Решение № 301 от 22.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. П., 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело № 20245001000213 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №469/30.ХІ.2023год. постановено по т.д.

№634/2021год. П.ският окръжен съд е осъдил Г. гр.С., ЕИК ***, представляван заедно от М.Н.К. и С. Г. С. да заплати на А. Ш. Х., ЕГН ********** и Д. Р. Х., ЕГН **********, и двамата от гр.П., ул.“С.“ №2, сумата от по 180 000лв. на всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания, причинени от смъртта на дъщеря им А. А. Х. при ПТП, настъпило от 8.Х.2020год. по вина на водача на лек автомобил „Б.“ с номер на рама *** В. Т. С., за който автомобил не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.ХІ.2020год. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил като неоснователни исковете за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди за разликата над сумата от по 180 000лв. за всеки от тях до претендираните от по 200 000лв. за всеки от тях, както и исковете за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за периода от 8.Х.2020год.

1 до 18.ХІ.2020год..

Осъдил е Г. гр.С., ЕИК *** да заплати на А. Ш. Х., ЕГН ********** и Д. Р. Х., ЕГН ********** направените разноски по делото в размер на 1 107лв..

Осъдил е Г. гр.С., ЕИК *** да заплати в полза на държавата, по сметката на П.ски окръжен съд ДТ в размер на 14 400лв., съразмерно на уважената част от исковете.

Осъдил е А. Ш. Х., ЕГН ********** и Д. Р. Х., ЕГН

********** да заплатят на Г. гр.С., ЕИК *** направени по делото разноски в размер на 60лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника Г. гр.С., ЕИК *** В. Т. С., ЕГН ********** от с.Г., ул.“С.Г.“ №76, община П., област П..

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№39290/20.ХІІ.2023год. е подадена от Г. гр.С., ЕИК ***, представляван заедно от М.Н.К. и С. Г. С., чрез пълномощника му адв. Г. П., против решение №469/30.ХІ.2023год. по т.д.

№634/2021год. на П.ски окръжен съд, ХХ състав, В ЧАСТТА, с която предявените искове по чл.432ал.1 КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди са били уважени за разликата над 140 000лв. до присъдения размер от 180 000лв. за всеки един от двамата ищци, както и В ЧАСТА, с която е прието за недоказано възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата А. А. Х., която е пътувала в автомобила без поставен предпазен колан. Жалбоподателят счита, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с изискванията на материалния и процесуалния закон. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел за установени факти, които не са се осъществили, както и не е приел за установени факти, които са се осъществили, като правните му изводи са в противоречие със събраните по делото доказателства. Счита, че ОС- П. е постановил решението в нарушение на чл.52 ЗЗД и задължителната съдебна практика по прилагане на принципа на справедливостта при определяне размерите на обезщетенията за претърпени от ищците неимуществени вреди, като те са в изключително завишен размер и не са съобразени с икономическата конюктура в страната към датата на деликта- 8.Х.2020год.. Решението е постановено и в 2 противоречие с чл.51ал.2 ЗЗД, тъй като неправилно ОС- П. е приел за недоказано своевременно заявеното от Г. възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от загиналата дъщеря на ищците, която е пътувала без поставен предпазен колан, поради което е пострадала при свободното движение на тялото в автомобила и изпадането му от автомобила. Моли въззивният съд да отмени решението на ОС- П., като неправилно и постанови ново решение по същество, с което отхвърли като неоснователни предявените искове за заплащане на обезщетения на претърпените неимуществени вреди от ищците над сумата от 140 000лв. до присъдената сума от 180 000лв. за всеки от тях, и приеме не по-малко от 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата А. А. Х.. Претендира за направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

Подаден е отговор на въззивната жалба вх.

№7193/27.ІІ.2024год. от А. Ш. Х., ЕГН ********** и Д. Р. Х., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Р. М. от САК, с възражения за нейната неоснователност. Молят въззивният съд да остави жалбата на Г. без уважение и потвърди решението на ОС- П. в обжалваната му част, като правилно и обосновано.

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№1946/18.І.2024год. е подадена от А. Ш. Х., ЕГН ********** и Д. Р. Х., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Р. М. от САК, срещу решение №469/30.ХІ.2023год. постановено по т.д.

№634/2021год. на П.ски окръжен съд, ХХ състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете им за заплащане на обезщетения за причинените им неимуществени вреди над присъдената сума от 180 000лв. до претендираната сума от 200 000лв. за всеки от тях, с оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Считат, че първоинстанционният съд неправилно е приложил принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД при определяне на размерите на присъдените им обезщетения и установената трайна съдебна практика по сходни случаи. Молят въззивният съд да постанови решение, с което отмени решението на ОС- П. в отхвърлителната му част и им присъди допълнително по 20 000лв. обезщетение за причинените им неимуществени вреди. Молят да се присъди адвокатско възнаграждение на пълномощника им адв. Р. М. на основание чл.38 ЗА за оказаната им безплатна правна помощ и представителство пред въззивната инстанция.

3

Подаден е отговор на въззивната жалба вх.

№3934/1.ІІ.2024год. от Г. гр.С., ЕИК ***, представлявано от изпълнителните директори Б.М. и С. С., чрез пълномощника му адв. Г. П. от АК- П., с възражение за нейната неоснователност.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ В. Т. С., ЕГН ********** не подава отговор на въззивните жалби в законоустановения срок.

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в законоустановеният срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

П.ският апелативен съд като взе предвид направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваните съдебни актове, прие за установено следното:

Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е. постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и надлежно подписано.

Решението на първоинстанционния съд е и допустимо, постановено по предявените от ищците искове и при липса на съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.

По правилността на решението на първоинстанционния съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на ВКС.

Предмет на делото са предявени от ищците А. Ш. Х., ЕГН ********** и Д. Р. Х., ЕГН **********, и двамата от гр.П., ул.“С.“ №2, субективно съединени искове с правно основание чл.558ал.1 и 5 КЗ във връзка с чл.557ал.1т.2б.“а“ КЗ и чл.497 КЗ срещу ответника Г. гр.С., ЕИК ***, за 4 сумата от 200 000лв. за всеки от тях, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания от смъртта на дъщеря им А. А. Х., ЕГН ********** при ПТП, настъпило на 8.Х.2020год. по вина на деликвента В. Т. С., който е управлявал лек автомобил „Б.“ с номер на рама *** в нарушение на правилата за движение по пътищата, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 8.Х.2020год. до окончателното им изплащане.

Ищците твърдят в исковата молба, че на 8.Х.2020год., около 14:00 часа, на главен път *, водачът на лек автомобил „Б.“ с номер на рама ***, В. Т. С., поради управление на автомобила с несъобразена скорост спрямо пътните и атмосферни условия, е загубил управление над МПС, навлезнал е в лентата за насрещно движение и се е ударил странично в движещия се срещу него лек автомобил „Ф.“ с рег.№***, управляван от Л.Н.Р., с което поради нарушаване на правилата за движение по пътищата е причинил ПТП. В резултат на реализираното ПТП е настъпила смъртта на А. А. Х., ЕГН **********, която е пътувала в лекия автомобил „Б.“ с номер на рама ***, която е дъщеря на ищците. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №14/2020год. Образувано е и досъдебно производство №375 ЗМ-311/2020год. по описа на РУ - Чирпан, което към момента на подаване на исковата молба не е било приключило.

Видно от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен център към Г., към момента на настъпване на ПТП-то, водачът В. Т. С., който е управлявал лекия автомобил „Б.“ с номер на рама ***, е нямал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, която покрива отговорността на застрА.ните лица за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на МПС. Ищците са посочили, че съгласно чл.557ал.1т.2б.“а“ КЗ ответникът Г. гр.С. следва да отговаря за изплащането на обезщетение за причинените неимуществени и имуществени вреди на трети лица от МПС, без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност“, какъвто е и настоящия случай. Съгласно чл.558ал.5 КЗ и прилагайки изискванията на чл.380 от КЗ, според които лицето, което желае да получи застрА.телно обезщетение, е длъжно да отправи към застрА.теля писмена застрА.телна претенция, ищците А. Ш. Х., ЕГН ********** и Д. Р. Х., ЕГН ********** са 5 депозирали пред Г.ф претенции за изплащане на обезщетения за неимуществените вреди, причинени им от смъртта на дъщеря им А. А. Х. при ПТП на 8.Х.2020год., с молба вх.№24-01-605/18.ХІ.2020год., по коят о са образувани щета №20210287/18.ХІ.2020год. и №20210286/18.ХІ.2020год.. Но с писмо изх.№24-01-605-1/12.ІІ.2021год. Г.т ф е отказал да плати на ищците претендираните обезщетения за причинените им неимуществени вреди. Ето защо те са предявили искове с правно основание чл.558ал.5 и 1 КЗ във връзка с чл.557ал.1т.2бл“а“ КЗ във връзка с чл.497 КЗ срещу Г. за изплащане на обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им А. А. Х., настъпила при ПТП на 8.Х.2020год.

Ищците са изложили твърдения, че в резултат на процесното ПТП е загинала А. А. Х., която била на 14години, поради получени тежки несъвместими с живота телесни увреждания, довели до смъртта и. Връзката между ищците и дъщеря им А. Х. била изключително силна, изпълнена с чувство на обич и взаимна привързаност, като семейството било изключително сплотено и задружно. Ето защо смъртта и им причинила значителни по обем и интензитет негативни изживявания. Твърдят, че найголямата мъка за един родител е да загуби детето си и че това е непреодолима загуба за родителя, която никога не се преживява. Покрусата и мъката от внезапната и нелепа смърт на детето им продължава и понастоящем, като предизвиква силни емоционални изживявания у ищците. А от друга страна търпените болки и страдания се отразяват изключително негативно на здравословното им състояние. Ищцата Д. Х. изпаднала в депресия, не можела да си представи по нататък живота без дъщеря си. В момент на мъка и отчаяние дори направила опит за самоубийство, като изпила 200 таблетки. И към настоящия момент, въпреки, че по препоръка на психиатрите е родила трето дете, тя не може да се съвземе от трагедията, която я сполетяла, животът и загубил смисъл. А. Х. също се затворил в себе си и избягвал социални контакти. Станал мълчалив и често се разтройвал. Грижите му много нарастнали, защото освен за другото си дете, трябвало да се грижи и за болната си съпруга и за новороденото дете. Двамата родители изцяло са променили начина си на живот, защото трудно приемат загубата на любимото им дете, с което много се гордеели. Сочат, че животът на семейството им се е променил завинаги, мъката им е огромна и не може да се компенсира с нищо.