Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1209 от 21.05.2019, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1230/2019
Вид
Решение № 1209
Подписан
21.05.2019
В сила
21.05.2019
Състав
КАЛИН СТЕФАНОВ КУНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е

Ш Е Н

И Е № 1205

/неприсъствено/ гр.Бургас, 21.05.2019г.

В И М Е

Т О НА

Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, с

Председател: Калин Кунчев при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1230 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Топлофикация – Бургас” ЕАД, ЕИК:

*********, седалище и адрес на управление: гр.Бур-гас, кв.”Лозово”,

Промишлена зона, против М.П.Г., с ЕГН: **********,***.

По искане на ищеца, на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице помагач на негова страна е конституирано ”ТАЕС – *****” ООД, гр.С.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 7835/ 2018г. на РС Бургас. По него е била издадена такава за сумите: 872.28 лв. главница, пред-ставляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на горния адрес, за периода от 01.04.2017г. до 30.09.2018г., ведно със законната лихва счи-тано от 31.10.2018г. до окончателното плащане; 50.57 лв. – обезщетение за забавено пла-щане за периода от 01.06.2017г. до 30.10.2018г., и 25 лв. – разноски по делото за ДТ. Твър-ди, също така, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което му е било указано да предяви иск за вземането си. Моли Съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на Г., че същият му дължи тези суми.

Претендира разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията, е бил редовно връчен на ответни-ка с указание да подаде писмен отговор в едномесечен срок. В определения срок такъв не е постъпил по делото. Г. е бил редовно призован за първото съдебно заседание, но не се е явил и не е изразил становище. Не е направил и искане делото да се гледа в негово от-съствие.

Третото лице помагач не взема становище по исковете.

С молба от 03.05.2019г. пълномощникът на ищеца е направил искане, по реда на чл. 238, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът го е уважил, тъй като са налице предпоставките за това.

На първо място – ответникът, в предоставения по чл.131 от ГПК срок за отговор на исковата молба, не е представил такъв. Не се е явил или изпратил представител в съдебно-то заседание, за което е бил редовно призован.

Не е направил искане за разглеждане на де-лото в негово отсъствие.

На второ място налице е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъст-вено решение.

На трето място – на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

И на последно място – налице е и предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – с ог-лед посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищцовата страна дока-зателства, исковете са вероятно основателни.

Ето защо, следва да бъдат уважени, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени на-правените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 100 лв. за ДТ.

По изложените съображения, Съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.Г., с ЕГН: **********,***, че същият дължи на “Топлофикация – Бургас” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, кв.”Лозово”, Промишлена зона, сумата 872.28 лв. – главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се на горния адрес за периода от 01.04.2017г. до 30.09.2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 31.10.2018г. до окончателното плащане, както и сумата 50.57 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.06.2017г. до 30.10.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 7835/2018г. на РС Бургас.

ОСЪЖДА М.П.Г., ЕГН:

**********, да заплати на ”Топлофикация – Бургас” ЕАД, ЕИК: *********, направените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 100 лв. за държавни такси.

Решението е постановено при участие на ”ТАЕС – *****” ООД, гр.Со-фия, като трето лице помагач на страната на “Топлофикация – Бургас”

ЕАД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Същото следва да се връчи на страните.

Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 от ГПК.

Съдия: К. Кунчев

Вярно с оригинала!

К.К.