Решение № 261226 от 10.11.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ№261226 гр. Пловдив, 10.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД -

ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АННА ДЪБОВА при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 11442 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД е предявил против Е.В.В. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл.

415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 6195/29.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1934/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I брачен състав, както следва: сумата от 145, 45 лв. – главница по договор за паричен заем № ***** от **.**.**** г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, чиито правоприемник е ищеца, с Приложение № 1 от 01.12.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г.; сумата от 3 лв.

– договорна лихва за периода от 08.12.2017 г. до 23.02.2018 г., сумата от 9 лв.

- такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочено задължение; сумата от 37, 15 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение и сумата от 13, 72 лв. - обезщетение за забава за периода от 24.02.2018 г. до 30.01.2019 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.02.2019 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между ответника - длъжник и „Изи

Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № ***** от **.**.**** г., по силата на който дружеството предоставило на заемателя парична сума в размер на 300 лв. срещу насрещното задължение на заемателя да върне последната, ведно с договорна лихва или сумата от общо 315, 24 лв. на 12 равни седмични погасителни вноски. Договорната лихва била в размер от 40 % или за сумата от 15, 24 лв. Твърди, че ответникът е заплатил сумата от 254, 80 лв., като останала незаплатена главница в размер на 145, 45 лв.. Дължимата договорна лихва била в размер от 3 лв. за периода от датата на първата вноска – 08.12.2017 г. до 23.02.2018 г. – датата на настъпване на падежа на договора. Съгласно клаузите на договора и поради забава в плащането на погасителни вноски с повече от 30 календарни дни, на заемателят се начислявала такса разходи за събирането на просрочени вземания в размер на 9 лв. за всеки 30-дневен, до максимален размер от 45 лева, като ответникът дължал такси в размер на сумата от 9 лв. С договора за заем заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави едно от обезпеченията, изчерпателно посочени в договора. Неустойката се начислявала еднократно в срок от три дни след сключване на договора и се дължала като допълнителна сума към всяка погасителна вноска. На ответника била начислена неустойка в общ размер от 89, 16 лв., като ответникът останал задължен за сумата от 37, 15 лв. Разходите и таксите били начислени по реда на ЗПК и нямали характер на неустойка. Поради неизпълнение на задълженията на длъжника в срок била начислена и лихва за забава. Вземанията по договора били прехвърлени в полза на ишца “Агенция за контрол на просрочени задължния” ЕООД от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по силата на Приложение № 1 от 01.12.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Е.В.В., чрез назначения му от съда особен представител адв. А.П., е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Сочи, че тъй като исковото производство е продължение на заповедното, длъжникът следва да е уведомен за прехвърляне на вземането преди депозиране заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Това било така, тъй като заявлението за издаване на заовед за изпълнение било депозирано от цесионера, като в заповедното производство следвало да се провери дали вземането е изискуемо. Доколкото в исковата молба ищецът направил искане за връчване на уведомлението до длъжника за прехвърляне на вземането, ведно с исковата молба, следвало, че последният признава, че длъжникът не е уведомен преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поддържа, че договорът за цесия не е произвел своето правно действие, тъй като и към настоящаия момент ответникът не бил уведомен, като не следвало да се счита за уведомен с връчване на препис от исковата молба, ведно с приложенията, тъй като длъжникът бил представляван в производството от особен представител. Твърди, че договорът за паричен заем съдържа неравноправни клаузи и нищожни, поради противоречащи на добрите нрави.

Тъй като договорът е недействителен, длъжникът на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане на чистата стойност на кредита. Счита предвидената клауза за неустойка, дължима поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение, за установена в противоречи на чл.

21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, била нищожна. Предвидената клауза била неравноправна и по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така, както е уговорена, неустойката била предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Твърди, че макар и да е била уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. По така изложените съображения намира че не е налице валидно възникнало неустоечно задължение, тъй като последното противоречи на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че липсват доказателства длъжникът да е бил запознат с Тарифата на заемодателя, по силата на която за ищеца били начислени такси за извънсъдебно събиране на вземането.

От прочита на договора, се установявало, че липсва и такава клауза, която да е приета от кредитополучателя. Намира, че с предвиждането на такива разходи се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като последните е следвало да бъдат включени в годишния процент на разходите. Законната лихва същото била нищожна, тъй като противоречаща на добрите нрави е уговорка за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а вслучая базовия лихвен процент бил 0,00 % с надбавка от 10 пункта. Същата не съответствала на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите, и създавала условия за неоснователно обогатяване. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 6195/29.06.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1934/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, I брачен състав, както следва: сумата от 145, 45 лв. – главница по договор за паричен заем № ***** от **.**.**** г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, чиито правоприемник е ищеца, с Приложение № 1 от 01.12.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г.; сумата от 3 лв.

– договорна лихва за периода от 08.12.2017 г. до 23.02.2018 г., сумата от 9 лв.

- такса разходи за извънсъдебо събиране на просрочено задължение; сумата от 37, 15 лв. - неустойка за неизпълнение на договорно задължение и сумата от 13, 72 лв. - обезщетение за забава за периода от 24.02.2018 г. до 30.01.2019 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.02.2019 г. до окончателното й изплащане.

Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

От договор за паричен заем № *****/**.**.***** г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и Е.В.В. се установява, че между страните е породено правоотношение по договор за заем, по силата на което заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата от 300 лв. срещу насрещното задължение на заемателя да върне сумата от 315, 24 лв. на 12 равни седмични погасителни вноски от по 26, 27 лв., с падеж на първата вноска на 08.12.2017 г. и на последната вноска – 23.02.2018 г. Установен е фиксиран годишен лихвен процент на заема от 40 % и годишен процент на разходите на заема от 47, 93 %. В клаузата на чл. 4 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение от две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия за платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 89, 16 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, към които се добавя сумата от 7, 43 лв. Страните са се съгласили, че при забава за заплащане на някоя от погасителните вноски за всеки ден забава се начислява законна лихва за забава върху забавената сума - чл. 8, ал. 1 от Договора. С разпоредбата на чл. 9, ал 1 от Договора страните са уговорили, че ако заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да предприема всички позволени от закона действия за събиране на вземането, което може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от страна на заемателя.

Представена е Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в която е предвидено, че при забава в плащането на вноска повече от 30 дни се начислява разходи за събиране на вземането от 9 лв. Установено е, че разходите се изразяват в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори и посещения на адреса, като се начисляват при всяка забава в плащането на погасителна вноска, но не могат да надвишават сумата от 45 лв.

С Рамков договор за продажба и прехвърляне на парични вземания (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изсикуеми в пълен размер вземания, произтичащи от договори за заем по смисъла на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, както и договори за потребителски кредит по смисъла на ЗЗП, които вземания се индивидуализират в Приложение № 1, подписано от двете страни.

По делото е представено Приложение № 1 от 01.12.2018 г. към договора, в което е посочено вземането на цедента “Изи Асет Мениджмънт” АД против Е.В.В., с посочен единен граждански номер, по договор № *****/**.**.**** г. с размер на отпуснатата главница от 300 лв.; с обща дължима сума по кредита 207, 06 лв., от които сумата от 145, 45 лв. – за главница, сумата от 3 лв. за възнаградителна лихва и сумата от 46, 15 лв. – неустойка, ведно с начислено обезщетение за забава към 01.12.2018 г. от 12, 46 лв.