Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 691 от 07.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно частно гражданско дело 746/2025
Вид
Определение № 691
Подписан
07.10.2025
В сила
07.10.2025
Състав
Мариана Илиева Димитрова, Албена Георгиева Палова, Николинка Николова Попова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 691 гр. Пазарджик, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500746 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.122 от ГПК. С Определение № 2723 от 17.09.2025 г. производството по гр. д. № 3225/2025 г. РС-Пазарджик е прекратил производството по делото и е повдигнал препирня за подсъдност между себе си и РС-Кърджали.

Производството по делото е образувано по искова молба по чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация, предявена от Н. Н. А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пазарджик против Административен съд Пазарджик, с адрес гр. Пазарджик, ул. „Константин Величков“ № 20, с искане за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 1000 лева за периода от 11.10.2021 г. до 23.06.2025 г., както и законна лихва, считано от 24.06.2025 г. до окончателното й плащане. Твърди, че спрямо него е извършен дискриминационен акт от Административен съд Пазарджик по адм. д. № 1019/2021 г. поради това, че не е освободен от внасяне на такси и разноски, както и не му е предоставена правна помощ по посоченото дело. Посочва, че ответникът по друго дело е уважил молбите на друго лице в сходно на това на ищеца положение, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора – М.Г.Х., за освобождаването му от плащането на държавна такса и разноски и предоставянето на правна помощ като по този начин същият е успял да защити в пълен обем правата и интересите си. Счита, че ответникът е извършил нарушение по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3 от ЗЗДискр, изразяващо се в пряка и непряка дискриминация спрямо него чрез неравно третиране по признаците „лично и обществено положение“ и „имуществено състояние“.

1

Твърди, че с неосвобождаването от такси и разноски и непредоставянето на правна помощ по адм. д. № 1019/2021 г. по описа на Административен съдПазарджик ответникът е проявил дискриминация спрямо него, тъй като му е нарушено правото на достъп до съд, правосъдие, справедлив съдебен процес, равнопоставено третиране на молителите, по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ, вр. с чл. 47, 52, § 3 и 4 от ХОПЕС, вр. с чл. 6, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ДЕС и чл. 56 от КРБ. 1 Рег.№ 2723/17.09.2025 г.

Делото първоначално е било образувано пред РС-Кърджали. който е приел, че съгласно чл. 75 от Закона за защита от дискриминация приложение намира правилото за общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК, а седалището на ответника е в гр. Пазарджик. Счел е, че делото е местно подсъдно на районния съд по седалище на ответника и на основание чл. 118 от ГПК го е изпратил за разглеждане по подсъдност на РС-Пазарджик.

В сезиращото определение РС-Пазарджик е изложил мотиви, съгласно които е намерил, че не е местно компетентен да разгледа правния спор по следните съображения:

Позовал се е на разпоредбата на чл. 105 от ГПК, съгласно която искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Приел е, че в случая няма спор, че седалището на ответника се намира в гр. Пазарджик, но според РС-Пазарджик по правилото на чл. 105 от ГПК съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 4 от ГПК възражение за неподсъдност на делото можело да се прави само от ответника в срока за ОИМ. Приел е още, че в случая не е налице хипотезата на чл. 119, ал. 3 от ГПК, която предоставяла възможност на съда служебно да повдига възражение за неподсъдност на делото.

Определението е неправилно. Трайна и последователна е практиката на ВКС, че нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК е специална спрямо общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК и с оглед последните изменения в съдопроизводствения закон съдът служебно следи за нейното спазване до приключване на първото заседание по делото. Разпоредбите на чл. 108, ал. 2, вр. чл. 119, ал. 3 ГПК са точни, ясни и изрични, поради което не се налага тълкуване на закона. Това становище е поддържано в Определение № 544 от 16.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4613/2019 г., III г. о., ГК, Определение № 1971 от 5.07.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1997/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 620 от 22.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2699/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 60466 от 31.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5055/2021 г., III г. о., ГК и много други.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд приема, че компетентен да разгледа гр.д. № 3225/2025 г. съгласно правилата на местната 2 подсъдност е Пазарджишкият районен съд.

На основание чл.122 от ГПК Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН ДА РАЗГЛЕДА искова молба по чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация, предявена от Н. Н. А., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пазарджик против Административен съд Пазарджик, с адрес гр.

Пазарджик, ул. „Константин Величков“ № 20, с искане за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 1000 лева за периода от 11.10.2021 г. до 23.06.2025 г., както и законна лихва, считано от 24.06.2025 г. до окончателното й плащане, е РС-Пазарджик.

Делото да се изпрати на РС-Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3