Решение № 874 от 23.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 874 гр. Пловдив, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20225330206783 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 22-0438-000567 от 09.11.2022 г., издадено от началник 03 РУ при ОД на МВР Пловдив, с което на А. К. Д., ЕГН ********** с адрес ****, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление, тъй като не съществувало такова нарушение и фактическата обстановка в АУАН не отговаряла на нарушението в НП. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от процесуален представител, който развива доводите като посочва, че се различава квалификацията дадена в АУАН и в НП, както и че системата за отчитания на пътувания не е точна и че нарушителят бил в Гърция месец преди да го спрат. На следващо място се посочва , че актосъставителя не си спомня случая, поради което не е доказана фактическата обстановка.

Въззиваемата страна изпраща становище, в което посочва, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП е правилно и законосъобразно. В съдебно заседание не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

А. К. Д., притежавал валидно СУМПС № ***, издадено от ****.

1

Същият влязъл в Р България на 26.07.2020 г. и няма други регистрирани задгранични пътувания.

На 28.09.2022 г. свид. Н. З. и неговия колега И. Т. изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението в гр. Пловдив на бул. България № 186 и спрели за проверка лек автомобил Тойота Авенсис с рег. № ****, който се движил в посока изток –запад и бил управляван от А. К. Д.. Същият представил горепосоченото СУМПС - английски образец. След направена справка се установило, че водачът нямал регистрирано влизане в РБългария през граничен пункт след датата 26.07.2020 г. поради което свид. З. съставил АУАН № 479157 /28.09.2022, където отразил, че Д. е нарушил чл. 150а, ал. 1 вр. с чл. 162 ал. 1 от ЗДвП. Нарушителят подписал акта без възражения.

На 09.11.2022 г. било издадено процесното наказателно постановление, като нарушителя бил наказан за извършено нарушение по чл. 162 от ЗДвП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от гласните доказателства, а именно разпита на актосъставителя З., както и от писмените доказателства – АУАН, справка за нарушител/водач,справка за пътуване на лице, заповед № 8121к-8883/02.09.2020 г., заповед № 8121з-825/09.07.2019 г. Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед № 317з-11675-31.12.2021 г.

Показанията на свидетеля съдът намира за логични, последователни и непротиворечиви. Свид. З. действително посочва, че не се сеща за конкретния случай и с оглед на дейността и служебните му задължения съдът намира това за обяснимо, същият обаче поддържа констатациите в АУАН, които не се оспорват от жалбоподателя а именно времето, мястото на установяване на нарушението, номерът и факта на притежание на чуждо СУМПС. Фактите се оспорват единствено по отношение на последното влизане в страната на нарушителя, чийто процесуален представител, бланкетно посочва, че нарушителят е напускал страната месец преди проверката, без за това да се сочи каквото и да е доказателство или да са направени доказателствени искания в тази посока. Съдът не дава вяра на показанията на актосъставителя единствено в частта, че справката направена за задгранични пътувания е изчерпателна, тъй като на съда е служебно известно, че при преминаване на границите с държави членки на ЕС контролът се извършва по метода – „преценка на риска“ и е възможно да има пропуски в отразяването на влизане и излизане от страната.

Тъй като на първо място липсата на друго пресичане на държавната граница е отрицателен факт, който следва да се доказва от реципрочните му положителни факти.

От естеството на факта, който подлежи на доказване следва че такива следва да са на разположение единствено на жалбоподателя, като въпреки че се твърди непълнота на справката и осъществено задгранично пътуване то е единствено бланкетно и цели да се дискредитира посоченото и единствено възможно доказателство представено от административнонаказаващия орган. Съдът не споделя това възражение поради бланкетния и чисто формалния му характер, както и поради факта, че същото се появява едва във фазата на съдебните прения.

Съдът намира, че обстоятелството на последното влизане през националната граница в Р България се доказва от представената справка задгранични пътувания.

Съдът я кредитира, тъй като не се представят доказателства за други факти.

Съдът не споделя и възражението, че поради липсата на спомен у свидетеля за конкретното нарушение, то не е доказана фактическата обстановка описана в АУАН, тъй като в настоящия случай не се проведе никакво оспорване на фактическата обстановка, поради което съдът се позовава на доказателствената сила на редовно съставения АУАН на основание чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

Относно приложението на процесуалните правила:

2

Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от представената заповед за преназначаване и т. 3.8 на представената заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. и на актосъставителя следва от така цитираната заповед т. 2.2 вр. с т.

1.3.3 вр. със заповед № 317з-11675/21.12.2021 г. за оправомощаване на държавни служители за извършване на контрол по ЗДвП.

В императивната норма на чл. 42, т.2 от ЗАНН са поставени минималните изисквания за съдържание на АУАН. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание на жалбоподателя, нито са ограничени правата му. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН.

Не се създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като АУАН съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Не е ограничено правото на нарушителя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност да направи своите възражения и не се е възползвал от това си право.

Съдът намира, че допълнителното посочване в АУАН на нормата на чл. 150а от ЗДвП не препятства правото на защита на нарушителя, тъй като същият е имал възможност да разбере както фактите, така и правната квалификация на нарушението, което е извършил. Размяната на местата на привръзката и основния състав не представлява такова съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като видно от състава на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП същият изпълва фактически описаното нарушение и с посочва нето на чл. 150а ал. 1 от ЗДвП единствено се изяснява нарушението.

Същото обаче не е необходим реквизит на НП, тъй като нормата на чл. 162 ал. 1 не е бланкет, чието непопълване да влече неяснота на нарушението.

АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и свидетел към момента на установяване на нарушението.

Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези

(време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено).

Нарушителят е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му –за управление на МПС, без валидно СУМПС, тъй като валидността му е изтекла с изтичането на тримесечен срок.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието визирано в наказателното постановление нарушение и неговото виновно извършване. На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 162 ал. 1 от ЗДвП. Същата определя срок за българските граждани да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.

3

Нормата на чл. 162, ал. 1 ЗДв.П, ограничава времевия период на управление на МПС от български гражданин на територията на РБ в хипотеза на "чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство".

От 31 януари 2020 г. Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия /"Обединеното кралство"/ не е член на ЕС и на Европейското икономическо пространство /ЕИП/ и това е ноторно известен факт. Именно от тази дата е изпълнено условието за страна котяо не е членка на Европейския съюз в чл. 162,ал. 1 от ЗДвП.

За удобство, улеснение и в интерес на конкретния нарушител от посочената дата до 31 декември 2020 г. започва да тече 11-месечен преходен период, в който европейското законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство. По време на преходния период двете страни имат възможност да договорят бъдещите си взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да бъде удължен еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли 2021 г.

От 01.01.2021 г. Обединеното кралство е окончателно третирано като трета страна извън ЕС и ЕИП и спрямо него и в него спира да се прилага правото на ЕС.

Според данните от Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия /www. mvr. bg/, в рамките на преходния период /до 31.12.2020 г. / свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред.

Случаят касае датата 28.09.2022г., когато по отношение на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия не се прилага правото на ЕС, а при извършената проверка от служител на ОД на МВР Пловдив, е установено, че нарушителят, който е български гражданин, управлява личния си автомобил с чуждестранно (английско) свидетелство за управление без да е подменено след пребиваване повече от три месеца на територията на Република България. След извършена справка в АИС - Граничен контрол е констатирано, че същият е влезнал на 26.07.2020г. през ГКПП Аерогара София и срокът, в който може да управлява с наличното свидетелство за управление на МПС е до 01.04.2021г., тъй като преходния период свършва на 01.01.2021 г., а към датата на нарушението не е отбелязано английското СУМПС да е с изтекъ срок на валидност, т.е. датата на изтичането на преходния период е по-ранната дата, като А. Д. не е влизал или излизал от Република България. Както бе посочено по-горе, пряка последица от изтичането на тримесечния срок, визиран в чл.162, ал.1 от ЗДвП във връзка с Брекзит и изтичането на гратисния период е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за територията на Република България.