Решение № 851 от 18.06.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 851 гр. Велико Търново, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря РАДОСТИНА ИВ. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20264110100595 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Ц. Н., чрез адв. Й. Х.

– ВТАК, срещу Н. Д. Р. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че последният е собственик на недвижим имот - апартамент, находящ се в град ***, като през месец *** *** година той се свързал с ответника и му възложил извършването ремонтни дейности в апартамента, които Р. се съгласил да извърши. Посочва, че двамата уговорили както обема на работата, така и дължимото възнаграждение и начина на неговото плащане. Твърди, че ответникът започнал извършването на ремонтните дейности по апартамента през месец *** *** година, но между двамата не е имало уговорка относно крайния срок за завършване на възложената работа. Посочва, че в началото на *** година между страните възникнало неразбирателство по повод на начина на изпълнение на част от възложените ремонтни дейности, като на *** година ответникът е уведомил ищеца, чрез съобщение в приложението „Viber”, че започва да руши всичко, което е изпълнил като работа по апартамента. Твърди, че ищецът веднага е подал сигнал на тел. 112 и отишъл на адреса заедно със служители от органите на МВР, където входната врата на апартамента била отворена от ответника, който държал мотика в ръцете си, а в жилището на ищеца се виждало, че били нанесени множество повреди, представляващи причинени разрушения по стените, таваните, паркета в 1 коридора, стаята, терасата и всички ел. контакти. Навежда доводи, че с присъда по НОХД № ***/*** година на ВТРС ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, с което е причинил на ищеца имуществени вреди в размера на сумата от 5 020.17 евро. След допуснато, в проведеното на *** година съдебно заседание, изменение на размера на предявения иск е направено искане Н. Д.

Р . да бъде осъден да заплати на Д. Ц. Н. сумата в размер на 11 244.93 евро, представляваща обезщетение за причинените от ответника на *** година в собствения му недвижим имот - апартамент, находящ се в град ***, имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – *** година до окончателното й изплащане. Направено е искане да бъдат присъдени направените от ищеца разноски по делото.

Препис от исковата молба е връчен редовно – лично на ответника по делото, но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В проведеното на *** година съдебно заседание процесуалният представител на ответника развива съображения за неоснователност на предявения иск, като навежда доводи за възражение за прихващане.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а и от представените заверени копия на Разпореждане № *** от *** година по НОХД № ***/*** година на ВТРС; Протокол от открито съдебно заседание на *** година по НОХД № ***/*** година на ВТРС; Присъда № *** от *** година по НОХД № ***/*** година на ВТРС, ведно с мотиви към нея /л. 11-27 от делото/, безспорно се установява, че ответникът е признат за виновен в това, че е на *** година в град ***, противозаконно повредил чужда недвижима вещ - апартамент № ***, находящ се в град ***, чрез нанасяне на удари с тесла и мотика по стените и тавана на коридора, на стая с кухненски бокс и на терасата на жилището; чрез нарязване на ламинирания паркет в стаята; чрез изрязване на захранващите кабели на ключовете и контактите до нивото на стените и счупване на 2 бр. тройни ключове, 3 бр. единични ключове, 8 бр. единични контакти, 2 бр. тройни контакти и 2 бр. двойни контакти в жилището, с което причинил имуществени вреди на собственика Д. Ц. Н. от град *** на общата стойност 5 020.17 евро - престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. Не е спорно по делото, а и от извършена служебна проверка в ЕИСС се установява, че присъдата по НОХД № ***/*** година на ВТРС е влязла в законна сила на *** година.

От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза /л. 447 от делото/ се установява, че стойността на нанесените материални вреди на апартамента са в размер на 5 109.18 евро, а стойността на разходите, които следва да се направят, за да се възстановят причинените имуществени вреди по апартамента са в размер на 6 135.75 евро. От констативно-съобразителната част на заключението става 2 ясно, че сумата, посочена в т. 2 от заключението – 6 135.75 евро, всъщност представлява ремонтно-възстановителни работи на стойност 5 109.18 евро /нанесените материални вреди/, към която е прибавена сумата в размер на 1 026.57 евро – демонтажни работи.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Законът императивно е въздигнал в забрана правилото да не се вреди другиму.

Неизпълнението на това общо задължение създава отговорност за нарушителя.

Непозволеното увреждане е определено чрез задължението за обезщетение на вредите и основанието за неговото пораждане. Освен обезщетителна функция, то има и превантивна цел – мотивира спазването на дължимата грижа у правните субекти, т.е. отговорността за непозволено увреждане има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да спазват законността и да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани и организации /Постановление №7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ/.

Непозволеното увреждане представлява сложен юридически състав, елементите на който са: деяние - действие или бездействие, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Деликтна отговорност може да се реализира, само когато между действията и увреждането съществува пряка и непосредствена връзка. От изброените елементи на деликта само вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. При това положение и предвид обстоятелството, че от приложената по делото присъда се установява съпричастността на ответника към твърдените от ищеца имуществени вреди, настоящият съдебен състав приема, че извършването на престъплението от страна на ответника е довело до причиняване на имуществени вреди на ищеца.

Размерът на вредата се установява от заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, която съгласно последната е в размер на 6 135.75 евро.

Неоснователно в тази насока процесуалният представител на ищеца приема, че на обезщетяване подлежат и двете суми, посочени в заключението – по т. 1 и т. 2 от заключителната част. В тази връзка следва да се има предвид, че в сумата, посочена в точка 2 от заключението /6 135.75 евро/ – стойността на разходите, които следва да се направят, за да се възстановят нанесените имуществени вреди на апартамента е включена сумата, посочена в т. 1 от заключението – 5 109.18 евро /стойността на нанесените вреди или стойността на ремонтно възстановителни работи/, към която е 3 прибавена сумата в размер на 1 026.57 евро за демонтажните работи. В този смисъл се дължи единствено сумата в размер на 6 135.75 евро, представляваща стойността на разходите, които следва да се направят, за да се възстановят нанесените имуществени вреди на апартамента.

Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявеният по делото иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите се явява основателен и доказан за сумата в размер на 6 135.75 евро, представляваща обезщетение за причинените от ответника на *** година в собствения му недвижим имот - апартамент, находящ се в град ***, имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, респективно – дължи законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на увреждането – *** година до окончателното му изплащане. В останалата част предявеният по делото иск за претърпени от ищеца имуществени вреди за разликата от 6 135.75 евро до пълния предявен размер от 11 244.93 евро, която разлика е в размер на 5 109.19 евро, се явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв следва да бъде отхвърлен в тази му част.

Направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прихващане е преклудирано, доколкото не е направено в срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, а едва в първото по делото заседание, поради което не подлежи на обсъждане в настоящото производство.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Д. Р. следва да бъде осъден да заплати на Д. Ц. Н. сумата в размер на 870.80 лева, представляваща направени от него разноски по делото за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК Н. Д.

Р. следва да заплати по сметка на Районен съд - Велико Търново разликата във внесената от ищеца държавна такса и тази, дължима за производството в съответствие с уважения размер на претенцията, която разлика е в размер на 44.63 евро, както и възнаграждението за изготвената по делото СТЕ в размер на 250.00 евро или общо сумата в размер на 294.63 евро.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. Д. Р. от град ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ц. Н. от град ***, с ЕГН **********, на основание чл. 45 ЗЗД СУМАТА в размер на 6 135.75 е в р о /шест хиляди сто тридесет и пет евро и седемдесет и пет евроцента/, представляваща обезщетение за причинените от ответника на *** година в собствения на ищеца недвижим имот - апартамент, находящ се в град ***, имуществени вреди, 4 ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – *** година до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за разликата над уважения размер от 6 135.75 евро до пълния претендиран размер от 11 244.93 евро, която разлика е в размер на 5 109.19 евро /пет хиляди сто и девет евро и деветнадесет евроцента/, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Н. Д. Р. от град ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ц. Н. от град ***, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 870.80 евро /осемстотин и седемдесет евро и осемдесет евроцента/, представляваща направени от ищеца разноски по делото.

ОСЪЖДА Н. Д. Р. от град ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Велико Търново СУМАТА в размер на 294.63 евро /двеста деветдесет и четири евро и шестдесет и три евроцента/, представляваща държавна такса за производството по делото и възнаграждение за СТЕ.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5