Решение № 22 от 03.02.2026, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 1491/2025
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 03.02.2026
- В сила
- 09.04.2026
- Състав
- Пламен Добринов Кючуков
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 6, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 72 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. Сливен, 03.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20252230201491 по описа за 2025 година
Производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на М. С. Д., чрез упълномощен адвокат, срещу Наказателно постановление № 25-0804-007264/04.11.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Сливен, Сектор "Пътна полиция", с което за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева / 102,26 евро.
С жалбата се навеждат оплаквания за наличие на незаконосъобразност на обжалваното постановление, поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от пълномощника си, който поддържа жалбата, не ангажира доказателства, излага аргументирано становище за незаконосъобразността на обжалваното НП, като пледира за неговата отмяна и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Въззиваемата страна- АНО, редовно призован, не изпраща законов или процесуален представител. Депозирано е писмено становище, ведно с административно наказателната преписка, в което се излагат доводи за обоснованост и законосъобразност на НП, като се иска неговото потвърждаване. При евентуалност е направено е възражение за прекомерност на претендирания адвокатския хонорар.
Съдът, като разгледа жалбата, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП, затова, че на 06.09.2025 г., в 17:
1
58 часа, в общ. Сливен, гр. Сливен, бул.Стефан Стамболов до магазин „Дъга“ в посока към ул.Бургаско шосе е управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. №......, собственост на .... като се установило че управляваното МПС било със значителна техническа неизправност, изразяваща се в липса на задно гърне, като същото било заменено с права тръба, която е разделена на други две тръби на които накрайниците излизат по средата на бронята. Горното било констатирано от полицейските служители Мартин Михалев и Димитър Кикьов, след като автомобилът бил спрян за проверка от тях.
Констатираното по-горе съставлявало нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което на жалбоподателят Д. бил съставен АУАН, в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта не били вписани възражения от нарушителя.
На 06.09.2025 г., на собственика на автомобила Янка Колева била приложена ПАМвременно спиране от движение на моторното превозно средство до отпадане на основанието за това, като със заповедта било отнето и СРМПС на автомобила.
Въз основа на съставения АУАН срещу жалбоподателя Д. на 04.11.2025 г. било издадено обжалваното НП, което му било връчено лично на 24.11.2025 г., видно от разписката към санкционния акт. Жалбата против последния е подадена от наказаното лице до съда чрез АНО на 26.11.2025 г., което се установява от отбелязаното входиране на същата в деловодството на ОД МВР- Сливен. Имайки предвид посоченото съдът счита, че въззивната жалба против издаденото НП е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени в с. з.
Съдът кредитира изцяло посочените доказателства, които по съществото си са достоверни, логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
На първо място следва да се отбележи, че при извършената от съда цялостна проверка за законосъобразност на НП, независимо от възраженията посочени в жалбата, не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Последното е започнало със съставяне на АУАН в съответствие със законовите изисквания. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, след което му е бил предявен. Нарушителят е подписал акта и получил екземпляр от него. АУАН и НП са съставени в срока по чл. 34 от ЗАНН и от компетентни органи в кръга на правомощията им. При съставянето им спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
В АУАН и НП са посочени дата и място на извършване нарушението, както са посочени и всички обстоятелства- елементи от фактическия състав на същото, като е дадена 2 и правилната правна квалификация съответстваща на описанието на нарушението.
Съдът не споделя възраженията в жалбата за непълнота и липса на конкретика в правната квалификация на нарушението в акта и НП. Действително разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е бланкетна, като е посочено единствено че МПС се управлява със значителна техническа неизправност. В словесното описание на нарушението обаче и актосъставителя, и АНО са посочили, че значителната техническа неизправност се изразява в това, че липсва задно „гърне“ и на негово място е монтирана права тръба, разделена на две с други две тръби. Казано с други думи и контролният орган, и наказващият орган ясно и недвусмислено са посочили според тях в какво се изразява значителната техническа неизправност на управляваното МПС. Дали е налице такава техническа неизправност, и дали тя е значителна е въпрос на доказване и по съществото на спора. Освен това предвид, че за такава констатация би следвало да се наложи ПАМ, каквато процедура е предприета спрямо собственика на МПС, видното от доказателствата по делото, то това не изключва отговорността на водача на МПС за нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Ето защо съдът не споделя възраженията на пълномощника на въззивника.
Съдът намира, че основния спорен въпрос е дали констатираната неизправност на автомобила е техническа и дали е значителна, съгласно нормативните правила.
Съгласно чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Разпоредбата на чл. 10 ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които МПС следва да се считат за технически неизправни. Вярно е, че съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 б. б от ППЗДП техническа неизправността МПС има, когато нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности. Вярно е и това, че в случая следва нивото на шум да бъде замерено със специално техническо средство, което не е било използвано в случая при извършване на проверката на жалбоподателя и управлявания от него автомобил, така както се сочи и във въззивната жалба.
Следва обаче да се има предвид, така както е посочено и в АУАН и НП, че в случая е налице техническа неизправност свързана с ауспуховата система на автомобила и поконкретно шумозаглушителните устройства(задно гърне), като в случая следва да се съобрази разпоредбата на Приложение № 5 от Наредба № Н32/16.12.2011 г., в която са определени категориите технически неизправности за ауспухова уредба, а именно липсващ или модифициран шумозаглушител; повишено ниво на шум; система, несъответстваща на одобрения тип. И в зависимост от съответната техническа неизправност, тя е класифицирана като значителна или опасна техническа неизправност. Като в настоящия случай.
Затова и от значение са и разпоредбите на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрация, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС, където в чл. 4 и чл.
6 е посочено, че МПС трябва да съответства на одобрения тип, като при несъответствие може да бъде спряно от движение (както е сторено и в настоящия случай, тъй като внесената промяна в ауспуховата уредба не е отговаряла на одобрения тип за конкретното МПС). Наредба за изменение в конструкцията на ППС на МТИТС, също разписва, че смяна на ауспух се допуска само ако е хомологиран (E-маркировка); не се увеличава шумът; не се нарушават екологичните норми и при нужда е вписана промяната.
3
В случая жалбоподателя чрез пълномощника си не оспорва нарушението. Тоест той е знаел, че има внесена техническа промяна в ауспуховата система и то свързана с подмяна на шумозаглушителното устройство с прави тръби.
Имайки предвид изложеното, безспорно констатираната промяна в ауспуховата система, в отсека на шумозаглушителното устройство на автомобила- изразяваща се в премахване на шумозаглушително устройство(задно гърне) и подмяната му с монтиране на права тръба, съставлява техническа неизправност.
Когато водач управлява технически неизправно МПС, то той се санкционира с глоба, съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП, като нейният размер зависи от това каква е техническата неизправност-незначителна, значителна или опасна.
В случая на жалбоподателя е вменено нарушение за управление на МПС със значителна техническа неизправност, и затова с НП е санкциониран на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП с глоба в размер на 200 лева/ 102,26 евро.
Съгласно § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП: "значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други позначителни несъответствия.
Безспорно в случая е налице значителна неизправност имайки предвид гореанализираната разпоредба на Приложение 5, тъй като липсата, респ. модифицирането на шумозаглушител, чрез поставянето на права тръба, съставлява значителна техническа неизправност, а съгласно § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП по този начин оказва и въздействие върху околната среда.
Имайки предвид всичко изложено, то на процесната дата жалбоподателят е управлявал процесното МПС, което е било технически неизправно, предвид промяната в ауспуховата система на управляваното МПС в рамките на шумозаглушителното устройство с подмяната му с монтирана права тръба, което води до модификация на шумозаглушителното устройство, представляваща значителна техническа неизправност на автомобила и поради факта, че оказва неблагоприятно въздействие върху околната среда чрез завишаване на нивото на шума. В случая дори не е необходимо замерването колко конкретно децибела е този шум. Достатъчно е че чрез извършената модификация се създава такова неблагоприятно влияние върху околната среда, като за тази техническа "промяна" в МПС водачът е знаел.
Правилно АНО е приложил разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП като е санкционирал жалбоподателя с глоба в размер на 200 лева, който размер е и фиксиран в закона в случаите на управление на МПС със значителна неизправност.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на деянието и е съзнавал неговия общественоопасен характер, като е искал и пряко е целял неговото осъществяване.
4
Не са налице основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не се различава с по-ниска степен на обществена опасност от сходни такива. Нарушението е на формално извършване и за довършването му не е необходимо настъпване на съставомерен резултат. Макар и да е извършено за първи път, следва да се има предвид че жалбоподателят е бил санкциониран за други нарушения на правилата за движение. Всичко това е взето предвид и от АНО, за да приложи санкционната разпоредба, а не да предупреди писмено дееца.
Ето защо съдът счита, че следва да потвърди НП като обосновано и законосъобразно и да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 от ЗАНН, РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0804-007264/04.11.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Сливен, Сектор "Пътна полиция", с което на М. С. Д. за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева/ 102,26 евро.