Решение № 38 от 14.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Варна, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20233100501879 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 57070/31.07.2023 г. от Министерство на правосъдието, чрез юрисконсулт С.С., против решение № 2679/18.07.2023 г. гр. дело № 20233110102279/2023 г. на ВРС, с което са отхвърлени изцяло предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищцовата страна Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, ул.

„Славянска“ № 1, срещу ответника И. А. Ч., ЕГН ********** , с адрес: гр.Варна, ул. „В.“, ***. с искането ответникът И. А. Ч., ЕГН ********** да бъде осъден да заплати на ищеца Министерство на правосъдието следните парични вземания: сумата от 3103.66 лева, представляваща неизплатена изразходвана ел. енергия за периода от м.януари 2019 г. до м.октомври 2020 г. до когато има консумация на ел.енергия в жилището - нает имот по Договор за отдаване под наем на ведомствено жилище 15.07.1997г., находящо се в гр. Варна, ул. „Х.С. „ ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -24.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 711.00 лв., представляваща обезщетение за забава изчислена за задължение от датата на издаване на фактурата до датата на предявяване на исковата молба 24.02.2023 г., както следва по фактури и стойности: фактура № 1

0000000236/22-02-2019 г. на стойност 73,19 лв. за м. януари 2019 г. и 29,93 лв. лихва за забава ; фактура № 0000000239/18-03-2019 г.на стойност 308,65 лв.за месец февруари 2019 г. и 124,14 лв. лихва за забава ;фактура № 0000000241/15-04-2019 г. на стойност 210,09 лв. за месец март 2019 г. и 82,86 лв. лихва за забава ; фактура № 0000000243/16-04-2019 г.на стойност 211,79 лв.за месец ноември 2018 г. и 83,48 лв.лихва за забава ;фактура № 0000000245/22-05-2019 г. на стойност 232,53 лв. за месец април 2019 г. и 89,32 лв.лихва за забава ;фактура № 0000000250/25-06-2019 г.на стойност 127,95 лв. за месец май 2019 г. и 47,94 лв.лихва за забава ;фактура № 0000000255/11-07-2019 г. на стойност 65,71 лв. за месец юни 2019 г. и 24,33 лв.лихва за забава ;фактура № 0000000256/12-08-2019 г.на стойност 65,10 лв. за месец юли 2019 г. и 23,52 лв.лихва за забава ;фактура № 0000000261/12-092019 г. на стойност 58,46 лв. за месец август 2019 г. и 20,62 лв.лихва за забава ;фактура № 0000000263/15-10-2019 г.на стойност 61,46 лв.за месец септември 2019 г.и 21,12 лв.лихва за забава ;фактура № 0000000268/12-11- 2019 г.на стойност 78,59 лв.за месец октомври 2019 г. и 26,39 лв. лихва за забава ; фактура № **********/11-12-2019 г. на стойност 141,99 лв. за месец ноември 2019 г. и 46,54 лв. лихва за забава ;фактура № 0000000276/09-01-2020 г. на стойност 218,64 лв. за месец декември 2019 г. и 69,9 лв. лихва за забава ;фактура № 0000000279/12-02-2020 г.на стойност 264,04 лв. за месец януари 2020 г. и 81,92 лв. лихва за забава ;фактура № 0000000284/17-03-2020 г. на стойност 175,60 лв. за месец февруари 2020 г. и 52,82 лв.лихва за забава ;фактура № 0000000288/15-04-2020 г.на стойност 203,54 лв. за месец март 2020 г. и 59,59 лв. лихва за забава ;фактура № 0000000290/11-05-2020 г. на стойност 175,14 лв. за месец април 2020 г. и 50,01 лв. лихва за забава ;фактура № 0000000293/12-06-2020 г. на стойност 98,37 лв. за месец май 2020 г. и 27,21 лв. лихва за забава ; фактура № 0000000297/14-08-2020 г. на стойност 112,37 лв. за месец юни и месец юли 2020 г. и 29,12 лв. лихва за забава ;фактура № 0000000299/16-10-2020 г.на стойност 94,67 лв. за месец август и месец септември 2020 г.и 22,88 лв.лихва за забава и фактура № 0000000301/23-112020 г. на стойност 125,78 лв. за месец октомври 2020 г. и 29,06 лв. лихва за забава , като неоснователни и недоказани.

Счита, че постановеното съдебно решение е неправилно. Посочва за неправилен извода на първата инстанция, че не е ангажирал доказателства, с които да установяват точното потребление на ел. енергия. Твърди, че е посочили доказателства в исковата молба – копие на фактури издадени от Затвора-Варна към наемателя И. Ч. за процесния период по месеци. Оспорва изводите на районния съд, че предоставените фактури от трето за спора лице “Гранд Енерджи Дистрибюшън” ЕООД към Затвора-Варна, ведно с представената справка за консумирана от наемателя И. Ч. ел. енергия, не представляват доказателства. Изтъква, че в справката от Затвора-Варна подробно са описани показанията на контролния електромер по фактури в края и началото на всеки отчетен период, което счита, че е категорично писмено доказателство за дължимост нa посочените суми. Излага, че не се 2 касае за договор за продажба на ел. енергия. Посочва, че няма норма, която да задължава стрните по договор за наем да влизат в отделно правоотношение с доставчика на ел. енергия, чрез откриване на отделни партиди на името на наемателя. Изтъква, че използваната ел. енергия е разход, свързан с ползването на имота и според договореното следва да се заплаща от наемателя. Излага, че възраженията на ответника касаят количеството на ползваната ел. енергия. Последното се доказва от предоставените по делото доказателства. Посочва, че в протокола за предаване на ключовете на ведомственото жилище са отрезени данните на контролния електромер. След като ищецът е подписал протокола, същият се е съгласил с посочените суми и консумираната ел. енергия.

Моли да се постани решение, с което да се отмени изцяло Решение № 2679 от 18.07.2023 г. на Районен съд - Варна, по гр. дело № 20233110102279/2023 г. по описа на същия съд, като неправилно и необосновано.

Постъпил е отговор на въззивната жалба с вх. № 65799/07.09.2023 г. от И. А. Ч. ЕГН **********, в който моли жалбата да бъде оставена без уважение. Посочва, че по изтъкнатите в жалба обстоятелства не са нови факти и доказателства, които насрещната страна е пропуснала да предостави пред съда. Моли да се потвърди обжалваното решение.

В съдебно заседание въззивникът Министерство на правосъдието, областна служба ,,Изпълнение на наказанията“, се представлява се от юриск.

С.С.. Поддържа въззивната жалба, оспорва отговора.

Въззиваемата страна И. А. Ч., редовно призован, не се явява, не се представлява.

По предмета на така предявения иск, се излагат следните твърдения на страните:

Варненският районен съд е бил сезиран с искова молба, предявена от Министерството на правосъдието, в която се посочва, че на 15.07.1997 г. бил сключен договор за наем на ведомствено жилище находящо се във Варна, ул.

„Х.С.“ ***, между началника на затвора Варна и И. Ч.. Твърди, че видно от Акт № 9041/18.04.2016 г. за частна държавна собственост, че апартамент № 4 бил предоставен за управление на Министерство на правосъдието. Посочва, че на 15 март 2019 г. на ответника Ч. била връчена нотариална покана, с която бил известен, че договорът за наем се прекратява, с изтичане на 1 месец от връчването на поканата. Въпреки това, ответникът Ч. не освободил жилището и продължил да го ползва. На 31 март 2020 г. ответника Ч. бил уведомен с писмо, че следва да освободи имота незабавно, предвид обстоятелството, че за същия бил съставен констативен протокол и сградата била освидетелствана като вредна и опасна за живота и здравето, но ответникът не освободил жилището. На 22.01.2021 г. на ответника била връчена повторна нотариална покана за освобождаване на жилището и за заплащане на дължим наем. На 10.09.2021 г., пред комисия в състав от 3 служители на Затвора Варна и представител на Областна администрация Варна, И. Ч. предал ключовете от жилището, за което бил изготвен приемо предавателен протокол. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимите задължение за заплащане на електрическа енергия към Министерството на правосъдието, за периода от месец февруари до 23.11.2020 г, възлизащи на обща стойност от 3103,66 лв. – главница и 711.00 лв. мораторна лихва.

Посочва, че затвора

–

Варна има разкрита партида от електроразпределителното дружество, за отчитане на консумираната ел. енергия.

Консумираната ел. енергия от всички сгради на Затвора - Варна, /включително и ведомствения блок, в който се намира ведомственото жилище, което е ползвал ответника/, се отчитала по електромер в Затвора Варна, при което ежемесечно се издавали фактури на името на Затвора Варна. Затворът заплащал към електроразпределителното дружество задължението си за консумираната ел. енергия, включваща и ел. енергията на ведомствените жилища във ведомствения блок. Ведомствените жилища нямали собствен електромер и в този смисъл нямат абонатен или клиентски номер. Във всяко ведомствено жилище имало поставен контролен електромер, по който енергетикът на Затвора Варна снемал показанията всеки месец и ги предавал в счетоводството на затвора. В счетоводството на затвора се издавала фактура, чрез която се префактурирала изразходваната от всеки наемател - ел. енергия, въз основа на показанията от контролния електромер, по цената за 1 kWh, взета от месечната фактура на електроразпределителното дружество.

Излага, че основанието на иска му е заплащане на дължимите разноски за ползвания под наем недвижим имот – чл. 232, ал. 2. пр. 2, от ЗЗД. Посочва, че ответникът е преустановил плащането на сметките за ал. енергия, но е продължил да ползва имота, включително и след получаването на предизвестието за прекратяване на договора. Изтъква, че исковата претенция е за заплащане на обезщетение за неплатени разходи за ел.енергия, свързани с отдаване под наем на ведомствено жилище, като сумата, която се претендира обезщетението била определена съобразно приложените към исковата молба фактури, ведно с потвърждение на разчети.

Моли да бъде осъден ответника да И. А. Ч. да заплати на Министерство на правосъдието сумата от общо 3103.66 лева, представляваща незаплатена разходвана ел. енергия за периода от м. януари 2019 г. до месец октомври 2020 г., до когато има консумация на ел. енергия в жилището, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба в съда - 24.02.2023г. до окончателното плащане на сумата, формирана като сбор от стойността на месечните фактури, както и мораторна лихва 711.00 лв., изчислена за всяко задължение от датата на издаване на фактурата до датата на предявяване на исковата молба - 24.02.2023 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозирал лично отговор на искова 4 молба е оспорил и основателността и доказаността на предявените против него искове. Ответникът възразява, че няма сключен Договор /двустранен/ между него и Началника на Затвора Варна, никога не бил подписвал приложения договор и не му бил предоставян екземпляр от него. Това ясно се виждало от страница трета на договора, където за договорящи се имало само един подпис, който не бил на ответника.Ч.. По отношение на ръкописния текст в договора, ответникът твърди, че и той не е изпълнен от него.

Ответникът се позовава на приложения акт № 9041, като сочи, че от същия е видно, че нито МП, нито Затвора Варна притежават право на собственост върху имота.Твърди се от ответникът, че няма сключен договор с лицензиран доставчик на ел.енергия, на база на който да бъде присъединен към електропреносната мрежа. По същество ответникът сочи, че жилищния блок на ул.“Х.С.“ 19, вх. А и вх.Б се захранва с ел.енергия от временен кабел от сградата на Затвора Варна, а отчитането се извършвало чрез електромери за всяко домакинство, но които са отдавани технически остарели и ненадеждни и които е убеден, че не съществуват никъде. Според ответника ползваната ел.енергия била с лошо качество, водещо до чести повреди на ел.уредите. За всички изброени проблеми, както и за желанието да бъдат присъединени към лицензиран доставчик в района, периодично уведомявали различни длъжностни лица от затвора, но безрезултатно.