Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260570 от 11.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1150/2021
Вид
Решение № 260570
Подписан
11.11.2024
Състав
ЙОАНА МИЛЧЕВА ГЕНЖОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, АНТОАНЕТА ГЕОРГИЕВА ИВЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.50, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) (Кодифицирана версия) (Текст от значение за ЕИП)
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10 · Закон за радиото и телевизията
  • чл.17 · Закон за радиото и телевизията
  • чл.17, ал.1 · Закон за радиото и телевизията
  • чл.17, ал.2 · Закон за радиото и телевизията
  • чл. 5 · Закон за радиото и телевизията
  • чл.10 · Конституция на Република България
  • чл. 32, ал. 1, изр. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 39 - 41 · Конституция на Република България
  • чл. 39 - 41 · Конституция на Република България
  • чл. 39 - 41 · Конституция на Република България
  • чл. 4, ал. 2 · Конституция на Република България
  • чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България

Р Е Ш Е Н И Е

№ ………………../11.11.2024г., гр.София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ

КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА

АНТОАНЕТА ИВЧЕВА при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №1150 по описа за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. от ГПК.

С решение №64711/11.03.2020г., поправено и допълнено с решение №20217814/07.10.2020г., постановени по гр.д. №81546/2018г. по описа на СРС, 32 състав, е осъден Н.Т.Б. да плати на М.Б.Х. сумата 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 28.12.2016г. до датата на плащането – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на изявленията на Н.Б., направени в предаванията „Б. и Б.без цензура“, излъчени по телевизия „Евроком“ на 29.09.2018г. и 06.10.2018г., както във Фейсбук профила му в периода 28.09.2018г. – 05.10.2018г., като е отхвърлен искът за сумата над 10000 лева до предявения размер от 20000 лева, както и да му плати сумата 1425 лева – разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете. Осъден е Н.Т.Б. да заплати на Ю.Б.Х. сумата 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 28.12.2016г. до датата на плащането – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на изявленията на Н.Б., направени в предаванията „Б. и Б.без цензура“, излъчени по телевизия „Евроком“ на 29.09.2018г. и 06.10.2018г., както във Фейсбук профила му в периода 28.09.2018г. – 05.10.2018г., като е отхвърлен искът за сумата над 10000 лева до предявения размер от 20000 лева, както и да му плати сумата 1425 лева – разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете. Отхвърлени са предявените от М.Б. Х.и Ю.Б.Х. искове срещу „Е.– национална кабелна телевизия“ ООД за суми от по 10000 лева, претендирани в условията на солидарност, представляващи неимуществени вреди, претърпени в резултат на изявленията на Н.Б., направени в предаванията „Б. и Б.без цензура“, излъчени по телевизия „Евроком“ на 29.09.2018г. и 06.10.2018г. Осъден е М.Б.Х. да плати на „Е.– национална кабелна телевизия“ ООД сумата 550 лева разноски. Осъден е Ю.Б.Х. да плати на „Е.– национална кабелна телевизия“ ООД сумата 550 лева разноски по делото. Решението е постановено при участие на П. „П.Б.“ ООД като подпомагаща страна на ответника „Е.– национална кабелна телевизия“ ООД.

Подадена е въззивна жалба от ищците в производството М.Б.Х. и Ю.Б.Х., чрез пълномощниците адв. Г.И. и адв. М.У., срещу решението в отхвърлителната му част, като се излагат оплаквания, че в тази част същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че част от процесните изявления нямат обиден и/или клеветнически характер. Считат, че изявленията на ответника съдържат твърдения за неверни позорни обстоятелства, които от гледна точка на общоприетите морални норми имат укорим и неприемлив характер, и обиди, както следва: създаване на фалшификации, фалшиви новини, скандали; упражняване на натиск и ръководство на други лица за създаване на фалшификации и фалшиви новини; изпълнение на политически поръчки, обслужване на политически интереси, наличие на политически обвързаности и финансово облагодетелстване в резултат на това; прикриване на личната отговорност за сметка на някой друг, несправедливо прехвърляне на отговорност върху някой друг; твърдения за позорни и унизителни обстоятелства, свързани с професионалната дейност и авторитет на ищците.

Считат, че неправилно са отхвърлени от първоинстанционния съд исковете спрямо телевизионния оператор „Е.– национална кабелна телевизия“ ООД. Процесните изявления на ответника Н.Б. били излъчени в предаванията по телевизия „Евроком“, а впоследствие били разпространени и на интернет страницата на телевизията в нарушение на чл.17, ал.2 и чл.10, ал.1 от ЗРТ. „Е.– национална кабелна телевизия“ ООД било вписано в публичния регистър на Съвета за електронни медии като обществен оператор – доставчик на линейна медийна услуга (телевизионен оператор) и притежавал регистрация за излъчване на телевизионна програма „Евроком“ с национален обхват на разпространението. Като доставчик на медийната услуга ответникът носел отговорност за съдържанието на медийната услуга и определял начина, по който тя е организирана. Дружеството носело отговорност за съдържанието на медийните услуги и съгласно чл.17 от ЗРТ било длъжно да не допуска създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл.10 от ЗРТ и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна или расова нетърпимост, възхваляващи или оневиняващи жестокост или насилие. Грубо били нарушени от ответника горепосочените принципи. „Е.– национална кабелна телевизия“ ООД не изпълнило задълженията си по чл.17, ал.2 от ЗРТ и допуснало излъчване на предавания, в които се съдържат обидни изявления, унизяващи достойнството на ищците чрез отправяне на посочените обидни и клеветнически твърдения. Излагат се доводи, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е необосновано занижен. Поради изложеното молят решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени в пълния им предявен размер.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори от насрещните страни „Т.Е.“ ООД, чрез пълномощника адв. Т.Й., и Н.Т.Б., чрез пълномощника адв. Т.Т., с които жалбата се оспорва изцяло. Поддържа се, че ответникът „Е.– национална кабелна телевизия“ ООД няма никакво отношение към съдържанието на продукцията, съгласно представения договор от 02.06.2018г., а и доколкото предаването се излъчвало „на живо“ не можел да осъществява какъвто и да е контрол върху изказа и тона на водещите и участниците в предаването. Не било извършено нарушение на ЗРТ, тъй като не се касаело за предварително създадено или предоставено за разпространение предаване, а за такова, което се излъчва в момента на създаването му. Излагат се доводи, че голяма част от цитираните от въззивника изявления представлявали негативна оценка на случая, свързан с предаването „Господари на ефира“ и участващия в него репортер. Всички изявления, съставляващи критика към самото предаване и към неговия продуцентски екип, не можели да се приемат като насочени лично към ищците. Оценката на обществено нашумелия случай като „фалшификация“ или като „фалшиви новини“ не съставлявала обида, насочена към ищците. По отношение на изявленията за изпълнение на политически обвързаности и обслужване на политически интереси не можела да бъде извършена проверка за истинността на тези твърдения. Поддържа се, че присъденият размер на обезщетението е прекомерен.

Постъпила е и въззивна жалба от ответника

Н.Т.Б., чрез пълномощника адв. Т.Т., срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявените срещу него искове са уважени, като се излагат оплаквания, че в посочената част същото е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. При изготвяне на заключението на допуснатата СТЕ вещото лице се отклонило от поставените му задачи, като включило в експертизата и препечатване на материали в интернет, които се отнасят до фамилия Х., включително и изявленията, които се твърди да са направени от Н.Б. в профила му и да са препечатани в други медии. Така били нарушени принципите на състезателното и диспозитивно начало, както и равенството на страните. Счита, че вещото лице се е произнесъл по въпроси, за които няма необходимата квалификация. Нарушено било правото на участие на третото лице – помагач П. „П.Б.“. Кредитирани били показания на свидетели, които били явно заинтересовани от изхода на спора. Не било доказано настъпването на вредите за двамата ищци. Присъденият размер на обезщетението бил прекомерен. Не можело да се приеме, че всички посочени в решението изявления са действително направени, както и, че същите са обидни по своя характер или че са насочени срещу ищците. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените срещу него осъдителни искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна М.Б.Х. и Ю.Б.Х., чрез пълномощниците адв. Г.И. и адв. М.У., с който жалбата се оспорва изцяло. Считат, че не са налице процесуални нарушения от първоинстанционния съд при допускане и приемане на СТЕ. С въззивната жалба на ответника не можели да се навеждат твърдения за нарушено право на участие в процеса на друга страна. Отделно от това третото лице – помагач било редовно уведомявано и не било лишено от възможността да участва в процеса. По делото били събрани множество доказателства, от които се установявало авторството на процесните изявления, направени във Фейсбук. Считат, че присъденият размер на обезщетението е занижен.

Подадена е от М.Б.Х. и Ю.Б.Х., чрез пълномощника адв. Г.И. и частна жалба срещу решение №20217814/07.10.2020г. в частта, имаща характер на определение по чл.248 от ГПК.

В законоустановения срок не е подаден писмен отговор на частната жалба от насрещните страни.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.

269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите за недопустимост на решението поради нарушено право на участие в процеса на третото лице – помагач, тъй като същото е било редовно призовано за участие в делото на основание чл.50, ал.2 от ГПК, с оглед удостовереното от връчителя на съдебни книжа обстоятелство, че е напуснал адреса.

Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно направените в решението фактически констатации.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.52 от ЗЗД спрямо ответника Н.Т.Б. и с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД спрямо ответника „Е.– национална кабелна телевизия“ ООД за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на всеки от ищците М.Б. Х.и Ю.Б.Х. обезщетение на неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане.

За да бъдат уважени предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.