Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9435 от 20.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1209/2025
Вид
Решение № 9435
Подписан
20.05.2026
Състав
РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 125 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 23 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 213 · Кодекс за застраховането
  • чл. 226 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 15, ал. 4 · Наредба № 24 от 8 март 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства

РЕШЕНИЕ

№ 9435 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110101209 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между него и собственика на л.а. марка „А.“, модел „***“, с рег. № **************, е възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, за който била съставена застрахователна полица № ********************, с период на валидност от 30.07.2020 г. до 29.07.2021 г. Същият сочи, че в срока на застрахователното покритие, на 19.03.2021 г., настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие (ПТП) между л.а. „******************“ с рег. № ************ и л.а. „А. ***“ с рег. № **************, което представлява покрит застрахователен риск. Ищецът развива съображения, че застрахователното събитие настъпило по вина на водача на л.а.

„******************“ – А. Б., който поради недостатъчен контрол при потегляне ударил спрелия пред него л.а. „А. ***”. Ищецът твърди, че вследствие от удара били нанесени щети по застрахованото имущество. С оглед постъпило уведомление за щети, при ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № ***********************, по която било определено застрахователно обезщетение в размер на 1641,94 лева. Според ищеца гражданската отговорност на водача на л.а. „******************“ била застрахована при ответното дружество.

В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението ищецът е встъпил в правата на застрахования – увреден от непозволено увреждане, срещу причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата 1 била застрахована при ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите, до размера на стойността на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да му възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, в размер на сумата 839,51 евро (1641,94 лева), както и сумата 7,67 евро (15 лева), представляваща стойност на извършените ликвидационни разноски. Ответникът възстановил сумата 703,19 евро (1375,32 лева), като бил налице непогасен остатък в размер на 143,99 евро (281,62 лева). В тази връзка, ищецът претендира заплащането на обезщетение за забава, начислено върху дължимото вземане за периода от 07.01.2022г. до 07.01.2025г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът е навел доводи за оспорване на облигационното отношение между ищеца и собственика на увреденото имущество, механизма на деянието, противоправността на деянието на водача, чиято гражданска отговорност е застраховал, причинно-следствената връзка между деянието и вредите, както и техния размер. Изложил е съображения, поради които счита, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на л.а. „А. ***”. При условията на евентуалност, ответникът твърди наличието на съпричиняване. Счита, че с изплащането на сумата от 1375,32 лева е репарирал в пълен размер щетите по автомобила. Ответникът твърди, че претендираното от ищеца застрахователно обезщетение не съответства на действителните вреди по автомобила.

В обобщение, ответникът счита, че предявените искове са неоснователни, поради което моли съда да ги отхвърли.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От събраните писмени доказателства- застрахователна полица № ********************/ 24.07.2020г., се установява, че между ищеца и собственика на л.а. м. “А.” е скл. договор за застраховка “Каско”, с предмет л.а. м. “А.”, с период на застрахователно покритие 30.07.2020г.- 29.07.2021г.

В периода на застрахователно покритие, на 19.03.2021г., е настъпило застрахователно събитие- ПТП, между л.а. м. “А.” и л.а. м. “А.”, за което участниците в него съставили двустранен констативен протокол за ПТП. За настъпилото събитие застрахованият е уведомил застрахователя, за което е образувана щета № ****************** Установява се, че застрахователят е определил застрахователно обезщетение в размер 1641,94 лева, платено на 02.07.2021г.

Относно механизма на ПТП е назначена съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ) и са събрани гласни доказателствени средства.

Съгласно заключението на САТЕ, механизмът на ПТП е следния: на 19.03.2021г. л.а. м.

“М.” се движел по ул. "Стефан Младенов" с посока от ул. "Осми декември" към ул. "А.

2

Манчев" и срещу блок 10 водачът се ударил в намиращия се пред него, спиращ на пешеходна пътека л.а. м. А.". Пътното платно на мястото на настъпване на ПТП е двупосочно, съставено от четири ленти за движение, по две ленти за движение във всяка посока, разделени с двойна непрекъсната линия. Пътното платно във всяка посока се състои от две ленти, разделени помежду си с единична прекъсната линия. В района на процесното ПТП има повдигната пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д 17 "Пешеходна пътека".

Според вещото лице водачът на л.а. м. "М." е имал техническа възможност да предотварати удара между превозните средства, ако при движение със съответната скорост е управлявал превозното средство на безопасна дистанция, така че да има възможност да спре в рамките на опасната зона без да настъпи удар с намиращия се пред него л.а. м. "А.". Водачът на л.а. м. "А." не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП. Всички увреждания по л.а. м. "А." се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Стойността, необходима за възстановяване на л.а. м . "А.", изчислена по средни пазарна стойност към датата на настъпване на произшествието е 442,88 евро (866,20 лева).

От показанията на св. В. Й. се установява, че през м. март 2021г. управлявал л.а. м. "А.".

Свидетелят сочи, че спрял на пешеходна пътека, когато в задната част на управлявания от него автомобил се ударил л.а. м. "М.".

От показанията на св. А. Банчев се установява, че през м. март 2021г. управлявал л.а. м.

"М.". Същият разяснява, че намиращият се пред него автомобил спрял рязко на пешеходна пътека, при което двата автомобила се ударили. Свидетелят разяснява, че ударът настъпил след потегляне от кръстовище, регулирано със светофар.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

Процесуалноправно суброгацията в правата на увреденото лице се осъществява посредством регресния иск по чл. 411 КЗ, като в случая, правният интерес на застрахователя от воденето на иск несъмнено произтича от обстоятелството, че към датата на исковата молба все още не е било получено плащане от страна на застрахователя на причинителя на вредата. Предвид това, релевантните за настоящия спор въпроси са: наличие на фактическия състав на чл. 411 КЗ– вреда, неправомерно действие, респ. бездействие на субекта на отговорността, причинна връзка между тях и изплатено вече обезщетение за тази вреда, наличие на застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на вредата.

Не се спори по делото, а и се установява от приложените писмени доказателствазастрахователна полица№********************/ 24.07.2020г., се установява, че между 3 ищеца и собственика на л.а. м. “А.” е скл. договор за застраховка “Каско”, с предмет л.а. м.

“А.”, с период на застрахователно покритие 30.07.2020г.- 29.07.2021г. Установява се, че пътно- транспортното произшествие съставлява покрит застрахователен риск. Не е спорно, че ответникът е застраховал гражданската отговорност на водачът на л.а. м. “М.”.

Настъпването на събитие, представляващо покрит застрахователен риск, се установява от събраните писмени доказателствени средства чрез двустранния констативен протокол и уведомление за щета.

Последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на автомобилите не са уведомили органите на Полицията, а са съставили двустранен констативен протокол.

Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава. С оглед това, следва да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола корелират и с тези на САТЕ. Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП. Механизмът е установен и от събраните гласни доказателства- показанията на св. Й. и св. Банчев.

Конкретиката на случая сочи, че водачът на л.а. м. "М.” не е спазил правилото за движение по пътищата, регламентиращо задължение на водачите да се движат на такова разстояние от движещото се пред тях друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко- чл. 23, ал. 1 ЗДвП, съгласно което „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко”. Установява се, че дистанцията между двата автомобила не е била достатъчна за безопасното им придвижване по пътя и за предотвратяване удар чрез аварийно задействане на спирачната система. Неизпълнението на това задължение е в пряка причинна връзка с резултата. В случай, че водачът на л.а. м. “М.” бе спазил задължението по чл. 23 ЗДвП, до удар не би се стигнало. Изложеното обуславя извод, че по делото е установена противоправността на деянието на водача на л.а. м. "М.”.

Установена е и причинната връзка между механизма на деянието и настъпилите вреди.

С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.

Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по решение 167 / 11.05.2016г. по т.д. 1869 / 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г.

4 на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.