Решение № 1157 от 20.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1157 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110111748 по описа за 2025 годИ.

Предявени са искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ чрез адв. Лабева/л.6/ за заплащане на сумата от 8014,63 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Релсови превозни средства” за вреди, причинени при ПТП на 26.08.2019 г. на влакова композиция № 8626, обслужвана от локомотив № 44-151, вследствие протИ.правно поведение на водач на автомобил "Мерцедес", с рег.№ ..., чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане. До ответника е отправена претенция за процесната сума, но задължението не било погасено изцяло, поради което ищецът претендира и мораторна лихва в размер на 3641,76 лв. за периода 26.01.2021 г. – 17.12.2024 г. Претендират се разноските по делото.

По иска по чл. 411 КЗ ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Релсови превозни средства” за влакова композиция № 8626, обслужвана от локомотив № 44-151, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахованото имущество. Твърди, че щетите са на стойност 8014,63 лв., като поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е възстановил дължимата сума изцяло, въпреки че е поканен с регресна покана.

Ответникът чрез адв. Ц. е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва иска по основание и размер. Навежда доводи за нередовност на исковата молба и възражение за давност. Оспорва всички елементи на фактическия състав. Твърди, че ПТП-то е настъпило единствено поради ненавременната реакция на служителите на БДЖ. Оспорва посоченото в протокола за ПТП по подробни съображения. Навежда възражение за съпричиняване, като твърди, че водачът на влаковата композиция се е движел с несъобразена скорост. Счита размера на претендираното обезщетение за завишен. Моли за отхвърляне на 1 исковете, претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Относно иска по чл.411 ал.1 от КЗ

От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установява, че предпоставките за уважаване на предявения иск са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице – 1) за което да е възникнало вземане по деликтно правоотношение на осн. чл. 45 ЗЗД; 2) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 3) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителят на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

Като безспорно е изведено, че към 26.08.2019 г. е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста” между собственика на автомобил "Мерцедес", с рег.№ ... и ответното дружество.

Видно е от представената по делото застрахователна полица и списък на локомотивите към нея на л. 43, че към 26.08.2019 г. между собственика на локомотив кратък ид.№ 44151.9 и ищцовото дружество е било налице облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка.

От страна на застрахователя на застрахования е заплатена сума в общ размер на 8014,63 лв. за отстраняване на вредите по локомотив кратък ид.№ 44151.9.

Следва да се установи механизма на ПТП, включително наличието на причинноследствена връзка, протИ.правността на деянието и вИ.та на дееца.

От заключението по САТЕ, прието без възражения, което съдът цени като обективно и компетентно, се изяснява механизмът на настъпване на ПТП-то, а именно:

На 26.08.2019 г. около 23:42 часа, л.а. "Мерцедес", с рег.№ ... се движел по пътя от с.

Маленово към гр. Стралджа и на около 1 км. преди кръстовището с Републикански път III-707, поради движение с несъобразена с релефа скорост при ляв завой на пътя, водачът загубил контрол върху управлението на автомобила, той напуснал платното за движение вдясно, премИ.л през предпазната мантинела, преобрърнал се и спрял своето движение частично върху железопътните релси. Впоследствие по железопътните релси се движел влак № 8626 в състав локомотив ид.№ 44151.9 с прикачени към него 9 пътнически вагона, при което настъпило съприкосновение между предната лява част на локомотива и предната част на спрелия върху релсите л.а. "Мерцедес", с рег.№ ....

Горният механизъм, се потвърждава и от останалия доказателствен материал по делото, включително Протокол за ПТП № 1763050/09.11.2020г., Констативен протокол №050/11.09.2019г., материалите по ДП №118/2019 по описа на РУ-Стралджа, съдържаща протокол за оглед от 27.08.2019г., снимков материал, схеми, доклади и наказателно постановление № 21-0814-000009/19.01.2021г.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля И. Х., относно спукването на гума на автомобила, станала причИ. за излизането му от пътното платно. На първо място няма обективни находки, които да сочат за твърдяното. Също така в разпита, проведен в досъдебното производство, ползван от съда за контрол на показанията на свидетеля, същият сочи, че не знае как е настъпило ПТП-то и изразява единствено предположение, че е възможно да се спукала гумата на автомобила му. Още повече, показанията на този свидетел се ползват с изключително ниска доказателствена стойност, тъй като са дадени от участник в ПТП-то, несъмнено заинтересован от изхода на делото.

2

Заключението по СТЕ категорично установява, че е налице причинно – следствена връзка между механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и описаните увреждания на локомотив ид.№ 44151.9.

Според чл. 20, ал. 2 ЗДвП Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост - да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя жИ.т или здраве, жИ.та или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.

В случая, с оглед приетия механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на лек автомобил "Мерцедес", с рег.№ ... не се е съобразил с релефа на местността при избора си на скорост на движение.

Следователно, при така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че водачът на лек автомобил "Мерцедес", с рег.№ ... е осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което е предизвикало процесното ПТП.

Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вИ.та при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено. Още повече няма данни водачът да е оспорил вИ.та си в административно-наказателната процедура.

По възражението за съпричиняване:

Съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на машинистът на влак № 8626 в състав локомотив ид.№ 44151.9 с прикачени към него 9 пътнически вагона. С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже наличието на съпричиняване, което не е сторено. Няма данни машинистът да е нарушил правилата за движение, да се е движил с превишена скорост/каквато няма предвидена законово за влакови композиции, единствено в графиците за движение на влаковете и експлоатационните правила (ЗЖТ и Наредба № 58/2006 г.) се определят конкретни максимално допустими скорости за отделни участъци от линията, в зависимост от инфраструктурата и безопасността, както и вида на влака, като тази скорост не е установена по делото./ или да не е реагирал своевременно, както твърди ответника. Напротив, съгласно заключението на вещото лице, спирачният път на композицията е не по-малък от 450-500 м., докато видимостта е била не повече от 130-140 м. Следователно вещото лице сочи, че машинистът не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП-то.

Също така съдът се присъединява към изводите на вещото лице, че по делото няма доказателства в района на процесното ПТП е имало апаратура, която да сигнализира за наличието на препятствие върху железопътните линии. Не може и да се определи със сигурност периода от спирането на автомобила върху железопътните релси до удара на локомотива в него. Съгласно показанията на св. И. Х. влакът премИ.л 10-15 минути след попадането на автомобила на железопътните релси. Твърди, да е била уведомена полицията и общинска охрана в гр. Стралджа. Не сочи това да се е случило преди премИ.ването на влака, нито да е уведомил БДЖ, за да може да бъде предотвратен удара. Тоест, твърденията на ответника, че ПТП-то е настъпило единствено поради ненавременната реакция на служителите на БДЖ са напълно необосновани.

Тоест, следва да се приеме, че машинистът на влак № 8626 в състав локомотив ид.№ 44151.9 с прикачени към него 9 пътнически вагона не е осъществил протИ.правно действие 3 или бездействие, с което да е станал част от причИ.та за настъпване на ПТП-то.

По възражението за изтекла погасителна давност:

Съгласно чл. 378, ал. 5 КЗ регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на вредата по чл. 435 срещу застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 се погасяват в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата.

Датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по имуществена застраховка е 16.12.2020г., видно от приложено платежно нареждане л.18. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на 17.12.2024г. Давностния срок изтича на 16.12.2025г., следователно вземането не е било погасено по давност към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Още повече следва да се отчете, че претенцията е била предявена извънсъдебно още на 12.01.2021г.

Ето защо съдът намира възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно.

С оглед горното следва да се приеме, че с плащането на застрахователното обезщетение/стойността на услугата по възстановяване и отстраняване на щетите/ от страна на ищеца за него е възникнало по силата на закона суброгационно право спрямо причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - ответника. Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил, и от размера на обезщетението, което третото лице като деликвент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования. Причинителят на вредите, респ. неговия застраховател по ГО, не може да бъде задължен да плати повече, отколкото са задълженията на деликвента към увреденото лице, нито повече от платеното от самия застраховател.

Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ. При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.