Решение № 3620 от 17.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3620 гр. Пловдив, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20245330122233 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от „Дженерали Застраховане” АД против Община Пловдив кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 302 лв., представляващо изплатено от ищеца застрахователно обезщетение от 287 лв., ведно с ликвидационни разноски от 15 лв., по ликвидационна преписка № *** за ремонт автомобил „Хюндай Кона“ с рег. № ***, управляван от М. М. И., вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.09.2021 г., както и сумата в размер от 56, 46 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница за периода от 10.08.2023 г. до 18.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.12.2024 г., до окончателното изплащане на вземането Ищцовото дружество твърди, че на 13.09.2021 г. при движение в гр. П. от ул. „В. Л.“ по ул. „П.“ в посока ул. „Б. ш.“, на ул. „П.“ непосредствено след сградата на „Ален Мак България“ ЕАД, лек автомобил „Хюндай Кона“ с рег.

№ ***, собственост на „ОТП Лизинг- клон Пловдив“, управляван от М. М. И., преминава през необезопасена и необозначена дупка на платното за движение.

Твърди, че вследствие на настъпилото пътно-транспортно произшествие, на застрахованото по застраховка „Каско на МПС“ със застрахователна полица № 1

****, моторно превозно средство са нанесени материални вреди, за което е образувана ликвидационна преписка № *** и са изготвени заключения с опис на вредите. Сочи, че е осъществен ремонт на автомобила в автосервиз, като за извършените ремонтно-възстановителни действия е издадена фактура № 450 от 20.09.2021 г. на стойност 392 лева. Въз основа на нея било определено застрахователно обезщетение в размер на 287 лева, което било изплатено от ищеца на лизингополучателя с преводно нареждане от 07.10.2021 г. В уточняваща молба описва подробно установените увреди на автомобила, за които твърди да са отстранени от сервиза, на който е възложен ремонта. Във връзка с ликвидацията на преписката били начислени и разноски в размер на сумата от 15 лв. Твърди, че със заплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения кредитор срещу Община Пловдив.

Претендира заплащане на сторените в производството по делото разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Община Пловдив, в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че застрахователят не бил доказал основание за заплащане на застрахователно обезщетение. Отрича наличието на валидно възникнало и съществуващо застрахователно правоотношение към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Счита, че към исковата молба не били представени доказателства за изплатени застрахователни премии. Оспорва посочения от ищеца механизъм на настъпване на увредите, както и причинна връзка с настъпилите щети. Сочи, че с исковата молба не са представени доказателства, че пътно-транспортното произшествие е настъпило по описания в исковата молба начин. Оспорва претенцията за ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Възразява в полза на застрахователя да е възникнало регресно право, доколкото не са представени безспорни доказателства за изплатено застрахователно обезщетение. Поддържа, че не са представени безспорни доказателства дали Г. Р. И.а е правоимащо лице по представената по делото застрахователна полица. Прави възражение за съпричиняване на настъпили повреди на автомобила, тъй като водачът е допринесъл за настъпване на описаните щети. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, респ. за намаляване на присъденото застрахователно обезщетение. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

2

В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които собственикът на процесната улица – Община Пловдив, е възложила да поддържат в изправност общинските улици и носи отговорност за бездействията на тези лица.

Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл.

49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т.

2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Общината като признато от правото юридическо лице (чл. 136, ал. 3 КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна воля чрез нейните органи - физически лица и носи само обезпечителногаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, 3 причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

От представения по делото Свидетелство за регистрация, част II, се установява, че увреденият лек автомобил „Хюндай Кона“ с рег. № *** и с номер на рама ***** е собственост на „ОТП Лизинг – клон Пловдив“.

В свидетелството за регистрация на лекия автомобил е вписан ползвателя на последния – Г. Р. И.а – в качеството й на лизингополучател. Това е така, доколкото последният е вписан в поле „С3“, в което се съдържат данни за физическо или юридическо лице, което има право да използва превозното средство по силата на право, различно от правото на собственост. В този смисъл в производството по делото са налице доказателства, от които се установява, че лицето Г. Р. И.а е лизингополучател, като съдът не възприема възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата молба.

По делото е представена застрахователна полица № **** за сключена застраховка „Каско на МПС“ при „Дженерали Застраховане“ АД в полза на „ОТП Лизинг – клон Пловдив“, с лизингополучател Г. Р. И.а, по отношение на лек автомобил „Хюндай“ с номер на рама *****, със срок на валидност от 10.06.2021 г. до 09.06.2022 г. Установено е, че застрахователната премия се заплаща на четири вноски за период от 09.06.2021 г. до 09.03.2022 г.

От представената по делото справка, издадена от ищцовото застрахователно дружество се установява, че застрахованото лице е заплатило дължимата застрахователна премия.

Следователно в производството по делото е безспорно установено, че увреденият автомобил, собственост на „ОТП Лизинг – клон Пловдив“, е бил застрахован по силата на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Каско на МПС” с период на покритие от 09.06.2021 г. до 09.03.2022 г.

При съобразяване на разпоредбата на чл. 351, ал. 3 КЗ, съгласно която освен ако е уговорено друго, застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата премия по договора или на първата вноска по нея при разсрочено плащане на премията, застрахователното събитие от 13.09.2021 г. е настъпило в срока на действие на сключената между ищеца и 4 собственика на увредения автомобил имуществена застраховка.

От изслушаната в производството по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищецът е заплатил с платежно нареждане от 07.10.2021 г. застрахователно обезщетение в размер на сумата от 287 лв. в полза на Г. Р. И.а.

Доколкото се установява, че Г. Р. И.а има качеството на лизингополучател, последната има право да получи застрахователно обезщетение на основание чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ, съгласно която по повод изплащането на обезщетение по застраховка лизингополучателят има права на застрахован, като при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител.

При застрахователното дружество е образувана щета № ***, в която са описани увредените части на лекия автомобил – предна дясна гума – ****, като е изготвена експертна оценка на щетите, които са оценени в размер на сумата от 287 лв.

Според съда в производството по делото се установява и наличието на настъпило застрахователно събитие по покрит застрахователен риск.

В производството по делото са изслушани показанията на свидетеля М.

М. И., който свидетелства пред съда, че си спомня за инцидент, настъпил при управление на лек автомобил „Хюндай“ с рег. № ***, собственост на съпругата му Г. Р. И.а. Сочи, че се е движил на пътя от К. ш. към Б. ш. и на пътя – в близост до подстанция на Енергото попаднал в голяма дупка, която заемала половината от платното за движение и била с дълбочина от 7-8 см.

Излага пред съда, че платното за движение било двупосочно и натоварено и нямал възможност да избегне дупката, която била необозначена. Сочи, че попаднал в дупката с предна дясна гума и след това гумата се сцепила, като колата продължила на собствен ход до излизане от дупката, като свидетелят закарал колата на собствен ход до застрахователя, където направили снимки, но за тази цел периодично напомпвал гумата. Свидетелства, че от удара нямало следи по джантата. Излага пред съда, че времето било сухо и слънчево, като се е движил с не повече от 30 км./ч., доколкото движението в този пътен участък не позволявал по-висока скорост. Излага пред съда, че доколкото си спомня пред него имало друг автомобил, но не си спомня дали е възприел дупката преди да попадне в нея и дали е имал време за реакция.