Акт от 16.08.2016, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№

177/16.08.

2016г., гр.Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Хасково, в открито заседание на тридесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Съдия: Хайгухи Бодикян при секретаря…… М.Ч. …............………..и в присъствието на прокурор………………………………………………...................…………….като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 606 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.215, ал.1 от Закон за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба от Е.А.С. ***, с посочен съдебен адрес:***, адв. Т.К., против Заповед №ДК-09-Х-2/01.12.2015г. на Началника на РО НСК Хасково към РДНСК Южен централен район.

В жалбата се сочи, че в ПИ 033014 в местността „Саксон Алча”, в землището на с. К. А., общ.

Свиленград, не бил налице строеж така, както било посочено в оспорената заповед, още по малко незаконен такъв. Павилионът в ПИ 033014 в местността „Саксон Алча” в землището на с. К. А., общ. Свиленград, не бил трайно свързан с терена, не представлявал „строеж” по смисъла на закона, поради което се твърди, че административният орган в нарушение на чл.56, ал.1 и §5, т.38 ЗУТ го квалифицирал като строеж, вместо като преместваемо съоръжение. В резултат на това незаконосъобразно приел, че за поставянето му били необходими одобрени проекти и разрешение за строеж. Такива за преместваемите обекти не се изисквали и липсата им не можела да бъде основание за издаване на заповед по чл.224, ал.5 и ал.6 от ЗУТ. Навеждат се доводи, че почистването на терена – ПИ 033014, което направил жалбоподателя, с цел поставянето на преместваемия павилион, не представлявало строеж по смисъла на закона, нито имало характер на изкопни работи, чакълиране или бетониране. В имота – ПИ 033014, нямало „тръбен кладенец – сондаж”, както било посочено в оспорваната заповед. Преместваемото съоръжение павилион се поставяло въз основа на разрешение за поставяне по предвиден в закона ред и се премахвало по този ред от компетентния орган, който не бил началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице. След като посоченото в оспорваната заповед не представлявало строеж по смисъла на закона, то не можело да бъде спряно изпълнението му като такъв, нито премахнато по реда, предвиден за премахване на незаконни строежи и от органа, който можел да издаде такъв акт – началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице.

Предвид изложеното и след като издалият заповедта орган не бил компетентен за това и след като не бил налице обект – „строеж” по смисъла на закона, издадената заповед била издадена от некомпетентен орган и била без предмет, поради което била нищожна. Оспорената заповед била издадена от некомпетентен орган, тъй като освен, че неправилно преместваемият павилион и теренът били квалифицирани като „строеж”, невярно и несъответно на закона било посочено, че „строежът е първа категория, съгласно чл.137, ал.1, т.1, б.”м” от ЗУТ.

Оспорващият сочи, че имотът му – ПИ 033014, не попадал в охранителна зона на археологически резерват извън урбанизирана територия. Твърди се, че било невярно посоченото в оспорената заповед, че имотът на жалбоподателя, представляващ ПИ 033014 в местността „Саксон Алча”, в землището на с. К. А., община Свиленград, попадал в централна зона на археологически обект „Праисторически и протоисторически ямен комплекс и останките от път „Виа Диагоналис”. Жалбоподателят сочи, че имотът му не попадал в териториалния обхват на одобрен с надлежен акт по реда на ЗКН режим за опазване на недвижима културна ценност, нито по отношение на него били одобрени по надлежния ред предписания, свързани с опазване на недвижима културна ценност и нейната среда. Навеждат се доводи, че с оспорената заповед, с която била разпоредена забрана за достъп до строежа, на практика се ограничавало упражняването на правото на собственост на жалбоподателя върху собствения му имот. Така издадената заповед не отговаряла на целта на закона, а представлявала недопустимо ограничаване на правото му на собственост. Моли се да бъде обявена нищожността на оспорваната заповед или същата да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Началник

РО НСК – Хасково към РДНСК – Южен централен район, чрез процесуален представител моли да бъде потвърдена обжалваната заповед.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №106, том ІІ, рег. №2662, дело №236 от 2011г., М. А. А. продава на Е.А.С. и М. А. П., втория чрез пълномощника си Т. К. В., по ½ (една втора) идеални части от следния недвижим земеделски имот, находящ се в землището на с. К. А. с ЕКАТТЕ: 36110, Община Свиленград, Хасковска област, а именно: нива, находяща се в местността „Саксон Алча”, четвърта категория с площ от 4.973 дка, съставляваща имот №033014, по плана за земеразделяне на землището на с. К. А., общ. Свиленград, Хасковска област, при посочени граници и съседи.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот

№53, том VІІ, рег. №6986, дело №943 от 2012г., М. А. П. дарява на Т. К. В. притежаваните от него ½ идеални части от следния недвижим земеделски имот, находящ се в землището на с. К. А. с ЕКАТТЕ: 36110, Община Свиленград, Хасковска област, а именно: нива, находяща се в местността „Саксон Алча”, четвърта категория, цялата с площ от 4.974 дка, съставляваща имот №033014, по плана за земеразделяне на землището на с. К. А., общ.

Свиленград, Хасковска област, при посочени граници и съседи.

В писмо изх. №94-00-1949/04.11.2015г. на

Главна Дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” към Министерство на културата, получено в ДНСК и заведено под вх. №Х-3825-19-171/09.11.2015г.

(вх. №СВ-1053-01-869/10.11.2015г. в РО НСК – Хасково), е посочено, че в Министерство на културата са постъпили сигнали за извършване на изкопни дейности и продължаващо унищожаване на археологически структури на обект:

Археологически обект „Праисторически и протоисторически ямен комплекс и останките от път „Виа Диагоналис (Via Diagonalis)”, землище на с. К. А., Община Свиленград, област Хасково. В писмото е посочено също, че обектът е регистриран в АИС АКБ, картон №10000745 и е публична държавна собственост, съгласно чл.2а от ЗКН и е защитена територия, недвижима археологическа културна ценност с категория „от национално значение” по смсъла на чл.146, ал.3 от ЗКН. Отразено е, че във връзка с предишни сигнали, от Главна Дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” при Министерство на културата е извършена проверка по чл.192, ал.1 от ЗКН и съставен констативен протокол, вх. №10-00-58/24.03.2015г., за извършени изкопни дейности, в нарушение на чл.161 от ЗКН, изискващ предварително археологическо проучване. От приложените към протокола документи било видно, че собствениците имат намерение за реализиране инвестиционен проект на територията на археологически обект в ПИ №033014. Посочено е също, че е необходимо извършване на проверка относно наличие на строителни книжа и предприемане на действия за спиране извършването на строителни дейности в ПИ №033014, землище на с. К. А., общ. Свиленград.

На 10.11.2015г. служители на РО НСК – Хасково,

РДНСК Южен централен район извършили проверка на строеж „Изкопни работи, чакълирана площадка (20х10м), бетонова площадка (6х6м), павилион (2.4х5.5м) и тръбен кладенец – сондаж – попадащ в централната зона на археологически обект „Праисторически и протоисторически ямен комплекс и останките от път „Виа Диагоналис”, намиращ се в ПИ 033014, местност „Саксон Алча”, землище на с. К.

А., общ. Свиленград, област Хасково. Резултатите от проверката били обективирани в съставен Констативен акт №Х-3/10.11.2015г. При проверката било установено, че поземленият имот и строежът са собственост на Е.А.С. и Т. К. В.. В констативния акт е посочено, че към момента на проверката са изпълнени изкопни работи приблизително върху целия имот с дълбочина 1м. до 1,5 м., чакълирана площадка – ситуирана в югоизточния край на имота, на 14,5 м. от АМ „Марица” с размери 20х10 м. Бетонова площадка – ситуирана в чакълираната площадка с размери 6х6м. и павилион върху нея с размери 2,40 м. х 5,50 м. На разстояние 15м. от павилиона (северно) е изпълнен тръбен кладенец – сонда. Посочено е, че строежът е І категория, съгласно чл.137, ал.1, т.1, б.”м” от ЗУТ. Посочено е също, че строежът се извършва без одобрени проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Отбелязано е, че съставеният констативен акт е основание за започване на административно производство по реда на чл.224, ал.1 от ЗУТ за спиране на строителството (за строежите без изискващите се строителни книжа и за издаване заповед за премахване по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ). Констативният акт е съставен в отсъствие на извършителите на строежа и е съобщен по реда на §4 от ДР на ЗУТ, видно от приложените по делото съобщения и служебни бележки.

Констативният акт е връчен на Е.А.С. на 13.11.2015г. срещу подпис. С вх. №СВ-1053-01-903/16.11.2015г. в РО НСК – Хасково е постъпило възражение от Е.А.С. против съставения констативен акт.

Видно от Констативен протокол №527/26.11.2015г., съставен от служители на РО НСК – Хасково, срещу констативния акт в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение в РО НСК – Хасково от Т. К. В..

Въз основа на констативния акт е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед №ДК-09-Х-2/01.12.2015г. на Началник на РО НСК – Хасково към РДНСК Южен централен район, с която на основание чл.224, ал.5 от ЗУТ и чл.224, ал.6 от ЗУТ е спряно изпълнението на строеж: „Изкопни работи, чакълирана площадка (20х10м.), бетонова площадка (6х6м.), павилион (2.4х5.5м.) и тръбен кладенец – сондаж – попадащ в централната зона на археологически обект „Праисторически и протоисторически ямен комплекс и останките от път „Виа Диагоналис””, намиращ се в ПИ 033014, местност „Саксон Алча”, землище на с. К.

А., общ. Свиленград, обл. Хасково, с извършители Е.А.С. и Т. К. В., като е забранен достъпа до строежа и е разпоредено поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на строежа.

Заповедта е съобщена на Е.А.С. и Т. К. В. по реда на

§4 от ДР на ЗУТ на 02.12.2015г., видно от приложените съобщения и служебни бележки от същата дата, както и е връчена на Е.А.С. на 02.12.2015г. срещу подпис.

Жалбата е подадена на 09.12.2015 г. пред Административен съд – Хасково.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, павилионът, поставен в поземлен имот (ПИ) 033014 в местност „Саксон алча”, землище на с. К. А., Община Свиленград, област Хасково представлява преместваем обект съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ. Съгласно публикация в ДВ бр.72/2014г., с решение №905/30.07.2014г. е одобрен план за застрояване с ВиК и ел. схеми към него на ПИ 033014, находящ се в м. „Саксон Алча”, землище на с. К. А., общ. Свиленград, област Хасково, с който предназначението на имота е променено от „земеделски” в „За застрояване с „ТИР паркинг, бензиностанция, хотел и бистро” и се определя свободно нискоетажно застрояване с ограничителни линии на застрояване в червен цвят при устройствени показатели, които не се ограничават”.

На поставения въпрос дали в имота съществува тръбен кладенец – сондаж, вещото лице е посочило, че не е установило тръбен кладенец.

В отговор на следващия въпрос е посочила, че чакълираната площадка не представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ. На следващо място в заключението е отразено, че павилионът е модулен тип с формата на неправилна шестстенна призма. Остъклен от 4 страни. Една страна е плътна. Павилионът е еднопространствен, без търговско или друго обзавеждане. Размери: плътна страна около 5,56 м.; страна с врата: 2,48 м.; срещуположна 2,48 м.; стъклени витрини 2,04 м. 2 бр.; стъклена витрина 2,00 м., височина около 2,20 м. Има няколко стека с минерална вода. Посочено е, че на терена са изпълнени: чакълена настилка около 36 кв.м. с дебелина от 2 до 8 см. Настилката не е валирана. Върху циментова замазка е поставен павилион с форма на неправилна призма с височина около 2,20 м.