Решение № 89 от 13.11.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Бургас, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Светла М. Цолова

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора В. Ив. М. като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Наказателно дело за възобновяване № 20232000600175 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.424, ал.1 вр. чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК, образувано по искане на осъдено лице за престъпление от общ характер за възобновяване на наказателно дело.

С подаденото искане за възобновяване на наказателно дело, на основание чл.422, ал.1, т.5, вр. с чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, осъденият А. М.

А., чрез упълномощен защитник адв.М. А. от АК – Ямбол, претендира процесуална и материална незаконосъобразност на присъда на РС – Ямбол, потвърдена с решение на ОС - Ямбол, както и явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание. Поставен е акцент върху абзац от мотивите на първоинстанционния съд, в който е цитирано осъждане на трето за делото лице и каквото не се установява в справката за съдимост на А..

Твърди се съществено нарушение на процесуалните правила допуснато от Районен съд – Ямбол, поради неясна воля на съда при определяне на наказанието, което според защитата е следвало да се наложи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а не в хипотезата на чл.54 от НК. С въззивното решение констатираният в мотивите на първостепенния съд недостатък не е обсъден, както и неправилно е заключено, че наказанието е законосъобразно определено при отсъствие условията на чл.55, ал.1 т.1 от НК за определянето му под законовия минимум. Пред въззивния съд са представени нови 1 доказателства, наведени са нови факти, които не са надлежно обсъдени. Тези пропуски на съда са очертани като съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на материалния закон в резултат на което е определено явно несправедливо наказание. Претендира се отмяна по реда на възобновяването на Решение № 59/20.06.2023 г. по ВНОХД № 115/2023 г. по описа на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдена Присъда № 43/10.03.2023 г. по НОХД № 234/2023 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с прилагане на правомощията на настоящия съд по чл.425, ал.1, т.1 или т.4 от НПК.

В съдебно заседание защитникът на осъдения А. поддържа искането за възобновяване на наказателното производство по съображенията изложени в него. Намира, че са налице основанията на чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, тъй като съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, приложил е неправилно закона и наложеното наказание е явно несправедливо. Поддържа се приоритетно искането за упражняване правомощията по чл.425, ал.1, т.4 от НПК, т.е. възобновяване на производството по делото и изменение на въззивния съдебен акт с определяне на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В условията на евентуалност се поддържа искане за упражняване правомощията на съда по чл.425, ал.1, т.1 от НПК – ако съдът прецени, че не е ясно какво е било вътрешното убеждение на решаващия състав при постановяване на съдебния акт, да възобнови наказателното производство, да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане за преодоляване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

Представителят на Апелативна прокуратура - Бургас дава становище за процесуална допустимост, но неоснователност на искането на осъдения за възобновяване на наказателното дело. Намира оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила, за материална незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание за неоснователни. Отчита допусната техническа грешка в мотивите на първоинстанционния съд, която обаче не се е отразила в недостатък при формиране на правните изводи.

Въззивният съд също не е допуснал нарушения, както на процесуалните правила, така и на материалния закон. Прочитът на въззивното решение в цялост не оставя съмнение за волята на решаващия състав. Не е налице и явна несправедливост на наказанието, което е определено в минимален размер при условията на чл.54 от НК, тъй като отсъства многобройност или изключителност на смекчаващите отговорността обстоятелства, която да обоснове приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Моли искането за възобновяване да бъде оставено без уважение.

Осъденото лице поддържа становището на защитника си. Отчита съществувалия риск деянието му да се отрази крайно неблагоприятно на трети лица. Моли за снизходителност и намаляване на наказанието „лишаване от свобода“. Счита наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за 2 справедливо. В последната си дума преценява изтърпяната към настоящия момент част от наказанието „лишаване от свобода“ като достатъчна за поправянето му. Взел е поука от грешката си и заявява намерение да не допуска правонарушения занапред.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на осъдения А., като взе предвид изразените в съдебно заседание становища на страните, провери материалите по делото и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, като направено от осъдено за престъпление от общ характер лице и в срока от чл.421, ал.3 от НПК, за проверка на съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 от НПК.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно.

С присъда № 43/10.03.2023 г. постановена по НОХД № 234/2023 г.

Районен съд - Ямбол е признал подсъдимия А. М. А. за виновен в това, че на 20.02.2023 г. в гр. Ямбол, около 3.00 ч., по улица „Преслав“ до № 142, в посока към кръстовище с улица „Акация“ е управлявал МПС – лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № У 3121 АХ, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 2.05 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с инвентарен номер ARPM0841, преминал последваща проверка на 07.09.2022 г., със срок на валидност 6 месеца, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, а именно - със споразумение, одобрено с протоколно определение № 154/13.07.2018 г. по НОХД № 710/2018 г. на РС-Ямбол, влязло в сила на 13.07.2018 г., за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, поради което и на основание чл.343б, ал.2 вр. ал.1 и чл.54 от НК, го е осъдил на 1 /една/ година „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален общ режим и глоба в размер на 500 лв. Със същата присъда на основание чл.343г от НК А. е лишен от право да управлява МПС за срок от две години, като на основание чл.59, ал.4 от НК, е зачетено времето, през което А. е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС, считано от 20.02.2023 г.

По жалба на защитник на подсъдимия с Решение № 59 от 20.06.2023 г., постановено по ВНОХД № 115/2023 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, първоинстанционният съдебен акт е потвърден.

Присъдата е влязла в сила и приведена в изпълнение с начало на изтърпяване на наказанието една година „лишаване от свобода“ на 06.07.2023 г.

Релевираните нарушения по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК не са налице. Следва да се отчете, че макар и заявени като отделни недостатъци в дейността на решаващите съдилища, доводите в искането 3 обобщено се свеждат до неудовлетвореност на осъдения от наложеното му наказание.

При осъществения извънреден контрол настоящият състав не установява допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл. 107 от НПК от съдилищата при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за обвинението фактически положения, предпоставили ангажиране наказателната отговорност на А. М. А. за инкриминираното престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание при условията на чл.54 от НК.

В рамките на очертаните в искането оплаквания настоящият състав на първо място не констатира неясна воля на първостепенния съд за взетото решение. Фактическите изводи по отношение на съставомерните обстоятелства са направени въз основа на доказателствените факти, съдържащи се еднозначно в приобщените доказателства. Производството по НОХД № 234/2023 г. по описа на Районен съд – Ямбол се е развило по реда на глава XXIV от НПК – Бързо производство, в което подсъдимият е участвал лично, заявил е яснота по обвинението, признал е вината си и е дал подробни обяснения по инкриминираните факти. Последните са установени по несъмнен начин и не са предмет на спор, респ. не стои на вниманието на настоящия съд оплакване за допуснато нарушение на процесуалните правила при формиране на вътрешно убеждение по основния факт, включен в предмета на доказване - извършване на инкриминираното деяние и неговото авторство. Проблемен за защитата е наличен в приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка абзац, в който районният съд е описал осъждане със споразумение, одобрено с определение № 228/30.10.2014 г. по НОХД № 1133/2014 г. по описа на ЯРС, влязло в сила на 30.10.2014 г., с което Панков е осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Несъмнено приложената по делото справка за съдимост не съдържа такова осъждане на А., но противно на твърденията в искането за възобновяване, при индивидуализацията на наказанието това осъждане не е било взето предвид от решаващия първоинстанционен състав и по никакъв начин не е довело до неяснота на волята му в мотивите към присъдата. След преценка на приетите за отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът е наложил наказание „лишаване от свобода“ при превес на последните в минималния предвиден от закона размер, именно една година, както и глоба в размер на 500 лв. Обосновано е и налагането на наказание „лишаване от право да управлява МПС“ в размер на две години. Тоест очевидно вписаното във фактическата обстановка осъждане на трето лице е техническа грешка, която не е повлияла решаването на релевантните въпроси по вида и размера наказанието. Единствен аргумент от обременената съдимост на А. /каквато несъмнено е налице с оглед осъждането по НОХД № 710/2018 г. по описа на РС – Ямбол/ съдът е извел, за да заключи неприложимост на института на условното осъждане и е определил изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ ефективно при първоначален общ режим.

4

Сезиран с бланкетна въззивна жалба, Окръжен съд – Ямбол в качеството на въззивна инстанция, е дал отговор на поставените от защитата доводи и възражения в съдебно заседание. Защитата изрично е заявила, че не оспорва фактическата обстановка, а единственото искане е за намаляване на наказанието при условията на чл.55 от НК, тъй като А. е млад човек, има две деца, за които желае да полага грижи, страда от алкохолна зависимост, която успешно лекува и искрено се разкайва за извършеното деяние. Подчертано е като обстоятелство, смекчаващо отговорността на А. извършването на престпълението в 03:00 ч. през нощта. Съдът е изпълнил прецизно процесуалните си задължения, извършил е самостоятелен анализ на доказателствата и е изложил фактическа обстановка и правни изводи, в които отсъства допуснатата от първостепенния съд грешка /вписване на осъждане на трето лице/. Неоснователен е упрекът за неясна воля на въззивния съд. В решението са изложени в достатъчна степен съображения по фактите и приложимия закон. Обсъдени са доводите на защитата досежно наложеното наказание, като със собствени мотиви за приложимостта на чл.54 и отсъствие хипотезите на чл.55 от НК, е отхвърлил искането за определяне на наказанието под минимума. Не е констатиран нито количественият критерий за многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства, нито качественият – за изключителност на някое от тях.

Обобщено, и двете редовни съдебни инстанции не са допуснали процесуални нарушения, които да могат да се оценят като съществени по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК и да доведат до искания от защитата, макар и в условията на евентуалност, процесуален резултат – отмяна на осъдителните съдебни актове по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане на това основание.