Решение № 13 от 25.03.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Радомир, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М.К . като разгледа докладваното от А. Р. ИГНАТОВ Административно наказателно дело № 20251730200239 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № ./07.10.2025 г. на началник група към ОДМВР – П. РУ- Р., упълномощен ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя В. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ.Р., обл.П., са наложени административни наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 200 лева, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и на основание Наредба №. от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки.

Наказателното постановление е обжалвано в срок и по изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя - адв.Г. Т. от САК, обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Наказващият орган – началник група към ОДМВР – П., РУ- Р., редовно призован не е изпратил представител в съдебно заседание, но е изразил писмено становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното наказателно постановление бъде потвърдено. Направено е изявление, в случай, че се претендират разноски за адвокатско или юрисконсултско възнаграждение и заплатеното от другата страна възнаграждение е над определения в чл.18 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, моли съда, при констатирана основателност на жалбата, да приеме, че същото е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа 1 сложност на делото и на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН, адвокатското въжнаграждение да бъде намалено до посочения в цитираната наредба минимален размер.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана със съставянето на Акт серия GA, № ./12.07.2025 г. за установяване на административно нарушение на Г. Х., на длъжност „командир на отделение“ при ОДМВР - П., РУ - .. Според констатациите в същия, на 12,07.2025 г., в 09:50 часа, в гр.Р. на ул.“Б.“, с посока на движение към ул.“М. Г.“, жалбоподателят В. Д. управлявал л.а.“П. П.“, с рег. номер С.ВК, собственост на Б. Л. И., с ЕГН **********, което МПС е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДВП на 13.06.2025 г. Водачът е сам в автомобила.

В качеството на свидетели са е разпитани актосъставителят Г. Х. и свидетелят по акта А. З..

Свидетелят Х., на длъжност „командир на отделение“ в РУ-Р., не си спомня конкретно за случая. След предявения му АУАН №. си спомня, че спрели за проверка въпросния автомобил и след направена справка с таблета „Радиостанция за отдалечен достъп“ излязло, че същият е дерегистриран. Свидетелят не си спомня дали автомобилът е бил санкциониран с фиш и дали е бил пред застрахователен офис. Не си спомня дали е имало водач в автомобила при констатация на нарушението. Автомобилът имал регистрационни табели. Разбрали от таблета, че автомобилът е дерегистриран и от направена справка в ОДЧ. Няма спомен дали водачът е знаел, че автомобилът е дерегистриран.

Свидетелят по акта А. В. З., на длъжност „старши полицай“ в РУ-Р., не си спомня случая. След запознаване с АУАН № ., си спомня, че на въпросната дата е бил на работа с АП 442. На ул.“Б. при проверка установили въпросния автомобил, като при справка в системата се оказало, че е с прекратена регистрация. Свидетел е по съставения АУАН на съпътстващата проверка. Автомобилът бил неправилно спрян пред офис за застраховане.

Водачът се появил може би от офиса, но не е сигурен. Не са го спирали по време на движение за извършване на проверка. Автомобилът бил спрял, имал регистрационни табели.

Дерегистрацията била установена чрез справка. Не знае дали водачът е бил изненадан.

Въз основа на събраните по делото доказателства началник група към ОДМВР – П., РУ- Р., упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи издал обжалваното наказателно постановление № ./07.10.2025 г., с което на жалбоподателя В. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ.Р., обл.П., са наложени административни наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 200 лева, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки.

От правна страна.

2

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което съдът следва да се произнесе по същество.

Същата е основателна по следните съображения:

За да се произнесе по законосъобразността и правилността на наказателното постановление, съдът следва да прецени дали са спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. При извършване на служебна проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на същия наказателно постановление (НП) съдът констатира, че са налице всички задължителни реквизити визирани в чл.42 и чл.

57 от ЗАНН. Издадени са от компетентен орган и са надлежно връчени и е предоставена възможност на нарушителя да възрази.

Преценявайки от външна страна обжалваното наказателно постановление, съдът намира, че съществува разминаване между законовата разпоредба и действителната фактическа обстановка, които не си кореспондират. Вменената като нарушена законова разпоредба - чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От това следва извода, че са въведени три кумулативни предпоставки. На първо място, регистрацията на МПС/ППС се извършва по установен ред в „Пътна полиция" и се издава свидетелство за регистрация в две части. Втората- регистрационните табели се предоставят след регистрацията на МПС-то и неговата собственост в базата данни на „Пътна полиция".

Третата - регистрационните табели се поставят на определените места от служители на „Пътна полиция" и са последен етап от регистрацията на МПС. В момента на извършване на проверката на жалбоподателя, същият е представил свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС, същото е било с регистрационни табели, поставени на определените за това места - все обстоятелства по които не се спори. Тоест - били са налични всички три изискуеми кумулативни предпоставки доказващи, че процесното МПС е регистрирано по надлежния ред. В обстоятелствената част е записано, че автомобилът е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Тази регистрация се възобновява след изпълнение на задължението за пререгистрация, но не прави съответното МПС нерегистрирано. На жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.175, ал.З, пр.1 от ЗДвП. С тази разпоредба е определено такова за лице, което управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Както бе упоменато по - горе, жалбоподателят не е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Нещо повече, от доказателствата по делото не се установи въпросното МПС да е било управлявано от жалбоподателя, тъй като безспорно от свидетелските показания се установи, че същото е било паркирано, а АУН е бил съставен на собственика. Всичкото това води до извода, че издаденото наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

По разноските.

3

Съобразно изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на жалбоподателя, на основание чл.143, ал.1 от АПК, ОДМВР- П. следва да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото.

В случая безспорно по делото е осъществено процесуално представителство по пълномощие. Разноските са своевременно поискани от страната и са доказани по размер доколкото в представения Договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че са изплатени от страната в брой, в който случай в тази част същият има характера на разписка за извършеното плащане. Изплатената сума от жалбоподателя възлиза на 500 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие.

Направено е възражение от наказващия орган за намаляване на адвокатското възнаграждение до предвидения в Наредба № . от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от същата наредба, при представителство по административнонаказателни дела, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. От своя страна ал.4 от същия текст гласи: „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението е 500 лв.“ Съдът, след като прецени фактическата и правна сложност на делото, това, че се отнася до наложени две наказания – глоба и лишаване от права по чл.175, ал.3, т.1 ЗДвП, намира, че уговореното адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да бъде намалявано.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №./07.10.2025 г. на началник група към ОДМВР – П., РУ- Р., упълномощен с ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя В. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ.Р., обл.П., са наложени административни наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 200 лева, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и на основание Наредба № . от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки.

ОСЪЖДА ОДМВР – П. да заплати на В. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ.Р., обл.П., сумата от 500 лв. /петстотин лева/ (255.65 е.) - направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Административен съдПерник на основанията, предвидени в Наказателно- процесуалния кодекс по реда на глава ХІІ от Администранивнопроцесуалния кодекс в 14- дневен срок от получаване на съобщенията.

4

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Радомир, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М.К . като разгледа докладваното от А. Р. ИГНАТОВ Административно наказателно дело № 20251730200239 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

С наказателно постановление № ./07.10.2025 г. на началник група към ОДМВР – П. РУ- Р., упълномощен ./02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на жалбоподателя В. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: с. С., общ.Р., обл.П., са наложени административни наказания по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 200 лева, „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и на основание Наредба №. от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 точки.

Наказателното постановление е обжалвано в срок и по изложените в жалбата и доразвити в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя - адв.Г. Т. от САК, обстоятелства и съображения, моли съда да го отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Наказващият орган – началник група към ОДМВР – П., РУ- Р., редовно призован не е изпратил представител в съдебно заседание, но е изразил писмено становище, че жалбата следва да бъде оставена без последствие, като обжалваното наказателно постановление бъде потвърдено. Направено е изявление, в случай, че се претендират разноски за адвокатско или юрисконсултско възнаграждение и заплатеното от другата страна възнаграждение е над определения в чл.18 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, моли съда, при констатирана основателност на жалбата, да приеме, че същото е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа 1 сложност на делото и на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН, адвокатското въжнаграждение да бъде намалено до посочения в цитираната наредба минимален размер.