Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1032 от 17.10.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1164/2023
Вид
Решение № 1032
Подписан
17.10.2024
В сила
03.01.2025
Състав
Снежана Бакалова, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева, Жана Иванова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 158 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108, ал. 1,т.11 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 108, ал. 1, т. 23 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 141 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 142, ал. 2, т. 1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 147 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл.213а · Наказателен кодекс
  • чл. 252 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1032 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова

Членове:

Цветомира П. Кордоловска Дачева

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20231000501164 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалби на двете страни срещу Решение № 242/21.09.2022г. по гр.д.№ 174/21 по описа на ОС-Монтана. С цитираното решение е постановено на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ отнемане от К. О. и Н. М. Б. на лек автомобил, марка „БМВ“, модел 535 Д, рег. № ********, дата на първоначална регистрация 24.07.2007 г., с рама WАМХ91040СШ4806, двигател № 3060526656600, цвят зелен, придобит на 28.05.2019 г.; на основание чл. 147 във връзка с чл. 142, ал.

2, т. 1 във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ; отнемане от К. О. и Н. М. Б. на сумата в размер на 1 700 евро (с левова равностойност 3 324,91 лв.), иззети с протокол за претърсване и изземване от 20.06.2019 г. от адрес: гр. ***, кв.

„***“, ул. „***“ № *, по ДП №82/2019 г. по описа на ГД „БОП“- МВР; както и 20 броя накити, иззети с протокол за претърсване и изземване от 20.06.2019 г. от адрес: гр. ***, кв. „***“, ул. „***“ № *, по ДП №82/2019 г. по описа на ГД „БОП“- МВР с пазарна стойност към датата на предявяване на иска е в размер на 4 372,62 лв. Отхвърлен е предявения от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество иск за отнемане 1 в полза на Държавата от К. О. на сумата в общ размер на 4 498,41 лв., представляваща получени парични преводи, чрез системата на „Уестърн Юнион“ от проверяваното лице през 2018 г. и 2019 г. в „Юробанк България“ АД и са присъдени разноски.

Решението е обжалвано от ответниците К. Р. и Н. Б., с жалба от всеки от тях поотделно, с идентично съдържание, в частта, в която са уважени предявените искове. В жалбите си твърдят, че неправилно е била определена пазарната стойност на отнетия автомобил, тъй като не е било отчетено реалното техническо състояние на същия. Не било установено, че накитите, които се отнемат не са придобити от ищците по време на проверявания период, както и не било установено, че та са възмездно придобити, а не чрез дарение. Неправилно в тази част не били ценени свидетелските показания.

Изслушаната съдебно-икономическа експертиза не била взела предвид получените от ищците на територията на Германия доходи в общ размер от 70 000 евро. Не били отчетени доказателствата, че те са имали квартира в чужбина и се хранили вкъщи, а са им били начислени разходи по Наредбата за командировките. Молят да бъде отменено решението в обжалваната част и постановено ново по същество, с което бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендират разноски. Не са направени доказателствени искания.

В срок е депозиран отговор на жалбата от ищеца, в който се оспорват жалбите и се моли за потвърждаване на решението в тази му част.

Решението е обжалвано и от ищеца КОНПИ (старо наименование КПКОНПИ), в частта, в която е отхвърлен предявения иск. Твърди се, че искът е доказан по основание и по размер за сумата 4 498,41лв. и моли да бъде уважен в тази част. Считат, че въпреки, че е налице противоречива практика относно отнемането на парични суми, които не са налични в момента на отнемането, такова следва да бъде постановено, тъй като в противен случай би се обезсмислила целта на закона. Не се правят доказателствени искания.

В срок е депозиран отговор от ответниците, в който се оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално 2 допустима и редовна от външна страна и подлежи на разглеждане.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да разгледа наведените оплаквания във въззивната жалба относно неговата неправилност.

До КОНПИ е постъпило уведомление от Специализирана прокуратура регистрирано с вх. № УВКПКОНПИ-764/26.06.2019 г., от което се установява, че лицето К. О. Р., е привлечен в качеството на обвиняем, по ДГ1 № 82/2019 г. по описа на ГДБОП-МВР, пр.пр. № 105/2019 г. по описа на Специализирана прокуратура на, за това че от началото на неустановена дата през 2016 г. до 20.06.2019 г. на територията на гр. Берковица, област Монтана, участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на три или повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години с ръководител О. Д. Р., и участници - Я. О. Р. , Я. О. Р. и К. О. Р., като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 252, чл.213а от НК- престъпление по чл.321, ал.З, пр.2, т.1 вр. ал.2 от НК.

Престъплението попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 23 от ЗПКОНПИ ( ново наименование ЗОНПИ) и за това, че на неустановена дата за времето от 01.07.2017 г. до 30.08.2017 г. в гр. ***, кв. „***“, с цел да принуди другиго - В.

Д. Л., да се разпореди с вещ - да му даде сумата от 10 000 /десет хиляди лева/, която представлява заема, който В. Л. е взел от К. Р., заедно с начислената от Р. лихва върху взетия заем от 4 000 /четири хиляди/ лева, го заплашил с насилие - заявил му че „...ако го види в ***, без да му е върнал парите, ще го бие и пребие“- престъпление по чл.213а, ал.2, т.1, т.2 вр. ал.1 вр. от НК.

Престъплението попада в обхвата на чл. 108, ал. 1,т.11 от ЗПКОНПИ.

С Протокол № ТД10-СФ/УВ-9069/28.06.2019 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на лицето К. О. Р..

Ответницата Н. М. Б. е съпруга на К. Р., като бракът им е сключен на 19.02.2021г., след предходно фактическо съжителство, датирано от 2005г., от която дата двамата имат общ постоянен и настоящ адрес в гр. ***, както и имат две общи деца-Я. К. О., роден на ********г. и Л. К. О. , роден на ********г.

Проверката е приключила с доклад от 04.06.2021г. , като с Решение № 3

1642/16.06.2021 г. на Комисията е образувано производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество срещу К. Р. и след анализ на установените при проверката данни, установяващи значително несъответствие в имуществото на проверяването лице е прието да се внесе искане пред Окръжен съд Монтана за отнемане от ответника посоченото в исковата молба имущество на обща стойност 29 869,24 лева.

Във въззивната жалба е наведено възражение, че не са взети предвид, при определяне на доходите на ответниците, представените доказателства за реализирани от тях доходи в Германия. Възражението е основателно. В писмения отговор на ответниците те са посочили, че за част от проверявания период са работили и живели в Германия, където са реализирали доходи. Във въззивната жалба на жалбоподателите К. О. Р. и в жалбата на Н. М. Б. са наведени доводи за допуснати процесуални нарушения при разглеждането на гр. д. № 174/2021г. по описа на МОС, изразяващи се в неприемането на представени от тях писмени доказателства, касаещи доходите им за проверявания период и съответно за неотчитане на същите при определяне на размера на значителното несъответствие по см. на чл. 107 ал.2 във вр. §1 т.3 от ДР на ЗОНПИ. Въззивната инстанция, в случай че констатира, че е било допуснато процесуално нарушение при разглеждането на делото в първата инстанция, следва да отстрани същото, като извърши надлежно съответното процесуално действие. В конкретния случай, съобразно разпределената доказателствена тежест и в съответствие с твърденията си в отговора, ответниците са поискали възможност да представят писмени доказателства относно реализирани от тях доходи през поверявания период на територията на Германия. Първоначално те са поискали да им бъде дадена възможност да се снабдят със съществуващи такива доказателства, находящи се по образуваното срещу тях наказателно производство и по-точно в производствата по обжалване на мерките им за неотклонение. В откритото с.з. на 24.03.2022г. пред МОС, пълномощникът на ответниците, адв. Ц. е заявил, че представя трудови договори, с които се е снабдил от наказателното производство и че ответниците са заявили справка за декларираните от тях доходи от германските власти, но същата не е готова и е помолил да му бъде даден срок до датата на депозиране на молбата от ищеца за задачи на експертизата, да представи тези доказателства. Срокът даден на ищеца е изтекъл на 31.03.2022г. До този момент не са били представени писмени 4 доказателства. Преди датата на следващото открито с.з., с молба от 03.05.2022, адв. Ц. е представил и поискал да бъдат приети удостоверения за доходи на ответниците на немски език, преведени на български, за размера на получените от тях доходи в Германия за периода от 2015г. до 2018г. Видно от отбелязаното на справките, кодът им за валидност е от 04.04.2022г. т.е. това е датата на тяхното изготвяне. Съдът е приел, че искането за приемане на тези доказателства е преклудирано и е оставил доказателственото искане без уважение. Налице е допуснато процесуално нарушение и възражението на жалбоподателите в този смисъл е основателно. От изложената хронология следва, че искането на ответниците е било направено в срок, като е поискано представянето на такива доказателства. Снабдяването с тях е отнело продължителен период от време, поради което за тяхното събиране е бил определен краен срок. Въпреки това, обаче, същи са били представени преди датата на последното открито с.з. и на основание чл. 158 ал.2 от ГПК е следвало да бъдат приети, като относими към предмета на доказване, писмени доказателства и съответно въз основа на тях да бъде изготвено и заключението на вещото лице. Не са били приети и представените в откритото с.з. на 24.03.2022г. писмени доказателства – трудови договори с превод на български език (получени от наказателното производство), за които представителя на КОНПИ в това заседание, принципно не се е противопоставил да се приемат.

Настоящата инстанция е отстранила допуснатото процесуално нарушение, като е приела писмените доказателства за получаваните от ответниците доходи във ФРГермания, като е допуснала и изслушала нова съдебно-икономическа експертиза по отношение на наличието на несъответствието между имуществото и нетния доход на проверяваните лица, като за разход на ответниците за издръжката им за периодите, през които са реализирали доходи в Германия се приеме среден размер на издръжката по стандартите на ФРГермания и за същия период да не се начисляват разходите за командировка и хотелско настаняване на ответниците. Последното също е било прието във връзка с основателното възражение на ответниците, че не следва да име са начисляват разходи за командировка и хотелско настаняване, тъй като са налице доказателства, че те са живели трайно в тази страна, видно от представените писмени и гласни доказателства. Размерът на пратения от тях месечен наем за жилище е установено то събраните пред първата 5 инстанция гласни доказателства.

Първоначалното заключение по този въпрос, изготвено от вещото лице С. М., е посочило, че общия размер на несъответствието между нетните доходи на ответниците и стойността на придобитото от тях имущество за периода от 28.06.2009г. до 28.06.2019г. е в размер на 133 271,73лв. Това заключение е било своевременно оспорено от представителя на КОНПИ, който е посочил, че вещото лице и приело среден разход за процесния период за издръжката на едно лице по статистическите данни за ФРГ, а не за домакинството на ответниците, които е било от четирима члена.

В изпълнение на поставена от съда допълнителна задача, да се вземе предвид разходите за издръжка на цялото домакинство, вещото лице М. е представила допълнително заключение, в което е обосновало извод, че общия размер на несъответствието между нетните доходи на ответниците и стойността на придобитото от тях имущество за периода от 28.06.2009г. до 28.06.2019г. е в размер на 256 021,98лв.