Определение № 2152 от 03.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2152 гр. София, 03.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500786 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.

„ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД с ЕИК 831447150 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Цариградско шосе“ №87, представлявана от Т. А. А., прокурист и Г. К. К., Изпълнителен директор, чрез пълномощник адв.В. Д. В. обжалва Определение №4644 от 17.11.2025г. по т.д.

№723/2025г. на СГС, с което е върната исковата й молба и е прекратено производството по делото, поради липсата на правен интерес за ищеца от установителен иск по чл. 464 от ГПК. Жалбоподателят иска определението да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Излага оплакване, че е необоснован изводът на СГС, че искът по чл. 464 от ГПК е предявен след изтичане на 1 – месечния срок, предвиден в тази норма, тъй като срокът следва да се съобразява от влизането в сила на разпределението, а не от извършването му, когато е обжалвано. Поддържа също, че след като с определение №1502/09.04.2025г. съдът е обявил по настоящото дело, че предаването на сумата по разпределението се счита за спряно по силата на закона, ЧСИ Б. не е следвало да издава Постановление за възлагане на продадения на публична продан недвижим имот в полза на кредитора „ТИСОФТ КЪМПАНИ“ ЕООД. Предвид изложеното счита, че Банката не е изгубила правния си интерес от установителния иск, поради предаване на сумата в полза на кредитора с оспорено вземане.

Жалбоподателят излага и довод, че за да реализира правата си чрез осъдителен иск срещу кредитора на своя длъжник, чието вземане е оспорил, следва първо да реализира защитата си чрез установителния иск по чл. 464 от ГПК.

Депозирани са отговори с идентични съображения от ответниците по иска – „ТИСОФТ КЪМПАНИ“ ЕООД, И. Д. и Й. Н., които искат 1 прекратителното определение да бъде потвърдено. Считат, че срокът за предявяване на иска по чл. 464 от ГПК започва да тече от извършване на разпределението, а не от влизането в сила на протокола за същото, в случай на оспорването му пред съда. Възразяват срещу становището на Банката, че настоящият установителен иск следва да бъде разгледан, за да може тя да ангажира имуществена отговорност от ЧСИ, тъй като бъдещ иск, по който те не са страна не може да обуславя допустимост на настоящия.

Съдът констатира, че частната жалба е редовна и допустима, а по същество основателна. Съображения :

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „ЦКБ“ АД срещу „ТИСОФТ КЪМПАНИ“ ЕООД /с предишно наименование „ТИШО 888“ ЕООД/, И. С. Д. и Й. Я. Н., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно осн.чл.464 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ищеца, че не съществуват вземания на „ТИСОФТ КЪМПАНИ“ ЕООД /с предишно наименование „ТИШО 888“ ЕООД/ към И. С. Д. и Й. Я. Н. за сумата от 84 000лева, от които 70 000лева – сумата, с която се е повишила цената на имота, поради направени разходи за подобрение и запазване на имот – апартамент №33, находящ се в гр.***, ет.*, бл.№* в ж.к.“***“, със застроена площ от 40,13кв.м., както и неустойка в размер на 14 000лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до погасяване на вземането, включително и арбитражна такса в размер на 840лв., както и че не съществува право на задържане по чл.72, ал.3 от ЗС до изплащане на подобренията и необходимите разноски, признато със съдебно решение от 19.02.2022г. по арб.д.№1/2022г. и издаден ИЛ от 23.08.2022г. по т.д.№1310/2022г. по описа на СГС.

Въз основа на доказателствата, приложени към исковата молба и отговорите на исковата молба, първоинстанционният съд е установил следните обстоятелства :

Образувано е на 29.08.2022г. изп.дело №20227880400905 по описа на ЧСИ М. К., въз основа на изп.лист, представен от „ТИШО 888“ ЕООД. По същото дело ищецът „ЦКБ“ АД е подало молба за присъединяване на 30.11.2022г. въз основа на издадено удостоверение по чл.456 ГПК от ЧСИ С.

П.. В това производство е проведена публична продан на апартамент №*, бл.

*, ет.* в ж.к.“***“ в гр. ***, в резултат на която е обявен за купувач срещу сума в размер на 159 600лв. наддавачът „Кимбокс“ ЕООД. Поради недостатъчност на същата за удовлетворяване на всички взискатели е било извършено разпределение, като на взискателя „ТИСОФТ КЪМПАНИ“ ЕООД /с предишно наименование „ТИШО 888“ ЕООД/ е била призната привилегия по реда на чл.136, ал.1, т.4 от ЗЗД – право на задържане, като му е била разпределена сума в размер на 104 052,85лв. при общо дължима сума 104 052,85лв. На ищеца ЦКБ АД е била разпределена сума в размер на 45 030,30лв. при общо дължима сума в размер на 70 257,48лв. Протоколът за разпределение на сумата е съставен на 21.11.2023г.

В образуваното при ЧСИ С. П. изпълнително дело №1448/2022г. отново взискатели са „ЦКБ“ АД, „ТИШО 888“ ЕООД и други, а длъжници са И. Д. и 2

Й. Н.. В това производство също е реализирана публична продан на апартамент №*, бл. *, ет.* в ж.к.“***“ в гр. *** и е изготвен протокол за разпределение от 29.03.2024г.

По изп.дело №20248380401661 по описа на ЧСИ М. Б., по което ищецът се е присъединил с молба от 25.06.2024г. като кредитор въз основа на удостоверение, издадено от ЧСИ С. П. по чл.456 ГПК, е проведена публична продан на гореописания недвижим имот с купувач ответното дружество „ТИСОФТ КЪМПАНИ“ ЕООД /с предишно наименование „ТИШО 888“ ЕООД/, срещу сума в размер на 101 000лв. Тя не е била достатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, поради което е било извършено разпределение с Постановление за разпределение от 28.08.2024г. Същото, към момента на предявяване на исковата молба по настоящото дело, не е влязло в сила, поради обжалването му. По това изп.дело също е била призната привилегия на „ТИСОФТ КЪМПАНИ“ ЕООД /с предишно наименование „ТИШО 888“ ЕООД/ по чл.136, ал.1, т.4 от ЗЗД и му е била разпределена сумата от 92 088,88лв. Сумата не е била преведена, тъй като разпределението е обжалвано. То е влязло в сила на 22.08.2025г., когато с Решение № 1087/22.08.2025г. по в.гр.д. № 2030/2025г. на САС е потвърдено Решение № 3070/20.05.2025г., постановено по в.ч.гр.д. № 613/2025г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение жалбата на „ЦКБ“ АД срещу постановление за разпределение от 28.08.2024г., постановено по изпълнително дело № 20248380401661 на ЧСИ Б..

На 29.09.2025г. ЧСИ Б. е издал постановление за възлагане на процесния апартамент, като го е възложил на кредитора „Тисофт къмпани“ ЕООД. В постановлението за възлагане е посочено, че цената от 101 000 лв. е изплатена чрез прихващане срещу вземането на „Тисофт къмпани“ ЕООД/с предишно наименование „ТИШО 888“ ЕООД/ на осн. чл.461 от ГПК и чл.495 ГПК.

Посочил е, че Постановлението за възлагане е вписано в Имотния регистър.

За да постанови атакуваното пред настоящия състав определение, СГС е приел, че ответникът „Тисофт къмпани“ ЕООД е присъединен взискател, на когото при разпределението на сумите между взискателите е признато правото на предпочтително удовлетворение, в качеството му на кредитор с признато право на задържане, поради това, че изпълнението е насочено върху предмета на неговото вземане – недвижимият имот на длъжниците, по отношение на който е извършена публичната продан. В качеството му на присъединен привилегирован кредитор, ответникът по настоящото дело „Тисофт къмпани“ ЕООД, като купувач на недвижимия имот - предмет на публичната продан, е следвало да внесе продажната цена. Вместо това, в изготвеното разпределение по изп.дело №20248380401661, ЧСИ М. Б. е извършил прихващане на дължимата от „Тисофт къмпани“ ЕООД продажна цена срещу вземането му, в резултат на което разпределението е приключило по реда на чл. 461 от ГПК. Извършването на разпределението, според СГС, лишава настоящия иск от допустимост, поради липса на правен интерес от него, отпаднал в хода на делото и обосновава интерес от осъдителен иск срещу взискателя с оспорено вземане, а не от настоящия установителен иск.

Съдът е счел също, че за да обезпечи предявения иск, законодателят с 3 разпоредбата на чл. 464, ал. 1 ГПК е предвидил спиране на изпълнението на взискателя с оспорено вземане, т.е. сумата не се предава на взискателя от съдебния изпълнител, независимо, че разпределението е влязло в сила. Тази хипотеза на задържане на сумата обаче е налице единствено и само в случай, че отрицателния установителен иск бъде предявен в едномесечен срок от извършване на разпределението.

Нормата на чл. 464, ал.1 от ГПК не предвижда началото на срока за предявяване на иска да започва от влизането в сила на разпределението, но когато е обжалвано постановлението за разпределение, предявяването на иск по чл. 464, ал.1 от ГПК спира предаването на сумата, за да се препядства извършването на разпределението, защото в противен случай ще се обезмисли предявеният иск за оспорване на вземането на взискателя срещу друг кредитор и длъжника. Обстоятелството, че ЧСИ е извършил фактически разпределение, независимо от висящността на иска по чл. 464 от ГПК, не лишава ищеца „ЦКБ“ АД от правен интерес от разглеждането му, защото това разпределение няма правни последици за Банката, след като заедно с предявяване на иска е обжалвала разпределението.

Съдебният изпълнител е обвързан от съдържанието на изпълнителния лист и няма правомощия да преценява валидността на правото на задържане или съществуването насрещни вземания, тъй като тези въпроси могат да се разглеждат само от съда, като оспорването на вземането на друг кредитор може да стане само по съдебен ред по реда на чл.464, ал.1 от ГПК. Предвид правната същност на изпълнителния лист, той удостоверява право за принудително изпълнение и разрешава то да бъде упражнено, като задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на притезанието, доказано с изпълнителното основание, като съдебният изпълнител следва безусловно да се съобрази с изпълнителния лист. Ето защо, за да се защити срещу изпълнението на несъществуващо вземане или на такова без привилегия, взискателя следва да има възможност да предяви иска за несъществуване на вземането на друг кредитор, уреден в чл. 464 от ГПК.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, жалбата срещу подложеното на въззивна проверка Определение №4644 от 17.11.2025г. по т.д.№723/2025г. на СГС, с което е върната исковата й молба и е прекратено производството по делото, поради липсата на правен интерес за ищеца от установителен иск по чл. 464 от ГПК, следва да бъде уважена. Ето защо, определението следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №4644/17.11.2025г. по т.д. №723/2025г. на СГС и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

4

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5