Решение № 6029 от 07.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6029 гр. София, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100510659 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 53565/21.08.2025 г. на „Аквакултура“ ЕООД, „МБМ Пропърти“ ООД и А.Д.А.-М., както и по частна жалба с вх. № 55809/01.09.2025 г. на „МБМ Пропърти“ ООД, „Аквакултура“ ЕООД и „Екорентимпекс“ ООД, срещу постановление от 03.07.2025 г., постановено по изпълнително дело № 20258380404172 по описа на ЧСИ М.М. с рег. № 838, в частта, с която съдебният изпълнител е приел разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение за защита по изпълнителното производство в размер на 109822,40 лв. (от общо приетите разноски за събиране в размер на 110158,40 лв.).

Жалбоподателите по частна жалба с вх. № 53565/21.08.2025 г. считат, че приетият от ЧСИ за събиране адвокатски хонорар за защита на взискателя по изпълнителното дело е прекомерен и не отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото, доколкото стойността на ипотекираното имущество ще бъде разпределено изцяло за погасяване на разноски по изпълнението. Поддържат, че предвид практиката на СЕС размерите на възнагражденията по НМРАВ не са задължителни за съда, а обемът на извършваната от процесуалния представител работа по изпълнителното дело е малък, тъй като основната тежест падала върху съдебния изпълнител. Ето защо считат, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение е 10000 лв. и молят приетият от ЧСИ размер на хонорара да бъде намален до посочената сума.

Жалбоподателите по частна жалба с вх. № 55809/01.09.2025 г. считат, че приетото за 1 събиране адвокатско възнаграждение не се дължи, тъй като липсват доказателства да е било реално платено от взискателя, както и адвокатът, който реално извършва действия по изпълнителното дело, да е част от адвокатското дружество, с което банката е сключила договор за правно сътрудничество. Намират, че ДДС върху възнаграждението не се дължи, тъй като не са представени доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС, като поддържат прекомерност на размера предвид обема на осъществените от процесуалния представител действия в производството. Считат, че не дължат такса за опис на недвижимо имущество, тъй като не са били редовно уведомени за насрочените описи.

Ето защо молят обжалваното постановление да бъде отменено в частта, с която е прието за събиране адвокатско възнаграждение в размер на 109822 лв., евентуално същото да бъде намалено до сумата от 200 лв.

Ответникът по частните жалби „Юробанк България“ АД (взискател) изразява становище за неоснователност на подадените частни жалби, като моли същите да бъдат оставени без уважение.

В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че жалбите, подадени от „Аквакултура“ ЕООД, „МБМ Пропърти“ ООД и „Екорентимпекс“ ООД са недопустими, тъй като са подадени след изтичане на срока за обжалване предвид връчване на поканите за доброволно изпълнение по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК. ЧСИ намира жалбата на А.Д.А.-М. за неоснователна предвид липсата на доброволно изпълнение и с оглед шиканирането на процеса от страна на длъжниците, което предполага забавяне на производството и несигурност относно удовлетворяване на вземанията на взискателя в продължителен период от време.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателите и данните по делото, намира следното:

Частните жалби, подадени от „Аквакултура“ ЕООД срещу постановление от 03.07.2025 г., постановено по изпълнително дело № 20258380404172 по описа на ЧСИ М.М. с рег. № 838, са недопустими. Посоченото търговско дружество не е длъжник по изпълнителния лист от 27.06.2025 г., нито се явява ипотекарен длъжник по първоначално образуваното изпълнително дело, доколкото липсват данни същото да е учредило ипотека върху свое имущество като обезпечение на задълженията на кредитополучателите към „Юробанк България“ АД по процесния договор за кредит от 03.07.2006 г. и анексите към него.

„Аквакултура“ ЕООД се явява длъжник на банката по изпълнителен лист № 16013/02.07.2025 г., издаден по гр.д. № 36757/2025 г. по описа на СРС, 126 състав, въз основа на който първоначално е образувано изп. дело № 20258900400687 по описа на ЧСИ Б.В. с рег. № 890, а по искане от 10.07.2025 г. „Юробанк България“ АД се е присъединило като взискател по изп. дело № 20258380404172 по описа на ЧСИ М.М. и с вземанията си срещу длъжниците по изпълнителния лист от 02.07.2025 г., като в рамките на изпълнителното дело при ЧСИ Б.В. са определени за събиране разноски по изпълнението в размер на 32944,46 лв. за адвокатски хонорар на взискателя, дължими от солидарните длъжници по изпълнителния лист от 02.07.2025 г.

2

Длъжникът „Аквакултура“ ЕООД не дължи разноските по изпълнението, свързани с първоначалния изпълнителен лист от 27.06.2025 г., по който не е задължено лице – тези разноски, обективирани в обжалваното постановление от 03.07.2025 г., не се претендират за плащане от това юридическо лице, поради което и то няма правен интерес да обжалва този акт на съдебния изпълнител. Изложеното се отнася и до присъединеното с искане на взискателя от 14.07.2025 г. (л. 1193) изп. дело № 20258240401538 по описа на ЧСИ К.П. с рег.

№ 824, образувано по изпълнителен лист № 16188/04.07.2025 г., по който „Аквакултура“ ЕООД е длъжник, но в рамките на това изпълнително дело са определени за събиране различни разноски по изпълнението в размер на 25554,47 лв., дължими от солидарните длъжници по изпълнителния лист от 04.07.2025 г.

Този извод не се опровергава от факта, че „Аквакултура“ ЕООД е придобило от поръчителя Б.А.М. недвижими имоти (два броя апартаменти по договор за продажба от 04.12.2018 г.), които са били ипотекирани в полза на „Банка Пиреос България“ АД, която впоследствие е придобита от „Юробанк България“ АД – действието на ипотеката се е запазило в полза на банката и след продажбата, но тази вещна тежест е учредена за обезпечение на дълг по различен договор за кредит, сключен през 2014 г. със съществувалата тогава „Банка Пиреос България“ АД (за събиране на вземанията по който е издаден изпълнителният лист от 04.07.2025 г.), поради което тези ипотекирани имоти не могат да бъдат осребрени за удовлетворение на дълга по изпълнителния лист от 27.06.2025 г. В този смисъл, „Аквакултура“ ЕООД не се явява ипотекарен длъжник по изпълнително дело № 20258380404172 по описа на ЧСИ М.М. и следователно жалбите на това дружество са недопустими като подадени от нелегитимирано лице и следва да бъдат оставени БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ.

Частната жалба на А.Д.А.-М. е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 436, ал.

1 ГПК) – лицето е получило покана за доброволно изпълнение, в която е посочена сумата за разноски, на 20.08.2025 г. Жалбата е подадена от легитимирано лице (ипотекарен длъжник) и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК, поради което се явява допустима.

Частната жалба на „Екорентимпекс“ ООД е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 436, ал. 1 ГПК) – лицето е получило надлежно покана за доброволно изпълнение и препис от постановлението за разноски едва на 02.09.2025 г., т.е. жалбата е подадена преждевременно и е допустима. Изпратената преди това ПДИ от 02.07.2025 г. (л. 1165-1172) е връчена на лицето нередовно – същата е адресирана до вписания тогава адрес на управление на дружеството в гр. София, ул. ****, като връчителят е посетил имота три пъти в рамките на четири дни (на 07.07.2025 г., на 09.07.2025 г. и на 10.07.2025 г.) и е удостоверил, че фирмата е на адреса, но няма достъп до канцеларията, а охраната отказва да получи книжата, поради което е залепил уведомление. Противно на мотивите на ЧСИ, разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК в случая е неприложима, тъй като същата препраща към правилата за залепяне на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, а посочената норма изисква невъзможност лицето да бъде открито на адреса след минимум три посещения в продължение на един 3 месец. „Екорентимпекс“ ООД е търсено на адреса в гр. София три пъти, но в продължение на едва четири дни, като преди изтичане на месец от изпращане на поканата за доброволно изпълнени е вписало в търговския регистър промяна на седалището и адреса си на управление в гр. Кюстендил и именно на новия адрес книжата са връчени редовно едва на 02.09.2025 г. (л. 1802). Жалбата на дружеството е подадена от легитимирано лице (длъжник по договора за кредит и изпълнителния титул) и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК, поради което се явява допустима.

Частната жалба на „МБМ Пропърти“ ООД също е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 436, ал. 1 ГПК) – на лицето към настоящия момент не са връчени редовно покана за доброволно изпълнение и препис от постановлението за разноски, т.е. жалбата е подадена преждевременно и е допустима. Изпратената ПДИ от 10.07.2025 г. (л. 1186-1192) е връчена на лицето нередовно – същата е адресирана до вписания тогава адрес на управление на дружеството в гр. София, ул. ****, като връчителят е посетил имота два пъти в рамките на четири дни (на 11.07.2025 г. и на 14.07.2025 г.) и е удостоверил, че не открива служители на фирмата, а вратата е заключена. По изложените по-горе мотиви въззивният съд намира, че и в този случай разпоредбата на чл. 50, ал. 4 ГПК е неприложима – „МБМ Пропърти“ ООД е търсено на адреса в гр. София само два пъти и то в продължение на едва четири дни, като преди изтичане на месец от изпращане на поканата за доброволно изпълнени е вписало в търговския регистър промяна на седалището и адреса си на управление в гр. Дупница, където към настоящия момент все още не са изпращани книжа по делото. Жалбата на дружеството е подадена от легитимирано лице (ипотекарен длъжник) и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал.

2 от ГПК, поради което се явява допустима.

Разгледани по същество, допустимите частни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Изпълнително дело № 20258380404172 по описа на ЧСИ М.М. е образувано въз основа на молба от 02.07.2025 г., подадена от „Юробанк България“ АД, чрез адв. Д.Р., срещу „Нора Холдинг“ АД, „Норд Фероиндъстри“ ЕООД, „Екорентимпекс“ ООД, „Екомаркет“ ООД, Б.А.М. и „Компания за инвестиции“ ООД, за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми по изпълнителен лист № 15585 от 27.06.2025 г., издаден по реда на чл.

417 ГПК по гр.д. № 36745/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 159 състав, на обща стойност 11757818,86 лв., като на съдебния изпълнител е възложено да проучи имуществото на длъжника и да наложи запори върху вземанията на длъжника по банкови сметки, върху движими вещи и вземания към трети лица, да наложи възбрани на всички ипотекирани недвижими имоти в обезпечение по договора за кредит и да проведе тяхната публична продан. Направено е искане и за събиране на разноските по изпълнението за адвокатско възнаграждение в размер на 109882,40 лв., като предвид приложените към молбата фактура и преводно нареждане от 03.07.2025 г. се установява, че хонорарът действително е бил заплатен по сключения между банката и адвокатското дружество рамков договор за 4 сътрудничество. В този смисъл възраженията на жалбоподателите за недължимост на адвокатското възнаграждение в цялост са несъстоятелни – видно е, че сумата действително е била платена, а от приложените към писмените възражения на „Юробанк България“ АД от 12.09.2025 г. договор за асоцииране и сътрудничество от 18.03.2024 г. и извлечение от регистър БУЛСТАТ се установява, че процесуалният представител по делото адв. Д.Р. е асоцииран член на Адвокатско дружество „В. и ко.“, а дружеството е регистрирано по ЗДДС, поради което върху получаваните от него възнаграждения следва да се начислява посоченият данък.