В.М., връчили нотариална покана на М.К.М. за заплащане на обезщетение за ползването на имота и за среща за решаване в бъдеще на ползването на имота, но той продължил да им пречи да влязат във владение, не платил обезщетение М.М. привидно отправил уведомление до управителя на фирмата, ползваща имота за прекратяване на договорните правоотношения, които е сключил. В периода от 2006г. до 2013г. наследодателят на ищците отправил повече от 3 покани за заплащане на обезщетение, за възстановяване на действителното положение, но М.М. пречел, не се явявал на срещите, с преустройствата създавал основания за другите покани и така на практика пречел възможността им да ползват имота.

С молба от 2011г. по дело № 12848/2010г. М.М. бил посочил, че наемател на помещението обособил половината от магазина и така не само М.М. , но и наемателя ползвал магазина. Този наемател обаче имал сключен договор с М.М.. Заявили са, че на 21.01.2014г. Х.М. и М. М. отправили поредната покана, този път до наследниците на М.М., за заплащането на пропуснатите ползи, за възстановяване на магазина в предишното му състояние. В отговора ответниците декларирали предложения, но не им предоставили владението.

Ищците били собственици на ¼ ид.ч. от магазина. Имало дело за делба на магазина, по него достъп до имота на вещото лице за оглед бил предоставен от ответника Е. И. М., по това дело през юни 2018г. съдът постановил привременни мерки за ползването на имота, но въпреки това решение ищците не можели да го ползват, защото това помещение се ползвало от фирма, с която още през 2016г. ответниците сключили договор за наем. При насрочения въвод през 2013г. адвокат на ответниците получил ключа от имота, но такъв не бил предаден на ищците. Ответниците ползвали имота, като го преустройвали за нуждите на наемателите, които намерят за имота, от 2016г. в имота имало наемател, сключил договор за наем с ответниците.

Претендирали са разноски.

Ответникът по исковете - Е. М. М., ЕГН ********** не е изразила становище.

Ответникът по исковете Е. И. М., ЕГН ********** след сроковете за отговор е оспорила иска. Посочила е, ченикога те била ползвала имота и нямала достъп до него, още през 2017г. била прехвърлила своята идеална част от магазина на внучката си Е. М., от която знаела че имало дело за делба и съдът бил разпределил ползването на имота.

4

По делото е прието неоспорено от страните влязло в сила на 11.05.2012г.

Решение от 31.05.2011г. по дело № 12848/2010г. на СГС, с което М.К.М. е осъден да предаде на Х.В.М. , на М. М. М. и на С. П. М. на основание на чл.

108 от ЗС собствената на ответниците ½ ид.ч. от ъглов магазин в югоизточната част на жилищна сграда на ул. **** гр. София със застроена площ от 47 кв.м., ведно с прилежащото му зимнично помещение и 9,23% ид.ч. от общи части на сградата и от дворното място, в което е построена, като на основание на чл. 431 от ГПК е отменен нотариален акт № 153/26.05.2004г. на нотариус с рег. № 031 на Нот.К, нотариален акт № 55/28.07.2004г. на нотариус рег. № 031 на Нот.К., в частта им, с които М.К.М. е признат за собственик на тази част от имота.

Приета е нотариална покана, удостоверяванията по която са извършени от нотариус М.А., рег. № 483 на Нот.К., съгласно които на 03.02.2009г. на М.К.М. е връчена покана от Х.В.М., М. М. М. и С.П.Д. , с която те са посочили съдебни решения, с които са били признати за собственици на ½ от зимнично помещение и идеални части от сграда и място, като са поискали да им се плати обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за периода до 31.12.2008г., както и са го поканили на среща на 13.02.2009г. в ълговия магазин на ул. **** във връзка с правилното ползване, управление, стопанисване на имота.

Разпечатката съдържа 32 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/97f1f041-8b47-45f8-994e-b368386d89f4