Решение № 255 от 20.03.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Стара Загора, 20.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря ======= като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20245530105198 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 9 от ЗПК.

Искът е предявен от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.София срещу К. И. С. от гр...... С исковата молба се твърди, че на ....г. страните са сключили Договор за потребителски кредит №....... По силата на договора ищецът е предоставил на ответника сумата от 4500,00лв., а ответникът се е задължил да върне сумата със съответното оскъпяване на 36 месечни вноски, всяка по 217,44лв. Ответникът е закупил и допълнителна услуга „Фаст“ на стойност 1350,00лв., както и допълнителна услуга „Флекси“ на стойност 3915,00лв., като за издължаване на тази цена, месечната вноска за погасяване на кредита нараства на 363,69лв. С решение по гр.дело №1666/2022г. са прогласени за нищожни клаузите на договора, които предвиждат заплащане на суми за допълнителни услуги, поради което ищецът не претендира заплащането им. Заплатените от ответницата суми, които са били отнесени за възнаграждения за допълнителни услуги, са впоследствие приспаднати от дължимото задължение за възнаградителна лихва. Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което е изпратено уведомително писмо до ответника. Отделно от това срокът на кредита е изтекъл на 20.11.2022г. Поради тази причина целият размер на кредита е с настъпил падеж.

За посочените суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №4243/2024г. по описа на РС-Стара Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение в срок от длъжника. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск.

1

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от 4333,35лв. – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №.....г., 1252,12лв. – договорна лихва за периода от 20.02.2020г. до 03.03.2021г., 940,17лв. – лихва за забава за периода от 03.03.2021г. до 26.09.2024г., законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените в настоящото производство разноски.

Ответникът, в срока за писмен отговор изразява становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Твърди, че договорът за кредит не отговарял на изискванията на чл.22 ЗПК. Не била спазена разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като посоченият ГПР не отговарял на действителния, тъй като посочените възнаграждения за допълнителни услуги не били включени в ГПР. Потребителят бил въведен в заблуждение относно действителните разходи по кредита. С предвиждането на възнаграждение за допълнителни услуги се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Размерът на ГПР не отговарял на действителния, което правело договора за кредит нищожен. В случая не можела да се приложи разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД. Целият договор за кредит следвало да се прогласи за нищожен. На основание чл.23 ЗПК ответницата дължала само чистата стойност на кредита от 4500,00лв. Тъй като тя заплатила сумите от 2774,31лв., то остатъкът, който дължала възлизал на 1725,69лв. За остатъка до претендираната сума искът следвало да бъде отхвърлен.

Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д.№4243/2024г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично №.......г., с която е разпоредил на ответницата да заплати на ищеца сумата от 4333,35лв. – главница по Договор за потребителски кредит №.......г., сумата от 1252,12лв. – договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.02.2020г. до 03.03.2021г., сумата от 940,17лв. – лихва за периода 03.03.2021г. до 26.09.2024г. и законна лихва върху главницата от 27.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата. В законоустановения срок срещу заповедта е постъпило възражение по чл.414 ГПК, предвид което съдът е дал указания на ищеца да предяви иск за вземането си.

По делото е приложено и гр.д.№....г. по описа на Старозагорския районен съд, като видно от постановеното по същото дело Решение №.....г., съдът е признал за установено в отношенията между „Профи Кредит България“ ЕООД и К. И. С., че клаузата съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № ...., сключен между страните, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1350,00лв. и клаузата, съдържаща се в VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит №...., сключен между страните, която предвижда заплащането на 2 допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 3915,00лв. са нищожни на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22, във връзка с чл.10а, чл.11, чл.19 ЗПК във връзка с чл.143, ал.1 от ЗЗП, поради противоречие със закона.

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №....г., ищецът е предоставил на ответницата сумата в размер на 4500,00лв., представляваща потребителски кредит, като ответницата се е задължила да върне сумата за срок от 36 месеца при годишен лихвен процент от 41,00% и годишен процент на разходите – 49,15%. В договора е посочено, че по поискана и закупена услуга от ответницата, последната дължи възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1350,00лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 3915,00лв.

При така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:

Ищецът представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства (както е в конкретния случай). Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Процесният договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, тъй като с него кредиторът (заемодателят) е предоставил на ответника заемна сума със задължение за последния да я върне, съгласно уговорените параметри и условия. Ето защо по отношение на процесния договор следва да се приложат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Основанията за недействителност на договора за потребителски кредит са изброени в чл.22 ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо същият да отговаря на предвидените изисквания в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК.

В отговора на исковата молба е направено възражение за недействителност на процесния договор за заем поради противоречие с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Предвид разрешението на ТР №1/27.04.2022 г. по ТД №1/2020г. ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, като в мотивите на същия задължителен за настоящата инстанция акт се сочи, че порокът на сделката поради противоречие със закона се състои в нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Видът на разходите, от които се формира ГПР са посочени в чл.19, ал.1 ЗПК, а именно: настоящи или бъдещи (лихви, други преки или 3 косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

От представения по делото договор се установява, че в посочения в последния размер ГПР не са включени размерите на възнагражденията за ползване на услуги „Фаст“ и „Флекси“. След служебно изчисление се установява, че в посочения в договора размер – 49,15% е включена единствено договорната лихва, без към него да са прибавени възнагражденията за допълнителни услуги, изразени като годишен процент от размера на кредита. Това е така, тъй като сборът на двете услуги се равнява на 5265,00лв. и е по-голям /117%/ от предоставената главница по кредита. В този случай е необходимо да се изследва въпросът: следва ли размерът на възнагражденията да бъдат включени при изчислението на общия ГПР по договора?

За да се даде отговор на този въпрос, следва първо да се анализира функцията и характера на всяка една от услугите, предмет на допълнителното възнаграждение. Съдът намира, че допълнителните услуги нямат самостоятелен характер, тоест те могат да бъдат предоставени само във връзка с усвояване и управление на кредита. Така първата услуга – приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит е свързана именно с усвояването на последния, втората - възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, третата - възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски и четвърта - възможност за смяна на дата на падеж, са свързани с управлението на кредита.

Предметът на търсеното допълнително възнаграждение е предоставяне на възможност от страна на кредитодателя, а не на услуга, защото при сключване на договора не е ясно дали тази възможност ще бъде упражнена от длъжника, но за потребителя възниква реалното задължение за заплащане на предварително определени суми, на определен падеж, които са посочени както в погасителния план към договора, така и в самия договор. От изложеното може да се направи извод, че възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ спада в изброените в чл.19, ал.1 ЗПК разходи и като такава следва да бъде включена при определянето на годишния процент на разходите за съответния потребителски кредит.

Следователно, макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, вписаните параметри на ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, т.е. настоящият съд приема, че нормата на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, която възпроизвежда текста на чл.10(2) на Директива 2008/48 /ЕО е нарушена поради некоректнотно посочване на ГПР, в който е включено възнаграждението за допълнителния пакет услуги, а е следвало да бъде сторено това. Посочването на неправилен размер на ГПР по договора следва да се приравни на абсолютно непосочване на такъв, ето защо съдът намира, че договорът се явява недействителен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради което и следва да се приеме, че не е породил правни последици между страните. Това заключение на съда не се разколебава и от обстоятелството, че с Решение №...г. по гр.д. №....г. по описа на РС Стара Загора са прогласени за недействителни 4 клаузите „Фаст“ и „Флекси“ по договора, както и от факта, че ищецът не претендира заплащането на тези суми. Това е така поради обстоятелството, че в случая се касае за нищожност на правната сделка, която правната теория приема за абсолютна, изначална и непоправима. Нищожността се приема за изначална, защото сделката е опорочена от момента на самото й сключване – опорочаващият факт е бил налице, още при осъществяването на правопораждащия фактически състав. Нищожността е непоправима, защото никакъв последващ факт или действие на страните не може да компенсира порока.