Решение № 15 от 11.01.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Шумен, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ (Г), в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Цветанка В. Колева като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Гражданско дело № 20213630102666 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени осъдителени иска с правна квалификация чл.222 ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Исковата молба, предмет на настоящото производство е депозирана от В. П. ЯНК., ЕГН **********, чрез адв. С.П. от ШАК срещу Шуменски университет „Е. К. П.“, БУЛСТАТ 000934863, представляван от ректора – проф.д.и.н. Г.В.К..

Ищцата твърди, че в периода от 2007г. до 2021 г. работила по трудово правоотношение в сферата на образованието като преподавател във Факултет по хуманитарни науки, катедра "Турски език и литература" в Шуменски университет "Е. К. П.".

Трудовото правоотношение било прекратено със заповед № РД-12-193 / 20.09.2021 г. на Ректора на ШУ " Е.К.П." на основание чл.328 ал.1 т.10, предложение второ от КТ. Излага, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като имала навършени 65 години - за професори, доценти и докторите на науките. Счита, че има право на обезщетение по чл.222. ал.З от КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, тъй като през последните 20 години е полагала труд единствено в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието. Посочва, че от 2007г. има сключен постоянен Трудов договор №РД-081014/27.08.2007г. със ШУ "Е. К. П.”. Твърди, че с връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателя отказал да изплати полагащите й се като обезщетение 6 месечни работни заплати, изплатени й били 2 заплати, с аргумента през последните 10 г. от трудовия си стаж е работила и при друг работодател. Сочи, че през периода 2007-2013г. е полагала труд и в ПМГ „Н.П.“, но никога не била прекъсвала дейността си в ШУ "Е. К. П." и трудов договор й не бил прекратяван. От 2007г. до датата на заповедта 20.09.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение била преподавател в ШУ.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати дължимо и незаплатено обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ - сума в размер на 8760 лева, съставляваща четири брутни заплати, 58 лева – законна лихва от датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение /20.09.2021г./ до датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание за ищецът се явява упълномощен представител – адв. С.П. от ШАК. Поддържа изцяло предявените искове. Уточнява крайния момент на претенцията по 1 чл. 86 ал. 1 ЗЗД - до датата на депозиране на исковата молба.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на дружеството - ответник, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. Счита предявените обективно съединени искове за недопустими като преждевременно предявени - преди да е възникнал паричен дълг, респ. настъпила изискуемост на вземанията на ищцата за тях. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ обезщетенията по раздел III на глава X от КТ, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор (КТД) е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. В конкретният случай законоустановения срок за изплащане на обезщетение на ищцата по чл. 222, ал. 3 КТ бил до 31.10.2021 г., тъй като в действащия КТД на ШУ за 2021г. не бил договорен друг срок за това и едва след тази дата работодателят изпада в забава и дължи обезщетението заедно със законната лихва, т.е. считано от 01.11.2021 г., която е и началният момент на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Доколкото исковата молба е депозирана в съда на 05.10.2021 г., намира че предявените с нея искове се явяват преждевременно предявени.

Счита предявеният от ищцата главен иск по чл. 222, ал, 3 КТ за изцяло неоснователен, както по основание, така и по размер. Оспорва твърдението на ищцата, че е изпълнила и отговаря на всички критерии на състава по чл. 222, ал.З от КТ, поради което имала правото на обезщетение в размер на 6 брутни трудови заплати и същото й се дължало след като е полагала труд в ШУ през последните 14 години и нейния последен работодател е ШУ.

Не оспорва твърдението на ищцата, че е била в трудови правоотношения с ответното висше училище в периода от 2007г. до 2021г. Излага, че в периода от 27.08.2007 г. до 03.03.2013 г. ищцата е работила в ШУ „Е. К. П.“ по втори - допълнителен трудов договор за външно съвместителство, съгласно чл. 111 от КТ, като заемала на половин щат /на 4 часа/ на длъжността „доцент“ във Факултета по хуманитарни науки на ШУ, катедра "Турски език и литература". В същия този период основният (първи) трудов договор на ищцата е бил с ПМГ „Н.П.“, където заемала длъжността „учител“, на пълен работен ден и което било отразено в официален документ - Трудовата книжка (продължение) №24/11.09.2001 г., серия И, №378248 на ищцата. Въз основа сключено между страните Допълнително споразумение № РД-12-066/04.03.2013 г., след изрично решение на Факултетния съвет на Факултет по хуманитарни науки на ШУ от Протокол №ФД-02-07/15.02.2013 г., считано от 04.03.2013 г., ищцата преминала на основен - първи трудов договор с ШУ - безсрочен (постоянен), на пълен работен ден, отново на длъжността ,доцент“ във ФХН на ШУ, катедра "Турски език и литература", което обстоятелство също било отразено в Трудовата книжка №24/11.09.2001 г., серия И, №378248 на ищцата.

Ответникът не оспорва и твърдението на ищцата, че със Заповед № РД-12193/20.09.2021 г. на Ректора на ШУ „Е. К. П.“ трудовото й правоотношение с ответника е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, предл. П-ро от КТ, поради навършване на 65 години - за професори, доценти и докторите на науките, както и, че ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, тъй като същата е навършила 65 години към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с ответното виеше училище. Не оспорва и твърдението, че ответникът е начислил и заплатил на ищцата 2 брутни месечни заплати на основание чл. 222 ал. 3 от КТ. Оспорва твърдението на ищцата, че ответникът е следвало да начисли и да заплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 6 брутни работни заплати. Оспорвам, като невярно и твърдението в исковата молба, че аргументът на работодателя за отказа му да изплати обезщетение в размер на 6 БРЗ било обстоятелството, че ищцата през последните 10 г. от трудовия си стаж е работила и при друг работодател. Посочва, че основният аргумент за отказа бил, че към датата на пенсионирането ищцата няма придобит 10 години трудов стаж при същия работодател или в същата група предприятия през последните 20 години. Счита, че в периода от 27.08.2007 г. до 22.09.2021г , през който ищцата е работила в ответното виеше училище по втори допълнителен трудов договор, не е придобила 10 години трудов стаж при същия работодател, поради което не е налице изричното условие на чл. 222, ал. 3 КТ, за изплащане на по-високия размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ. Придобитият от ищцата трудов стаж в ШУ „Е. К. П.“, считано от 04.03.2013 г. - датата, от която е на основен 2 трудов договор, до дата на прекратяване на ТПО - 22.09.2021 г., бил 7 години и 11 месеца, който трудов стаж на ищцата бил отразен в трудовата й книжка. По отношение отработеното от ищцата време в ШУ „Е. К. П.“, в периода от 27.08.2007 г. до 03.03.2013 г., когато същата е работила при ответника по втори/допълнителен трудов договор за външно съвместителство, намира че се признава от закона само за осигурителен стаж, но не за трудов стаж и за този период (от 27.08.2007 г. до 03.03.2013 г.), в трудовата книжка на ищцата бил отразен само трудовият й стаж по основния й трудов договор с ПМГ „Н.П.“, поради което счита, че въпреки че през последните 20 години ищцата е работила в ответното виеше училище, тя не е придобила при този работодател 10 години трудов стаж и за същата не е възникнало право да получи по-големия размер на обезщетение по чл. 222, ал.З от КТ и ответникът правилно й е начислил и заплатил, на основание чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение в по-малкия законов размер от 2 брутни месечни заплати. Намира за неоснователно позоваването на ищцата на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ПМС №31/11.02.1994 г., тъй като от една страна счита че разпоредбата дерогира норма от повисок ранг, каквато е тази на чл. 222, ал. 3 от КТ. Също така счита, че заеманата от ищцата длъжност „доцент“ при ответника е академична, а не е педагогическа, по смисъла на Наредба №15 от 22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти и не попада в категорията „педагогически кадри“. Оспорва и предявеният иск с правно основание по чл. 86 ал.1 от ЗЗД като счита същият за изцяло неоснователен, както по основание, така и по размер.

Оспорва да е налице валидно възникнал паричен дълг в полза на ищеца, който не е погасен от ответника - длъжник в срок, доколкото, счита за изцяло неоснователен предявеният от ищцата главен иск по чл. 222, ал.З КТ. Оспорва, заявения от ищцовата страна период на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

МОЛИ предявените искове да бъдат оставени оставите без разглеждане, като недопустими (преждевременно предявени). Алтернативно, моли същите да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и да бъдат присъдени разноските по делото.

В съдебно заседание за ответникът се явява упълномощен представител – адв. С.З. Серафимова от ШАК. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

По отношение изложените доводи на ответника за недопустимост на предявените обективно съединени искове като преждевременно предявени - преди да е възникнал паричен дълг, респ. настъпила изискуемост на вземанията на ищцата за тях, съдът се е произнесъл с доклада по делото като е намерил същите за неоснователни.

В случая между страните не се спори, а и се установява от приложените по делото доказателства, че ищцата е била в трудови правоотношения с ответното висше училище в периода от 27.08.2007г. до 22.09.2021г. като е заемала длъжността „доцент“ във Факултета по хуманитарни науки на ШУ, катедра "Турски език и литература" в ШУ „Е. К. П.“. Не се спори и по отношение на обстоятелството, че в периода от 27.08.2007 г. до 03.03.2013 г. ищцата е работила във висшето училище по втори - допълнителен трудов договор за външно съвместителство, като заемала половин щат и в същия този период основният трудов договор на ищцата е бил с ПМГ „Н.П.“ - Шумен, където заемала длъжността „учител“, на пълен работен ден. Безспорно е и, че считано от 04.03.2013г. до прекратяване на трудовото й правоотношение, ищцата е преминала на основен трудов договор с ШУ на пълен работен ден, отново на длъжността „доцент“ във ФХН на ШУ, катедра "Турски език и литература“, както и, че със Заповед № РД-12- 193/20.09.2021 г. на Ректора на ШУ „Е. К. П.“ трудовото правоотношение на ищцата с ответника било прекратено на основание чл. 328 ал. 1 т. 10, предл. П-ро от КТ, поради навършване на 65 години - за професори, доценти и докторите на науките и е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО.

Между страните не се спори и, че ответникът е начислил и заплатил на ищцата две брутни месечни заплати при прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 222 ал. 3 от КТ.

Спорът между страните е единствено правен, а именно – за размера на следващото се на ищцата обещетение по чл.222 ал.3 КТ – две или шест брутни месечни възнаграждения.