Решение № 254 от 04.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. София, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600552 по описа за 2022 година С присъда № 260152 от 15.11.2021 г. на СГС, НО, 17 състав, постановена по НОХД № 2744/2020 г. по описа на същия съд, подсъдимият Р. Т. М., с установена самоличност и с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 10.03.2019 г. в около 23.00 часа, в жилище-апартамент, находящ се на адрес гр.***, ж.к.„***”, № ***, вх.***, ет.***, ап.***, умишлено умъртвил Р. П. Ц., с ЕГН **********, негова майка, чрез нанасяне с нож на прободно-порезни и порезни наранявания в областта на гръдния кош, корема и горните крайници, от които: девет слепи прободно-порезни наранявания с вход по предната повърхност на гръдния кош, проникващи в гръдната кухина, с наслагващи се раневи канали, с прерязване по хода им на хрущялните части на ребрата от четвърто до седмо вляво, както и на тялото на гръдната кост, левия бял дроб, околосърцевата торбичка и сърцето; шест прободно-порезни наранявания на предната коремна стена, проникващи в коремната кухина, с прерязвания по хода на раневите им канали, на слезката, стомаха и задстомашната жлеза; порезни наранявания по двете ръце; порезно нараняване по ръба на долната устна вляво, като смъртта на Р. П. Ц. се дължи на засягане на жизнено важни органи, а именно две прободно-порезни наранявания, засягащи сърцето, и остра травматична кръвозагуба, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за Р. П. Ц., тъй като всички установени наранявания са с морфологични белези на прижизненост, първоначално са причинени защитните порезни наранявания по двете ръце, след това прободно-порезните наранявания в коремната област и тези в гръдната област, които не засягат сърцето и 1 финално причиняване на нараняванията на сърцето, жертвата е имала възможност да осъзнава и емоционално да преработва случващото се, както и да изпитва болки и страдания и при условията на домашно насилие, предшествано от системно упражняване на психическо насилие, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.3, предл. 1-во, алт. 2-ра, т.6, предл.2 и т.6а, вр. чл.115, вр. чл.54 от НК е осъден на 20 /двадесет/ години „лишаване от свобода“ при първоначален „строг режим“ на изтърпяване на наложеното наказание.

Със същата присъда подсъдимият Р. Т. М. /с установена самоличност/ е осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК направените разноски по делото в размер на 410,00 лева по сметка на СГС и 5 322,61 лв. по сметка на СДВР, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК 10 лева за служебно издаване на два броя изпълнителни листове по сметка на СГС.

Срещу така постановената осъдителна присъда спрямо подсъдимия Р. Т. М. е постъпила въззивна жалба от служебния му защитник - адвокат Д. Д.. Твърди, че подзащитният й Р. М. не е доволен от присъдата. Прави оплаквания, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и несправедлива. Счита в частност, че е несправедлива, тъй като наказанието на подсъдимия би следвало да се определи при наличие на смекчаващи вината обстоятелства, които СГС е констатирал в мотивите си, но не ги е отчел при определяне на наказанието, като нещо повече – определил е максимален размер на наказанието лишаване от свобода. Претендира, че недооценени са останали от градския съд някои смекчаващи вината обстоятелства, а именно - критичното отношение на подсъдимия към извършеното деяние, добросъвестното му процесуално поведение, изразяващо се в това, че е съдействал за разкриване на истината. Сочи, че не е отчетено, че подсъдимият няма спомен за извършеното деяние /както е споменал в разпита си в съдебно заседание/, тъй като алкохолното му опиянение затруднява адекватната оценка на ситуацията. Твърди, че подсъдимият е действал спонтанно и импулсивно след конфликт с майка си, но и че категорично по никакъв начин не се е опитал да прикрие извършеното от него деяние.

Изтъква, че същият е направил подробни самопризнания и е съдействал за разкриване на обективната истина в съдопроизводството, като е изразил и съгласие делото да бъде разгледано по реда на гл. 27 НПК, но че поради законовата промяна по отношение на него е било невъзможно да се приложи диференцираната процедура по чл.371 т. 2 НПК. Не на последно място се акцентира и на неговото разкаяние. По така изложените съображения защитникът моли на подсъдимия да бъде наложено едно справедливо наказание.

Срещу присъдата в частта относно наложеното на подсъдимия М. наказание е постъпила въззивна жалба от адвокат А. В., повереник на частния обвинител Д. П. Ц., с оплаквания, че наложеното наказание е несправедливо.

В представеното от адвокат В. допълнение към въззивната жалба се твърди, че наказанието се явява крайно занижено и несправедливо, за да се постигнат чрез него целите на чл. 36 НК.

Твърди, че при избора на наказание измежду трите алтернативно предвидени санкции на чл.

116 ал. 1 от НК - в конкретния случай наложеното наказание „лишаване от свобода" за срок от 20 години - СГС необосновано е приел в мотивите си, че това е „единствената опция“.

Заявява, че първостепенният съд е констатирал наличие на смекчаващи вината 2 обстоятелства - самопризнанието на подсъдимия, с което бил съдействал за бързото приключване на производството, както и изразеното съжаление за стореното. Моли въззивния съд много внимателно и точно да прецизира това самопризнание. В тази връзка изтъква, че признанието за извършеното деяние не е станало непосредствено, веднага след като е извършил убийството, нито пък, че го е направил по собствени подбуди. Твърди, че то не е последователно и цялостно във времето, не е продиктувано от дълбоко осъзнаване и разкаяние за извършеното, тъй като след жестокото убийство на майка си на 10.03.2019 г. подсъдимият М. е напуснал веднага жилището, в което то е станало, като е заключил входната врата и два дни е бил в хотел "Мерсина", като е обикалял и барове за проститутки, както и че едва след като е бил задържан със заповед по ЗМВР на 12.03.2019 г. в проведена беседа с разузнавач в 01 сектор ОПКП - Ал. Веселинов му е снето обяснение и е направено самопризнание. С оглед така изложеното повереникът счита, че самопризнанието на подсъдимия на досъдебното производство /поддържано и в съдебно заседание/ има относително ниска процесуална стойност, доколкото същото е направено от него не веднага след извършване на деянието, а два дни по-късно, след като М. е възприел неотложните процесуално-следствени действия и обстоятелството, че разследването се насочва към него като заподозрян. Изтъква, че в случая самопризнанието е направено предвид целите на подсъдимия в процеса, а не отразява по никакъв начин обективно протичащите процеси на преценка в съзнанието му.

На следващо място, повереникът претендира, че макар и да е налице формално самопризнание няма налице никаква критичност към извършеното, тъй като това е резултат както от избраната линия на процесуално поведение, така и от характеровите черти на подсъдимия като личност. Освен всичко гореизложено повереникът счита, че това води до извод за безразличието на подсъдимия към станалото и до това, че и до момента той реално не си дава сметка какво точно е извършил. Изтъква, че най-яркият пример за безразличието на подсъдимия към станалото е спокойният му сън /нещо, което всеки лекар-психиатър би потвърдил/. Повереникът заявява и становище, че изразните средства на обяснението му, с което разказва процеса по умъртвяване на майка си, сочат, че подсъдимият им придава характер на рутинни или просто действия, лишени от емоционално съдържание и оценка, които се вършат. В тази насока акцентира, че едва ли е случайно, че в градацията на ценностите на подсъдимия в КСППЕ не е посочен изобщо човешкият живот, което, според повереника, води до извод, че сме изправени пред една дехуманизирана човешка личност.

Твърди също, че анализът на психологическите характеристики на подсъдимия, отразени в заключението на КСППЕ, очертава и определя същия като агресивен и жесток човек. Завява, че становището на вещите лица в тази насока допълнително навежда на извода, че наложеното наказание няма да изпълни целите по чл. 36 от НК и че обосновава налагане на по-тежко наказание - доживотен затвор.

От факта, че от незначителни дразнения /каквито са забележките и укорите на майка му, че пие вместо да й помага за къщната работа или просто да си почива/ е последвал конфликт и скандал, които са довели до убийство по особено мъчителен начин за жертвата, повереникът 3 обосновава извод, че за обществото подсъдимият е с трудно разпознаваемо и прогнозируемо поведение в житейски ситуации и че това не е без значение при определяне вида и размера на наказанието.

Според повереника при индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия М. следва да се отчете и неговото съдебно минало. Сочи, че от справката му за съдимост е видно, че той е бил осъждан и че настоящият случай не му е първо престъпление. Твърди, че макар и реабилитиран към настоящия момент, е налице изключително завишена обществена опасност на дееца, тъй като този път посегателството е срещу най-висшето благо - човешкия живот. Във връзка с така изложеното се заявява позиция, че по отношение на подсъдимия залегналите в чл.36 от НК основни цели на наказанието - да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления - не са били постигнати, а напротив - затвърдили са се престъпните навици у М., както и явното незачитане на правовия ред в Република България.

В допълнението повереникът счита, че от особено значение за обществото е на подсъдимия да бъде наложено справедливо по размер наказание, а именно - да бъде наложено предвиденото в закона наказание доживотен затвор, за да се постигне поне една от целите на наказанието - да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Явната несправедливост на наложеното наказание се обосновава и с изключителната тежест на извършеното от подсъдимия деяние /сочи се, че то е осъществено срещу беззащитен човек, интензитетът на действията на подсъдимия надхвърля необходимото за причиняване на смърт на жертвата, проявена е изключителна жестокост/, както и на второ място с личната му висока степен на обществена опасност.

Твърди също, че са налице няколко квалифициращи деянието обстоятелства, безусловно завишаващи обществената опасност както на деянието, така и на дееца, роднинските отношения между дееца и пострадалата, която е родна негова майка, която е изпитвала силни чувства на обич, привързаност, грижа и отговорност на майка към син. В тази връзка повереникът сочи, че става дума за деяние с изключително висока степен на обществена опасност - убитата жена е била майка на подсъдимия М., същата е била умъртвена по особено жесток начин - с нанасяне на множество удари с нож в жизнено важни органи. Като тези характеристики, според повереника, по несъмнен и категоричен начин показват и изключително високата степен на обществена опасност на самия деец.

Претендира, че наложеното алтернативно наказание от 20 години „лишаване от свобода“ е абсолютно невъзможно да постигне целите по чл.36 от НК и предвид липсата на критичност, безразличието към извършеното и обстоятелството, че тези черти от характера на М. са трайни и не подлежат на корекция.

Предвид така изложеното в допълнението към въззивната жалба повереникът счита, че подсъдимият следва да понесе една по-сериозна санкция и да преосмисли бъдещото си 4 поведение в обществото, за да престане да извършва противообществени деяния. По тези съображения намира присъдата в частта относно определянето на вида и размера на наказанието за явно несправедлива, като в конкретния случай за справедливо счита наказанието „доживотен затвор“ при първоначален строг режим. Моли първоинстанционната присъда да бъде изменена в този смисъл.