Определение № 1467 от 09.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1467 гр. Велико Търново, 09.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Катина Минева

Ангелина Богданова като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20254100500901 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от адв.

Ж. Димова от ВТАК частна жалба против Разпореждане № 2057/26.06.2025 г., постановено по гр.д. № 657/2023 г. по описа на ГОРС, с което е оставена без уважение молба с вх. № 8841/19.06.2025 г., депозирана от адв. Димова, процесуален представител на ищцата П. А. Д., с която се иска да бъде издаден изпълнителен лист за сумата от 3 000 лв., присъдена с Решение № 104/09.02.2024 г., постановено по гр.д. № 657/2023 г. по описа на ГОРС.

В жалбата излага доводи за неправилност на обжалвания акт. Твърди, че няма осъдителен диспозитив, който да е годно изпълнително основание, въз основа на който съдебният изпълнител да събере дължимата сума, касаещо присъденото в първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. Акцентира, че е недопустимо съдебният изпълнител да тълкува изпълнителния лист. Моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на районния съд с указания за издаване на изпълнителен лист за присъдената сума в размер на 3 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказано процесуално представителство в първата инстанция.

Великотърновският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона двуседмичен срок за обжалване. Същата изхожда от лице, имащо право на жалба и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът я приема за процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 657/2023 г. по описа на ГОРС е образувано по предявени от П. А. Д., чрез адв. Ж. Димова от ВТАК, искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД. Постановено е Решение № 104/09.02.2024 г., с което ответникът „Комекс РМ“ ЕООД е осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 60 000 лв. - представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трудова злополука, реализирала се на 17.03.2022 г. на ЖП гара Стражица, ведно със законната лихва от 17.03.2022 г. до погасяването, и отхвърля иска по чл. 200 КТ за сумата от 2 415,80 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на злополуката до окончателното й изплащане, поради плащане извършено в хода на процеса. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на „Адвокатско дружество – Ж. Димова, Христо Коев“, ЕИК 177155587, сумата от 3 000 лв. (три хиляди) – хонорар за един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА. Решението е обжалвано пред ВТОС, който отменя частично обжалвания съдебен акт и отхвърля предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200 КТ за разликата над 40 000 лв. до уважения размер от 60 000 лв., в останалата част решението е потвърдено. Въззивният съд с решението си осъжда „Комекс РМ“ ЕООД да заплати на „Адвокатско дружество – Ж. Димова, Христо Коев“ сумата от 850 лв., представляваща допълнително адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 657/2023 г. по описа на ГОРС /която сума следва да бъде добавена към присъдената с Решение № 104/09.02.2024 г. сума от 3 000 лв./, както и сумата от 3 865 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Въз основа на депозирана от адв. Ж. Димова молба с Разпореждане № 1352/24.04.2025 г. ГОРС е постановил издаване на изпълнителен лист за присъдената сума за адвокатско възнаграждение.

От „Адвокатско дружество – Ж. Димова, Христо Коев“, представлявано от адв. Ж. Димова е постъпила молба с вх. № 8841/19.06.2025 г., с която моли 2 районният съд да издаде изпълнителен лист за присъдените с Решение № 104/09.02.2024 г., постановено по гр.д. № 657/2023 г. по описа на ГОРС 3 000 лв. – адвокатско възнаграждение, доколкото излага мотиви, че процесната сума не е включена във вече издадения изпълнителен лист № 396/24.04.2025 г. по гр.д. № 657/2023 г. по описа на ГОРС. С Разпореждане № 2057/26.06.2025 г.

ГОРС оставя без уважение депозираната молба.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира, че обжалваното Разпореждане № 2057/26.06.2025 г., с което е оставена без уважение молбата от адв. Ж. Димова за издаване на изпълнителен лист за сумата от 3 000 лв. /присъдени с Решение № 104/08.02.2024 г./, предмет на жалбата, е НЕПРАВИЛНО, тъй като районният съд не се е произнесъл по искане за тълкуване на Разпореждане № 1352/24.04.2025 г., каквато е преюдициалната част на искането за издаване на още един изпълнителен лист.

Вследствие на грешната си квалификация на искането на адв. Димова съдът е постановил акт, който лишава жалбоподателя от присъдената сума.

От материалите по делото не може да се направи еднозначен извод дали в изпълнителния лист, издаден въз основа на Разпореждане № 1352/24.04.2025 г., постановено по гр.д. № 657/2023 г. по описа на ГОРС, е включена сумата в размер на 3 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, присъдено с първоинстанционното решение за оказано процесуално представителство на ищцата по реда на чл. 38 ЗАдв или същата е пропусната. Съгласно чл. 406, ал.

4 ГПК в производството по издаване на изпълнителен лист се прилагат чл.

247, чл. 250 и чл. 251 ГПК. Предвид разпоредбата, при наличието на такава неяснота относно волята на съда, единствено постановилият акта съд може по реда на чл. 251 ГПК да извърши тълкуване на своето разпореждане, за да се изясни неговото действително съдържание и обхват. Въззивният съд не разполага с процесуалната възможност сам да извърши това тълкуване, поради което делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по въпроса дали в Разпореждане № 1352/24.04.2025 г. са включени и присъдените за първата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. След това изясняване може да се прецени дали действително е необходимо издаване на допълнителен изпълнителен лист, или сумата е обхваната от вече издадения изпълнителен лист № 396/24.04.2025 г. по гр.д. № 657/2023 г. по описа на ГОРС.

3

По тези съображения, частната жалба следва да бъде уважена, обжалваното Разпореждане № 2057/26.06.2025 г., постановено по гр.д. № 657/2023 г. по описа на ГОРС – отменено, а делото – върнато на Районен съд – Горна Оряховица за тълкуване на Разпореждане № 1352/24.04.2025 г., постановено по гр.д. № 657/2023 г. по описа на ГОРС.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2057/26.06.2025 г., постановено по гр.д. № 657/2023 г. по описа на ГОРС.

ВРЪЩА делото на ГОРС за тълкуване на Разпореждане №

1352/24.04.2025 г., постановено по гр.д. № 657/2023 г. по описа на ГОРС, като съдът се произнесе с нарочен диспозитив дали сумата от 3 000 лв., представляваща вземане за разноски, присъдени с първоинстанционното съдебно решение, е включена в издадения изпълнителен лист № 396/24.04.2025 г. по гр.д. № 657/2023 г. по описа на ГОРС или не е. В случай, че не е включена – да се произнесе по искането за издаване на изпълнителен лист.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4