Определение № 4844 от 06.11.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4844 гр. Варна, 05.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501346 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 31727/17.04.2024г., подадена от адв.

П. Т. Т. от гр. Варна срещу определение № 4006 от 04.04.2024г., постановено по гр. д. № 8360/2023г. на ВРС, ХХХI-ви състав, с което е изменено решение № 701/05.03.2024г., като Народно читалище „П.Р.С – с. Нова шипка е осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 650 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищцата У. М. Ш. на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Жалбоподателят намира обжалвания съдебен акт за неправилен, тъй като определеното му адвокатско възнаграждение не отговаря на икономическите условия и на стандарта на живот в страната. Изразява несъгласие с изложените мотиви на първоинстанционния съд. Отправеното искане е да се измени обжалваното определение като му се определи възнаграждение в размер на 400 лв. за всеки от двата обективно съединени искове и 250 лв. за проведеното по вина на ответника трето заседание.

В предоставения срок насрещната страна депозира отговор със становеще за неоснователност на частната жалба. Излага, че адвокатското възнаграждение е определено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, както е поискано от жалбоподателя. Намира, че производството по делото не е било от фактическа и правна сложност, а и ответникът е признал исковете, поради което не са събирани доказателства.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

1

Производството по гр. д. № 8360/2023г. на ВРС, XXХI-ви състав е образувано по искова молба от У. М. Ш. чрез адв. П. Т. Т., срещу Народно читалище „П.Р.С – с. Нова шипка, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за заплащане на сумата от 293,64 лв., на основание чл. 128 от КТ и на сумата от 108,18 лв., на основание чл. 224 от КТ.

С отговора на исковата молба ответникът е признал исковете. По делото са проведени три открити съдебни заседания, като причина за това са доказателствени искания на ищцата.

С решение № 701/05.03.2024г. съдът е уважил предявените искове и съобразно изхода на спора е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на адв. П. Т. в размер на 400 лв. за предоставена безплатна правна помощ.

С молба от 13.03.2024г. адв. Т. е поискал от съда да измени решението си в частта за разноските, като му се определи възнаграждение по 400 лв. за всеки иск и 250 лв. да проведеното трето заседание. Ответната страна също е депозирала молба по чл. 248 от ГПК с довод за приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

С обжалваното определение е изменено решение № 701/05.03.2024г., като ответникът е осъден да заплати на адв. Т. сумата от 650 лв., от която по 300 лв. за всеки от исковете и 50 лв. за третото заседание.

Определението е законосъобразно. Между страните по делото няма спор относно обстоятелството, че адв. Т. е предоставил безплатна правна помощ на ищцата. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗАдв, а като израз на социална дейност той може да предостави безплатно адвокатски услуги на материално затруднени лица - чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Разпоредбата на чл.

36, ал. 2, изр.2 от същия закон изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от посочения в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от Висшия адвокатски съвет.

От друга стпрана, с решение на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, 2 включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа на това решение е формирана съдебна практика, с която се приема, че въведеното с чл.

38, ал. 2 от ЗАдв правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от ВАС размер, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Настоящият съдебен състав намира, че в полза на адв. П. Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на У. Шефкет като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв в размер под минималния по наредбата. За определянето му съдът съобразява, че правната помощ е предоставена за искове за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск с материален интерес по-нисък от минималното адвокатско възнаграждение, при което претендираният размер е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, нещо повече – исковете са признати от ответника още с исковата молба, а третото открито съдебно заседание е проведено поради несвоевременно направени доказателствени искания от процедуалния представител на ищцата. Доколкото определението по чл. 248 от ГПК не е обжалвано от ответната страна, то обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като дължимото възнаграждение на адв. П. Т. следва да е в размер на по 300 лв. за всеки от исковете и 50 лв. за третото заседание.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4006 от 04.04.2024г., постановено по гр. д. № 8360/2023г. на ВРС, ХХХI-ви състав.

ГПК.

Определението не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 274, ал. 4 от 3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4