Определение № 445 от 02.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445 гр. Б., 01.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Петър Пандев

Крум Динев като разгледа докладваното от Петър Пандев Въззивно частно наказателно дело № 20241200600674 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл.243, ал.8 от НПК.

Постъпила е частна жалба от К. Р. Н.(Т.), с ЕГН – **********, с адрес: с.М., ул.“В. П.“, №25, Община - гр.П., срещу определение №154/21.05.2024 г., постановено по НОХД №311/2024 год. по описа на РС-гр.П..

Сочи се в жалбата, че атакуваният съдебен акт се явявал незаконосъобразен и необоснован. Развити са съображения. Моли се съда да отмени определението на първата инстанция и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Не се представят нови доказателства.

След анализ на доказателствената маса и като взе предвид определението на РС, както и изложеното в частната жалба, ОС намира последната за неоснователна.

Настоящият съдебен състав формира този си извод предвид следното:

С определението, отмяна на което се иска, Районният съд е потвърдил Постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.04.2023 г. на Районна прокуратура - Б., ТО - гр. П., с което е било прекратено досъдебно производство № 314-ЗМ-345/2023г. по описа на РУ - П., водено за престъпление по чл.296, ал.1, пр. последно от НК.

За да постанови съдения си акт, първата инстанция е приела следното във фактическо и правно отношение :

1

ДП № 314-ЗМ-345/2023г. по описа на РУ - П. е било образувано на 17.08.2023 г. с постановление на прокурор при РП- Б., ТО-П., водено за престъпление по чл.296,ал.1, пр. последно от НК, касаещо неизпълнение от страна на бившия съпруг на тъжителката - К. М. Т., на Заповед за защита от домашно насилие - затова, че на различни дати през месец август 2023 г. са отправяни закани спрямо К. Р. Т..

От събраните в хода на разследването доказателства е видно, че с решение №72/02.03.2023г. по гр.дело №20221230101181/2022г. на Районен съд-П., бракът между свидетелите К. Р. Т. и К. М. Т. бил прекратен с развод, поради вина на двамата съпрузи. Упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дето М. К. Т. били предоставени на майката. На бащата бил определен режим на контакти, като бащата следвало да взема детето от местоживеенето му и да го връща там. Решението влязло в сила на 15.09.2022 г.. Издадена била и Заповед за защита №8 от 02.09.2022г., която, на основание чл.5 ал.1 т.1 от Закона защита срещу домашно насилие, задължава К. М. Т. да се въздържа от извършване на домашно насилие, като му забранява за срок от 12 месеца да приближава К. Т. на разстояние по-малко от 10 метра, жилището, което обитава на адрес: с.М., общ.П., ул.“В.П.“ №25 и местата за социални контакти и отдих-обществени места, включително поликлиники, болници, магазини, заведения за обществено хранене, кафетерии, считано от влизането й в сила.

В свидетелските си показания по ДП жалбоподателката сочи, че на 02.08. 2023г. и на 05.08.2023г. бившият й съпруг упражнил върху й психически тормоз, като подробно е описала за всяка дата поотделно какво се е случило. Производството по така образуваното ДП № 314-ЗМ-345/2023г. по описа на РУ - П. касае точно посочените дати, като за предишни случаи, в своето постановление прокурора сочи, че вече има приключили проверки и постановени откази да се образува досъдебни производства.

1.

На 02.08.2023г. видяла бившия си съпруг да се движи с мотор по централната улица в селото й заедно с други мотористи. Тя била в автомобила си и чакала майка си, която заедно с детето й били в магазин. Мъжът й спрял в паркова площ наблизо. Това наложило да промени маршрута до дома си, за да не се срещнат, тъй като предполагала, че ако се срещнат може да има конфликти. Твърди, че като я видял, я погледнал лошо, но нищо не й казал, 2 нито пък я е заплашвал.

2.

На 05.08.2023г., съгласно съдебното решение, била определена дата за среща между бащата К. Т. с детето си. Става ясно, че бившият съпруг на жалбоподателката, Т., посетил село М. заедно с майка си, като спрял на улицата пред дома на свидетелката Т., която излязла сама пред дома си, а свидетелят Т. стоял на улицата. Двамата били на разстояние един от друг като първоначално разговаряли. По време на разговора свидетелят я заплашил с престъпление срещу личността й, като това се изразило в следните изрази:

„....след като ми изтече ограничителната заповед щял да влезе с взлом в нас и нищо нямало да го интересува каза и че ще ми се случи нещо след като ми изтече ограничителната заповед". Записала разговора и за нуждите на разследването е предала същия по време на проведения й разпит в качеството на свидетел. Навеждат доводи, че именно в тази си среща е била нарушена забраната да я приближава на по-малко от 10 метра, като разстоянието между им било около 6-7метра.

В хода на разследването бившият съпруг на жалбоподателката Т. твърди, че не е доближавал бившата си съпруга на по-малко от 10 метра. Със себе си водил и майка си. Като се срещнали, бившата му съпруга се обърнала към него с обидни думи по отношение на майка му като казала: „Махни този багаж, който водиш със себе си“, като се държала и доста провокативно. Поставяла му условия, че ще види детето си , когато се научи да се държи подобаващо. За период от година и половина видял детето си не повече от 2-3 пъти за по 1час.

Не си позволявал сцени пред детето. Никога детето не е пренощувало в дома му, тъй като бившата му съпруга не разрешавала. Като се срещнали, започнала да се държи провокативно. Плащал редовно издръжката си. Твърди, че никога не е следил съпруга си и избягвал контакти с нея.

От обясненията, снети от майката на жалбоподателката /стр.26 от ДП/ е видно, че на 02.08.2023г. не знае К. да е правил опит да се срещне с К., както и че на 05.08.2023г. :...“Докато разговаряше с нея, той се приближи на разстояние, по-малко от позволеното. Тогава майката на К. го дръпна назад...

Същият ден не се е стигало до физическа разправа. К. като го видя, че той се приближава до нея, се прибра. Същия ден не я е заплашвал с оръжие или нещо друго, само каза, че ще влезе с взлом в нас и тогава ще види какво ще се случи“. От така изнесените данни по никакъв начин не може да се направи 3 извода, че е извършено нарушение на постановената съдебна заповед, тъй като жалбоподателката сама е сторила необходимото да се отдалечи, като се е прибрала и особено важно, майката на К. го е издърпала, така че да се осигури изпълнението на заповедта.

При така установеното във фактическо отношение РС приел, че в разглеждания случай не били налице достатъчно доказателства за престъпление по чл.296, ал. 1, пр.последно от НК, поради което и актът, постановен от прокурора, с който е прекратил досъдебното производство съдът възприел като правилен.

Предвид изложеното въззивният съд намира жалбата за неоснователна.

Настоящият съдебен състав счита, че в хода на досъдебното производство са разпитани всички свидетели, имащи отношение към случая, събрани са необходимите писмени доказателства, относими към предмета на доказване и допълващи фактите, имащи значение за преценката относно съставомерността или несъставомерността на деянието. Същевременно липсват данни, обуславящи наличието на обективна възможност да бъдат събрани нови допълнителни доказателства във връзка с предмета на доказване, поради което РС правилно е приел, че наблюдаващият прокурор обосновано и законосъобразно е прекратил наказателното производство.

Фактическата обстановка е изяснена изцяло, а направените от РП и РС изводи са правилни и законосъобразни.

Неоснователни са възраженията от страна на жалбоподателят, че атакуваното определение е постановено при превратно тълкуване на доказателствата по делото.

Следва да бъдат споделени изводите в обжалваното определение, че по отношение на забраната за приближаване съгласно издадената в полза на К. Н. заповед за защита (ЗЗ), липсват обективни данни в насока, че в някакъв момент К. Т. е бил на разстояние, по-малко от 10 м. от жалбоподателката.

Неоснователно в тази насока се цитира заключението на изготвената по делото ВТЕ, доколкото експертът не е взел предвид каквито и да било обективни данни, установяващи нарушение на ЗЗ от 02.09.2022 г. В самата експертиза не е посочено въз основа на какви научни методи вещото лице е стигнало до съответните изводи в тази насока.

4

Впрочем, важно обстоятелство е и това, че за да се приеме частен видеозапис за веществено доказателство по смисъла на чл.109 от НПК, то записваният следва да има ясна представа, че е обект на заснемане. В своята практика ВКС е има случай да отбележи, че: „…използването …….. на съдържанието на частен аудиозапис, изготвен в нарушение на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), е абсолютно недопустимо в наказателния процес (вж. Р. № 456 от 14.11.2012 г. по к. н. д. № 1388 / 2012 г.

ВКС, НК, I-во н. отд.). В разглеждания случай, дори само от начина, по който е бил държан телефона, с който е било осъществено процесното видеозаснемане, сочи на това, че по-скоро К. Т. не е имал ясна представа, че е обект на запис. Ето защо и поради липса на задължителното условие, посочено по-горе, както самия видеозапис, предоставен на разследващите от К. Н., така и изготвената въз основа на същия ВТЕ не могат да послужат за доказателство относно това приближавал ли е на 05.08.2023 год. К. Т. жалбоподзателката на по-малко от 10 м. или не.

Наред с всичко това ОС споделя извода на РС, според който дори „…да се приеме, че разстоянието е било по-малко от десет метра…“, са налице основанията на чл.9, ал.2 от НК – деянието, макар и формално да е осъществило признаците на предвиденото престъпление, негова обществена опасност е явно незначителна.

Правилно първата инстанция е отбелязала и това, че възприетите от жалбоподателката и нейния родител изрази, отправени от К. Т. на 05.08.2023 год. пред дома на последните, е по-скоро отговор на провокативно отношение на К. Н., за което поведение свидетелства и К. А. Т.. Ето защо и в случая ОС намира, че е налице реакция срещу определено поведение от страна на К. Т., отколкото умишлено отправена закана или заплаха по смисъла на закона.

Определено не могат да се възприемат възраженията в жалбата, че в своя анализ РС не е взел предвид нормата на чл.296, ал.1, пр.последно от НК.

Напротив, съобразявайки се стриктно с действащата нормативна база, определяща условията, при които би могло да се прекрати едно наказателно производство, първата инстанция изрично е проверила дали евентуално са налице признаци на други престъпления.

Проверявайки изцяло определението съобразно правомощията си на въззивна инстанция, ОС не констатира нарушения, налагащи неговата отмяна.

5

Като правилно и законосъобразно, същото следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.243, т.8 от НПК, Окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №154/21.05.2024 г., постановено по НОХД №311/2024 год. по описа на РС-гр.П..

.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6