Определение № 2998 от 17.08.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2998 гр. Варна, 11.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100501704 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на В. Д. АТ., чрез пълномощник адв. Анна Г. – ВАК срещу решение № 2018 от 22.06.2022г., постановено по гр.д.№ 16627 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивницата срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ******* искове: с правно основание чл.124 ГПК за приемане за установено, че В.Д. не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумата от 581,78лв., представляваща неплатена стойност на електроенергия по фактура № ****** от 11.11.2021г. за клиентски № ******, за обект в с.Жеравна, Община Котел; с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да заплати на В. Д.

АТ. сумата от 188,86лв., като платена без основание по фактура №1258427770/12.10.2021г., като въззивницата е осъдена да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД 700лв, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Изложени са доводи, че при постановяване на решението, съдът не е обсъдил изложените от ищцата доводи и представените доказателства. Неправилно е приложена и нормата на чл.154 ГПК, като не е взето предвид обстоятелството, че ответникът носи доказателствената тежест по предявените искове. Оспорват се като необосновани изводите на съда относно действителността на договора от 23.08.2021г..

Твърди, че договора е нищожен, като сключен в противоречие със закона и не е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик. Излага също, че договорът от 23.08.2021г. не следва да се прилага, тъй като съдържа неравноправна клауза, поради това, че е сключен с уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните.

Договорът е бил изготвен предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. Клаузите от договора са неясни и двусмислени, като потребителят не е бил уведомен на каква цена ще му се доставя електроенергията и, че не се счита за битов потребител.

По подробно изложени в жалбата съображения, моли да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.

В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно. С отговора е направено искане за приемане като доказателства по делото на констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 312246/11.11.2016г. и фактури по опис, протокол за монтаж за СТИ от 15.07.2020г. и протокол от 17.06.2020г. за последваща проверка на СТИ, съставен от „Елдис“ЕООД, които са били представени при първоинстанционното разглеждане, но не са били приети като доказателства по делото. Искането е обосновано с твърдения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при преценката относно допустимостта и 1 относимостта на доказателствата.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл. 261 от ГПК.

Въззивният съд намира настоящото производство за допустимо, а отправените с отговора на жалбата доказателствени искания за неоснователни. Последните са преклудирани на осн. чл.

266, ал. 1 от ГПК, тъй като в доклада си ВРС е посочил, че допуска всички посочени от страните в исковата молба и в отговора доказателства, като в първото по делото заседание е приел представените от страните с исковата молба и отговора писмени доказателства, както и тези, представени с молба,депозирана в срока по чл.146, ал.3 ГПК и заключенията на допуснатите СТЕ и ССчЕ. В срока до и в проведеното на 28.03.22г. открито с.з. процесуалния представител на ответника не е възразил по отношение на доклада и не е направил доказателствени искания.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД да бъде допуснато приемане като доказателства по делото на констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 312246/11.11.2016г. и фактури по опис, протокол за монтаж за СТИ от 15.07.2020г. и протокол от 17.06.2020г. за последваща проверка на СТИ, съставен от „Елдис“ЕООД,.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.10.2022 г. от 9,00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2