Решение № 298 от 07.09.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. София , 30.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Виолета Йовчева

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря ЕМИЛИЯ М. ВУКАДИНОВА като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20201100509790 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 03.06.2020г., постановено по гр.д. № 18448/2011г. по описа на СРС, ГО, 76 състав, e обезсилено постановеното на 31.10.2011г. съдебно решение по делото, в частта му относно поставянето в дял на имота на Р. Ф. ЦВ. и М. Б.Ц. /чл. 349, ал. 1 от ГПК/ и е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот: апартамент № 65, находящ се в гр.

София, жк „****, със застроена площ от 76, 94 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: стълбище, двор, апартамент № 66 и двор, заедно с избено помещение № 5, без посочена квадратура в акта за собственост, при граници: коридор, двор, мазе № 6, заедно с 0, 82 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като след извършване на проданта получена сума бъде разпределена от съдияизпълнителя между съделителите при следните квоти: Р. Ф. ЦВ. – 2/8 ид. части + 4/8 ид. части в бездялова съсобственост с М. Б.Ц.; Ф. АТ. Ф. – 1/8 ид. част и Я.А.Ф. – 1/8 ид. част.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от съделителите Р. Ф. ЦВ.

1 и М. Б.Ц.. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателите. Твърди се, че за проведеното на 03.06.2020г. открито съдебно заседание жалбоподателите не са били призовани по установения в ГПК ред чрез връчване на призовка. На техния личен адрес не е била изпращана призовка, такава не била изпратена и на посочения по делото съдебен адрес – кантората на Адвокатско дружество „В. и П.“. Сочи, че служител на съда е уведомил по телефона служител на адвокатското дружество за насроченото съдебно заседание, който обаче не е предал същото на процесуалния представител на жалбоподателите. В жалбата са развити съображения, че призоваването по телефон е допустимо само в изключителни случаи, когато то не може да бъде осъществено чрез друг способ, а страната трябва да бъде уведомена за извършено или предстоящо съдопроизводствено действие – насрочено съдебно заседание, извършване на изпълнително действие, указания за отстраняване на нередовности или за внасяне на депозити и такси /така решение № 407 от 23.12.2011г. по гр.д. № 1138/2010г. по описа на ВКС, Четвърто ГО/. В случая обаче страната е имала посочен по делото съдебен адрес, на който е трябвало да бъде изпратена призовка. По тези съображения е направен извод, че не е налице хипотеза на изключителен случай, при която призоваването може да бъде извършено по телефон. Сочи се още, че след прекратяване на извънредното положение в страната във връзка с разпространението на Ковид -19, което е станало на 13.05.2020г., в канцеларията на адвокатското дружество винаги е имало служител, на когото е можело да бъде връчена призовка за насроченото публично съдебно заседание по делото. Жалбоподателите навеждат доводи, че призоваването им е нередовно и в нарушение на процесуалния закон, доколкото предвидените в чл. 38 и чл. 51 от ГПК способи за призоваване не били изчерпани. С оглед изложеното е направено искане за обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Насрещната страна Ф. АТ. Ф. и Я.А.Ф. оспорват въззивната жалба като неоснователна. Считат, че призоваването на другите съделители за насроченото на 03.06.2020г. публично съдебно заседание е извършено в съответствие с изискванията на ГПК. Този извод е обоснован с оглед 2 признанието във въззивната жалба, че служител на адвокатското дружество е бил уведомен от служител на съда за насроченото заседание. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за установено следното:

Производството по делото е било образувано по искане по чл. 349, ал. 6 от ГПК за обезсилване на постановеното по делото решение за възлагане на имота поради неплащане в срок на определеното парично уравнение и за изнасяне на делбения имот на публична продан.

По отношение на релевираните от жалбоподателя възражения относно редовността на призоваването им за насроченото на 03.06.2020г. публично съдебно заседание:

По делото е установено, че в първоинстанционното производство са проведени две открити съдебни заседания – на 06.02.2020г. и на 03.06.2020г.

Съделителите Р.Ц. и М.Ц. са били нередовно призовани за съдебното заседание, насрочено на 06.02.2020г., поради което ход на делото не е даден, съдът е отложил същото и го е насрочил за 16.03.2020г. Разпоредено е призоваването на тези лица да бъде извършено на личните им адреси, както и на установения нов адрес на процесуалния им представител адв. П.. Адв. П. е получила лично призовката за съдебното заседание, насрочено на 16.03.2020г., но същото не е било проведено поради влошената епидемиологична обстановка в страната. С разпореждане от 05.05.2020г. делото е било пренасрочено за разглеждане на 03.06.2020г. Няма данни да са изпращани призовки за това съдебно заседание до Р.Ц. и М.Ц. нито на личните им адреси, нито на адреса на упълномощения им процесуален представител. Видно от извършеното отбелязване в списъка на лицата за призоваване, тези съделители са били призовани по телефон на 05.05.2020г.

Не е спорно обстоятелството, че посоченият телефонен номер е на канцеларията на Адвокатско дружество „В. и П.“. Първоинстанционният съд е приел, че призоваването по телефон е редовно и е дал ход на делото в 3 откритото съдебно заседание на 03.06.2020г., на което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

В определение № 1080 по ч.т.д. № 881/2012г. на ВКС, Второ ТО, е прието, че за да се съобщят по телефона указания на съда за внасяне на дължима държавна такса, съгласно чл. 42, ал. 3 ГПК , трябва съобщението да не е връчено по друг начин и съдът да разпореди по изключение връчването да стане от служител по телефона. В практиката си по чл. 290 ГПК – решение № 407 по гр.д. № 1138/2010г. , IV ГО, ВКС приема, че връчването по телефон, уредено в чл. 44, ал. 2 ГПК , е допустимо в изключителни случаи, когато то не може да бъде осъществено чрез друг способ, а страната следва да бъде уведомена за извършено или предстоящо съдопроизводствено действие насрочено съдебно заседание, извършване на изпълнително действие, указания за отстраняване на нередовности или за внасяне на депозити и такси; ако връчителят е съобщил за призоваването по телефона (датата на съдебното заседание или на действието по принудително изпълнение) и това изявление е достигнало до адресата, то е извършено редовно връчване на съобщението. Настоящият съдебен състав споделя изцяло така формираната практика, но следва да бъдат съобразени и специфичните за разглеждания случай обстоятелства, а именно:

Необходимостта от процедиране в хипотезата на соченото изключение за призоваване по телефона, се обосновава с взетото решение на Съдийската колегия на ВСС с протокол № 12/07.04.2020г., т. 1. 6. – по висящите дела и новообразуваните дела следва да се предприемат възможните действия за пренасрочване и насрочване при спазване на ограниченията по т. т. 10, 11, 12, 13 от решението на Съдийската колегия по Протокол № 9/15.03.2020г. В случая следва да се вземе предвид, че с решение от 03.04.2020 г. Народното събрание удължава срока на извънредното положение върху цялата територия на Република България до 13.05.2020г., а с решение № 325 от 14.05.2020 г. на Министерския съвет е обявена извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14.05.2020г. до 14.06.2020г. При тази конкретна ситуация извършеното уведомяване на процесуалния представител на жалбоподателите за насроченото открито съдебно заседание 4 по телефон на 05.05.2020г. не е в нарушение на процесуалните правила /в този смисъл определение № 60501/17.06.2021г. по гр.д. № 133/2021г. на ВКС, Четвърто ГО/. Обстоятелството, че служител на адвокатското дружество, който е приел уведомяването по телефона, не е изпълнил задължението си да предаде съобщението на процесуалния представител на жалбоподателите, е ирелевантно за редовността на извършеното уведомяване.

Дори и се приеме за основателна тезата на въззивниците относно твърдените нарушения на процесуалните правила за призоваване на страната по телефон, то крайните изводи относно правилността на обжалвания първоинстанционен акт няма да се променят по следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че визираните пороци на процесуалната дейност на СРС не са основание за отмяна или обезсилване на постановеното от него решение и връщане на делото за ново разглеждане /каквото искане е направено във въззивната жалба/, по причина, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност /т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 г., ОСГТК/. По тези съображения дори и да се приеме, че са допуснати процесуални нарушения относно призоваването на страните в първоинстанционното производство, те могат да бъдат отстранени вследствие дейността на самата въззивна инстанция, чрез осигуряване на страните на 5 равна възможност за разгръщане на състезателното начало. Това следва пряко и от позитивната уредба на закона, в която липсва възможност за връщане на делото за ново разглеждане на първа инстанция, подобно на указаната в чл.

303, ал. 1, т. 5 от ГПК.

В настоящата хипотеза на жалбоподателя е била предоставена възможност да участва активно във въззивното производство, чрез редовното му призоваване за съдебното заседание на 17.06.2021г., в което е могъл да извърши всички действия по защита на правата и интересите си, които не е могъл да реализира при първоинстанционното разглеждане на делото. А необходимостта от такива, както и конкретните си доказателствени искания, същият е могъл да заяви още с жалбата си, позовавайки се на хипотезата на чл. 266, ал. 1 или ал. 3 от ГПК, каквито в случая не са заявени.

По същество на повдигнатия правен спор:

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбите оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбите, въззивният съд намира следното: