Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 267 от 08.12.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
Въззивно гражданско дело 164/2025
Вид
Решение № 267
Подписан
08.12.2025
Състав
Пенка Николаева Братанова, Ваня Драганова Богоева, Евгения Христова Стамова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.357, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.359 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Кюстендил, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20251500500164 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. Т. И., с ЕГН ********** и Т. А.

И., с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.К., ул. „*********”№ *, чрез процесуалния представител адв. П. В. със съдебен адрес: гр. К., ул. „***********“ № * насочена против Решение № 231/05.02.2025 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 775/2024 г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е осъдил Т. А. И., ЕГН ********** и Г. Т. И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. К., ул. “********“ № * да предадат на А. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул.“*****“ № * по иск с правно основание чл. 76 ЗС, фактическата власт върху мазе № 1 /представляващо зимнично помещение № 1-едно, съгласно нотариален акт за собственост на апартамент, построен по договор за групов строеж по чл.192 от ЗТСУ, № 29, том I, рег.№ 0992, дело № 88/1992 г. на нотариус при КРС/ и мазе № 3 /представляващо мазе № 3 /три/ със застроена площ от 26,07 кв.м /двадесет и шест и 0,07 кв. метра/, със западно изложение, находящо се в триетажната масивна жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж върху общински урегулиран поземлен имот, представляващ парцел III /трети/ имот планоснимачен номер 5581 /пет хиляди петстотин осемдесет и едно/ в квартал № 6 /шести/ по плана на гр. К., кв.

„******“, целият с площ от 440 кв.м, при съседи на мазето: двор, мазе № 2, мазе № 4 и 1 съседи на поземления имот: ул. „********“, улица, УПИ IV-5582,УПИ II-5580, съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № 110, том I, рег.№ 0992, дело № 96/2008 г. на нотариус Е. П., рег. № */, съставляващи прилежаща част от имот, находящ се в жилищна сграда, с адрес в град К. на ул. „******“ № *, отнета чрез насилие на 25.03.2024 г. Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК, Т. А. И. и Г. Т. И. да заплатят на А. И. К. сумата от 800, 00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Осъдил е на основание чл.78, ал.6 ГПК Т. А. И. и Г. Т. И. да заплатят по сметка на Районен съд – Кюстендил сумата от 50 лева, представляваща държавна такса по делото, както и още 5,00 лева - държавна такса в случай на издаване на изпълнителен лист за принудителното й събиране поради липса на доброволно изпълнение.

Въззивниците обжалват изцяло решението на районния съд като недопустимо, неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Приемат предявения иск за недопустим с оглед разпоредбата на чл.359 ГПК.

По основателността на иска считат, че в исковата молба не били индивидуализирани процесните мазета, с граници, площ и номера. Твърди се, че с оглед дадените свидетелски показания по делото, въззиваемата страна не разполагала с достъп до мазетата и не ги била владяла. Считат, че не били налични предпоставките за предявяване на иска по чл. 76 ЗС.

Посочва се, че от представените доказателства по делото, С. И. била придобила чрез покупко – продажба магазин с обща площ от 88,36 кв.м., ведно с процесните зимнични помещения със същата площ. Излага се становище по отношение на владението на процесния имот, като се подчертава, че не била упражнявана фактическа власт върху същия от въззиваемата страна. Описват се доказателства по делото, събрани чрез свидетелски показания и писмени такива, от които било видно, че и двете страни по делото са извършвали действия, с които са ограничавали достъпа на другата страна до процесните имоти. Излага се становище по отношение на втория елемент на владението в насока, че въззиваемаата страна не държала вещта като своя, т.е. процесните мазета. Сочи се още, че не били доказани признаците на владение от въззиваемата страна, а именно – същото да било постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено. Сочи се съдебна практика в същата насока. Твърди се, че въззиваемата страна е придобила друг имот, а не процесните, като за това били представени доказателства по делото. Иска обезсилване на решението като недопустимо. В условията на евентуалност се иска отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещнaтa странa – ищца в първоинстанционното производство – А. И. К., в който се изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, а обжалваното решение се приема за правилно. Твърди се, че осъществяваното от нея владение през изминалия период е било явно и необезпокоявано. Описват се действия на въззивниците, с които същите ограничавали нейното право на владение - зазидвали входа на едно от процесните мазета с тухли и разтвор, както и действия, с които са чупили катинари и са слагали нови, с цел да осуетят достъпа на въззиваемата страна. Сходни действия се описват 2 и по отношение на другото мазе. Твърди се, че въззивниците са придобили единствено партер – бръснаро – фризьорски салон със санитарен възел, но без гараж или мазе. Навеждат се доводи, че при покупко – продажбата на бръснаро – фризьорския салон е допусната техническа грешка в изписването на имота и прилежащото мазе, като се счита, че такова реално не е прехвърлено. Сочат се аргументи в насока, че нотариалните актове, притежаващи се от въззивните страни са неистински. Сочи се, че е била направена обстоятелствена проверка по случая от „Икономическа полиция“, като при разпит на нотариус Б. А., същият бил признал, че е допусната грешка при съставянето на нотариалния акт за покупко – продажба на бръснаро – фризьорския салон. Излага се становище в насока, че въззиваемата страна била владяла повече от 50 години процесните имоти – непрекъснато, спокойно и необезпокоявано. Заявено е искане подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да бъде потвърдено.

ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

РС-Кюстендил е бил сезиран с искова молба, подадена от А. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул.“*****“ № * против С. Г. И.а, ЕГН **********, Т. А. И. и Г. Т. И., тримата с адрес: гр. К., ул.“*******“ *, с която се иска възстановяване на отнето владение на мазета и гараж в жилищна сграда, находяща се в гр. К., ул.“*****“ № * на основание чл.75-76 от Закона за собствеността. С Определение № 862/25.06.2024 г. първоинстанционният съд е прекратил производството в частта относно предявения иск за възстановяване на отнето владение върху мазе № 2 и гараж № 1, представляващи прилежащи части, съгласно схема № 15-126509-13.02.2019 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, изд. от СГКК - гр. Кюстендил, както и по отношение на сочената като ответник С.Г. И., ЕГН **********, при което предмет на спора пред РС – Кюстендил е възстановяване на отнето владение по отношение на мазе №1 /представляващо зимнично помещение №1-едно, съгласно нотариален акт за собственост на апартамент, построен по договор за групов строеж по чл.192 от ЗТСУ, № 29, том I, рег.№ 0992, дело № 88/1992 г. на нотариус при КРС/ и мазе № 3 /представляващо мазе № 3 /три/ със застроена площ от 26,07 кв.м /двадесет и шест и 0,07 кв. метра/, със западно изложение, находящо се в триетажната масивна жилищна сграда, построена с отстъпено право на строеж върху общински урегулиран поземлен имот, представляващ парцел III /трети/ имот планоснимачен номер 5581 /пет хиляди петстотин осемдесет и едно/ в квартал № 6 /шести/ по плана на гр. К., кв. „******“, целият с площ от 440 кв.м, при съседи на мазето: двор, мазе № 2, мазе № 4 и съседи на поземления имот: ул.

„*****“, улица, УПИ IV-5582, УПИ II-5580, съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № 110, том I, рег.№ 0992, дело № 96/2008 г. на нотариус Е. П., рег. №*/, съставляващи прилежаща част от имот, находящ се в жилищна сграда, с адрес: гр. К., ул.

„********“ № *

В срока по чл.131 ГПК за отговор на исковата молба, ответниците не са подали такъв.

Първоинстанционният съд е разгледал делото и е постановил обжалваното решение, в което е приел, че макар да му е служебно известно, че между същите страни се води 3 установителен иск за собственост на процесните имоти, наред с други такива - гр.д. № 2276/2024 г. по описа на КнРС, доколкото въпросното дело е образувано на 18.09.2024 г., тоест след завеждане на иска за защита на владението, то производството не е недопустимо, тъй като не била налице хипотезата, визирана в чл.359 от ГПК, според която лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин.

Прецененият да е допустим иск, районният съд е приел за основателен и е уважил същия.

След извършена служебна справка се установи, че с искова молба с вх. № 10658/18.09.2024 г. по описа на КнРС А. И. К. и В. А. Г., двете от гр.К. са предявили срещу С. Г. И.а, Т. А. И. и Г. Т. И. иск по чл.108 от ЗС. Установи се също така, че производството по същото, в частта относно предявената от А. И. К. претенция срещу тримата ответници, касае ревандикиране на мазе № 1 с площ от 24.00 кв.м., представляващо прилежаща част към Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр.Кюстендил, който самостоятелен обект се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *** с административен адрес на имота: гр. К., ул. ***** № *, при граници и съседи: мазе 2, стълбите, слизащи за мазетата надолу, площадно пространство до кооперацията и ревандикиране на мазе № 3 с площ от 26,07 кв.метра, западно изложение, при съседи на мазето: двор, мазе 2 и мазе 4, представляващо прилежаща част към самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр.Кюстендил, който самостоятелен обект в сграда се намира в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот № 110, том I, рег.

№ 0992, дело № 96/2008 г. на нотариус Е. П., рег. №*/, съставляващи прилежаща част от имот, находящ се в жилищна сграда, с адрес: град К. на ул. „******“ № .. Претендира се установяване принадлежността на правото на собственост на ищцата върху тези обекти и осъждане на ответниците да й предадат владението върху същите. Производството по делото към настоящия момент е висящо пред РС-Кюстендил.

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му. При така извършената проверка, съдът намира, че решението е валидно, но е недопустимо и подлежи на обезсилване, а исковото производство следва да се прекрати, поради следното:

Според разпоредбата на чл.359 от ГПК, лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин. В настоящия случай ищцата А. И. К. на 27.03.2024 г. е потърсила посесорна защита, предявявайки иск по чл.76 от ЗС за защита на владението й върху описаните в исковата молба недвижими имоти. В хода на първоинстанционното производство по този иск, с искова молба с вх. № 10658/18.09.2024 г.

К. е потърсила и петиторна защита срещу същите ответници и по отношение на същите 4 имоти, предявявайки ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, с искане за установяване на собственическите й права върху имотите – мазе № 1 и мазе № 3, принадлежност към самостоятелен жилищен имот на основание реализирано право на строеж и осъждане на ответниците да й предадат владението върху тези имоти. Неправилно в обжалваното решение районният съд е посочил, че предявеният иск има положителен установителен, а не осъдителен характер, доколкото при извършената служебна справка се установи, че образуваното въз основа на искова молба с вх. №10658/18.09.2024 г. производство е по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС.