Решение № 96 от 31.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. *, 31.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330205055 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от "*" ЕООД, ЕИК:**********, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. * № *, ет. *, представлявано от управителя Р.А., чрез адв. Е. И.-Т. срещу Наказателно постановление № 839586-F811463 от 21.07.2025 г., издадено от И.Б.К – д. на дирекция "*" в *** (ТД на НАП) - *, с което:

1) на основание чл. 179, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 125, ал. 2 вр. с ал. 5 от ЗДДС и

2) на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 125, ал. 2 вр. с ал. 5 от ЗДДС.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП) и за издаването му при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди да е подал в срок VIES-декларацията си за данъчен период 01.12.2024 г. – 31.12.2024 г., а описаните в наказателното постановление две вътреобщностни доставки да са декларирани в дневника му за продажбите за същия период, но поради грешка да не са отразени на правилното място във VIES-декларацията. Поддържа това му поведение да не осъществява състава на нарушението по чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, за което е санкциониран. Взема становище незаконосъобразно за извършеното деяние да са му наложени две имуществени санкции, доколкото 1 и двете доставки да е трябвало да бъдат отразени в една VIES-декларация, дължима за един данъчен период. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В условията на евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен случай. Мотивира се с отстраняването на последиците от нарушението в кратък срок - през следващия данъчен период, обстоятелството доставките да не са укрити от приходната администрация и липсата на щета за държавния бюджет, като същите да са облагаеми с нулева ставка на данъка. С молба с вх. № 111512 от 29.10.2025 г., приложена на лист 44 от делото, повереникът адв. И.-Т. поддържа жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от главен юрисконсулт М.М, която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира извършването на административните нарушения да е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Възраженията на жалбоподателя намира за неоснователни. Поддържа да не е налице маловажност на случая.

Наложените имуществени санкции намира за справедливи, съобразени със смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от "*" ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 20.08.2025 г., установено от приложената към него разписка, а жалбата е подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 03.09.2025 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят "*" ЕООД бил регистрирано по ЗДДС лице.

На 14.01.2025 г. жалбоподателят подал пред ТД на НАП – * справкадекларация за ДДС за данъчен период 01.12.2024 г. – 31.12.2024 г., приета с вх.

№ 16006160941/14.01.2025 г., като към нея приложил VIES-декларация по чл.

125, ал. 2 от ЗДДС и отчетните регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите за същия период. Във VIES-декларацията не били отразени две вътреобщностни доставки (ВОД), извършени от жалбоподателя през този данъчен период, както следва:

1) извършена на 10.12.2024 г. вътреобщностна доставка с предмет продажба на продукция (дивани), за която била издадена фактура с № SM202400105/10.12.2024 г., с данъчна основа 40 413,32 лв./ 20 663 евро с 2 получател **** – юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в Република * с ДДС № ************ и

2) извършена на 24.12.2024 г. вътреобщностна доставка с предмет продажба на продукция (дивани), за която била издадена фактура с № SM202400110/24.12.2024 г., с данъчна основа 4 126,8 лв./ 2 110 евро с получател **** – юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в Република * с ДДС № ************.

И двете доставки обаче били своевременно вписани в дневника за продажбите на "*" ЕООД за данъчния период м. декември 2024 г. Доставката с данъчна основа 40 413,32 лв., документирана с фактура № SM202400105/10.12.2024 г. била посочена на ред № 8 (документ № 808), а доставката с данъчна основа 4 126,8 лв., документирана с фактура № SM202400110/24.12.2024 г. била отбелязана на ред № 18 (документ № 813) от регистър „дневник за продажбите“, който също бил подаден в ТД на НАП – * на 14.01.2025 г.

Двете фактури погрешка били отразени в клетка 11 от справкадекларацията на дружеството - „Данъчна основа на облагаемите доставки, вкл. доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната“ вместо в клетка 15 „Данъчна основа на ВОД на стоки“, поради което не били включени във VIES-декларацията за периода.

Въз основа на декларирания ДДС за възстановяване била извършена проверка, която приключила с Акт за прихващане или възстановяване № П16001625009621-004-001/07.02.2025 г. Проверката била извършена от инспектори по приходите при ТД на НАП – *, сред които и свид. М. А. М.. В акта за прихващане или възстановяване контролните органи посочили като своя констатация, че в подадената от жалбоподателя VIES-декларация за данъчен период м. декември 2024 г. била допусната грешка и на дружеството била указано, че нередовността може да бъде коригирана, като фактурите за процесните две вътреобщностни доставки с получател **** с ДДС № ************ бъдат включени във VIES-декларацията за следващия данъчен период. Това указание била вписано на стр. 6-та от Акта за прихващане или възстановяване. Същият бил връчен на жалбоподателя по електронен път на 07.02.2025 г.

На 12.02.2025 г. жалбоподателят "*" ЕООД подал в срок VIES-декларация за следващия данъчен период – м. януари 2025 г., приета в ТД на НАП – * с вх.

№ 16006188191 от същата дата. В тази нова декларация били надлежно включени и отразени двете пропуснати вътреобщностни доставки от предходния период по фактурите № SM-202400105/10.12.2024 г. и № SM202400110/24.12.2024 г.

На 21.02.2025 г. свид. М. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № F811463 срещу дружеството жалбоподател, в присъствието на негов пълномощник и на двама свидетели.

Препис от акта бил връчен на пълномощника срещу разписка.

3

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. М. А. М.. От показанията й се установяват поводът за извършената проверка и констатираните в хода й обстоятелства. Изяснява се, че във VIES-декларацията на дружеството за данъчен период м. декември 2024 г. не са включени две фактури за продажба на продукция на търговеца с получател регистрирано за целите на ДДС лице във *. Установява се още, че и двете липсващи във VIES-декларацията доставки са отразени в дневника за продажби за периода на жалбоподателя, а в справката-декларацията са включени в клетка № 11 вместо в правилната клетка № 15. Показанията на свид. М. получават доверие, тъй като са проверени от гледна точка на своята достоверност при съпоставката им с писмените доказателства по делото.

От регистър „дневник за продажбите“ за данъчен период м. декември 2024 г. (лист 33 от делото) се изяснява, че на ред № 8 е отразена фактура с получател ****, с предмет продажба на продукция и с данъчна основа 40 413,32 лева, а на ред № 18 е посочена фактура с получател ****, с предмет продажба на продукция и с данъчна основа 4 126,80 лева.

От Заповед № ЗЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния д. на НАП се установява, че процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на пълномощник на нарушителя, на когото е връчен и препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено обжалваното наказателно постановление от материално и териториално компетентен орган. Спазени са давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

По приложението на материалния закон съдът намира, че фактическата обстановка е правилно установена в обжалваното наказателно постановление.

Безспорно е между страните, че дружеството жалбоподател "*" ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице. От събраните по делото доказателства се установява още, че през данъчния период 01.12.2024 г. - 31.12.2024 г. жалбоподателят е извършил две вътреобщностни доставки с предмет продажба на продукция – дивани, получател по които е юридическо лице, 4 регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, а именно в Република *. Двете доставки са документирани, както следва:

- с фактура № SM-202400105/10.12.2024 г. (отразена в дневника за продажби за периода с № 0000000808/10.12.2024 г.) с данъчна основа 40 413,32 лева/ 20 663 евро с получател ****, регистрирано лице за целите на ДДС във * с ДДС № ************ и

- с фактура № SM-202400110/24.12.2024 г. (отразена в дневника за продажби за периода с № 0000000813/24.12.2024 г.) с данъчна основа 4 126,8 лева/ 2 110 евро с получател ****, регистрирано лице за целите на ДДС във * с ДДС № ************.

При тези факти за жалбоподателя на основание чл. 125, ал. 2 от ЗДДС е възникнало задължението да подаде пред приходната администрация и VIESдекларация за извършените от него ВОД през данъчния период. Начинът и сроковете за подаване на декларацията са регламентирани в ЗДДС – заедно със справка-декларацията по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и за съответния данъчен период, т.е. до 14-о число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася (така чл. 125, ал. 5 от ЗДДС). По делото се установява, че жалбоподателят е подал своевременно VIES-декларация за периода м. декември 2024 г., която е приета с вх. № 16006160941/14.01.2024 г. Правилна е фактическата констатация на наказващия орган, че в декларацията не са включени двете процесни вътреобщностни доставки, въпреки че това е било дължимо. Доказва се да е основателно и възражението на жалбоподателя за това и двете доставки да фигурират в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС за периода. В случая те са посочени на ред № 8 от дневника за покупки за фактурата от 10.12.2024 г. с данъчна основа 40 413,32 лева (документ № 808) и на ред № 18 за фактурата от 24.12.2024 г. с данъчна основа 4 126,80 лева (документ № 813). И двете фактури са своевременно отразени в дневника за покупките на жалбоподателя за данъчния период м. декември 2024 г., подаден заедно със справка-декларацията и VIES-декларацията на 14.01.2024 г. Това обстоятелство не се отрича от административнонаказващия орган, като е посочено в наказателното постановление.