Решение № 91 от 02.11.2020, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

Номер 91

02.11.2020 г.

Град гр. Чирпан

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Чирпан

Състав I

На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Секретар:

Председател:

Донка Д. Василева

Атанас Т. Динков като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Административно наказателно дело № 20205540200324 по описа за 2020 година и за да се произнесе съобрази:

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с жалба от Х. Л. С. , ЕГН **********, управител на „Синджи“ ЕООД, ЕИК 200825780, чрез адв. Константин Димитров Димитров от АК - Пловдив, против Електронен фиш, Серия К, № 3417257, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР - Стара Загора (EФ), с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение по чл. 21, ал.

2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

Жалбоподателят моли електронния фиш да бъде отменен.

Въззиваемата страна моли обжалвания електронен фиш да бъде потвърден.

Съдът, като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от надлежна страна – санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

С обжалвания ЕФ, жалбоподателят Х. Л. С. , ЕГН **********, управител на „Синджи“ ЕООД, ЕИК 200825780 е санкциониран на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП ("При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено 1 наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение..."), във връзка с чл. 182, ал. 2, т.

4 от ЗДвП ("Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв., за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ("Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.

1, това се сигнализира с пътен знак"), изразяващо се в това, че на 23.02.2020 г. в 12.28 часа в обл.

Стара Загора, АМ Тракия, км. 170, в посока към гр. Бургас, при ограничение на скоростта 90 км/ч, въведено с пътен знак В-26 ("Забранено е движението със скорост, по-висока от означената"), е управлявал лек автомобил „**“, с регистрационен номер **, със скорост 126 км/ч при отчетен километров толеранс от - 3 %, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 36 км/ч) е било установено и заснето с мобилна радарна система (автоматизирано техническо средство) № ТFR1-М 572.

В съдебното производство по обжалване на наказателно постановление, респ. на електронен фиш за налагане на глоба, наказващият орган е длъжен да установи и докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност. В процесния случай, предмета на това доказване включва и представянето на доказателства за валидно въведено с пътен знак В26, ограничение на скоростта на 90 км/ч при движение по участъка от АМ Тракия, на км. 170, в посока към гр. Бургас, към датата на извършване на санкционираното нарушение.

По делото е представена Заповед № РД-11-1193/30.09.2019 г. относно: Временна организация и безопасност на движение (ВОБД) за обект: „Въвеждане на ограничение на скоростта в участък от км. 168 + 000 до км. 208 + 100 ляво и дясно платно на АМ Тракия“ на Председателя на УС на АПИ (л. 16 – 17 от делото). Съгласно т. 2 на посочената Заповед № РД-11-1193/30.09.2019 г. ограничението следва да се въведе след като са налице всички условия за ВОБД, а именно: стриктно изпълнение на място сигнализация, в съответствие със съгласуван проект за ВОБД и при спазени изискванията от Наредба № 3/16.08.2010 г. и приемането на ВОБД с Протокол от комисия с представители на „Автомагистрали“ ЕАД, ОПУ - Стара Загора и Сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.

Стара Загора, като изрично е отразено, че заповедта влиза в сила след представянето на протокола по т. 2 в АПИ. В случая, санкциониращият орган не представя доказателства за датата на реалното въвеждане на ограничението на скоростта на движение на 90 км/ч, на АМ Тракия, в участъка на км.

170, в платното за движение към гр. Бургас, както и доказателства, че посочените в цитираната заповед условия са били налице, към момента на извършване на деянието.

Доколкото твърдяното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП се свързва с неспазване на въведено съгласно посочената заповед на АПИ ограничение на скоростния режим, очевидно е, че именно санкциониращият орган следва да установи и докаже както влизането в сила на заповедта, съобразно предвидените в нея условия за въвеждането на ограничението, така и датата, считано от която действа това ограничение. От обвързването на въвеждането на ограничението на скоростта със Заповед № РД-11-1193/30.09.2019 г. на АПИ, следва извода, че извършването на твърдяното нарушение е обусловено от изпълнението на посочените в заповедта като условия за влизането й в сила. В случая, представените доказателства не установяват релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. Съответно непредставянето на доказателства в посочения по-горе 2 смисъл има за последица недоказаност извършването на санкционираното с електронния фиш нарушение (В този смисъл е постоянната практика на касационната инстанция, обективирана в Решение № 399 от 28.11.2019 г. по КАН дело № 408 по описа за 2019 г., Решение № 472 от 10.01.2020 г. по КАН дело № 455 по описа за 2019 г., Решение № 153 от 30.06.2020 г. по КАН дело № 120 по описа за 2020 г. всички на Административен съд – Стара Загора, и др.).

На следващо място, съдът констатира несъответствие между данните в процесния електронен фиш и приложения по делото Протокол за използване на техническото средство, с рег.

№ 856 от 24.02.2020 г. в който се сочи, че е използвано автоматизирано техническо средство ТFR1М № 657, докато в издадения електронен фиш е посочено, че нарушението е установено с автоматизирано техническо средство ТFR1-М № 572. Освен това, в процесния електронен фиш е посочен час на нарушението 12.28 часа, а в цитирания протокол за използване на техническото средство е посочено, че контрола е уреда е осъществен в периода от 15.45 ч. до 17.50 ч. Също така в цитирания протокол за използване на техническото средство е посочено, че контрола е осъществен на км. 180 от АМ Тракия, докато в електронния фиш е посочено, че нарушението е констатирано на км. 170. Т.е. в случая не е било спазено изискването на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата за всяко използване на мобилно АТСС за контрол да се попълва протокол съгласно приложението, при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък. По делото не са ангажирани опровергаващи доказателства, с оглед на което не може да се приеме, че на посочените в ЕФ място, място и час е управлявано МПС с отчетеното превишение на скоростта (В този смисъл Решение № 208 от 15.07.2020 г. по КАН дело № 156 по описа за 2020 г. на Административен съд – Стара Загора).

По изложените съображения, обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят е доказал заплащането в брой на 300 (сто) лева адвокатско възнаграждение, удостоверено с вписване на направеното плащане в представения договор за правна защита и съдействие от 23.09.2020 г. (л.

12 от делото), съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Направеното възражение за прекомерност на разноските от въззиваемата страна е неоснователно, тъй като платения адвокатски хонорар е в рамките на минимума съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Поради това и с оглед изхода на делото на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да бъде осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 300 (сто) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯВА Електронен фиш, Серия К, № 3417257, за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР - Стара Загора.

ОСЪЖДА ОДМВР – Стара Загора да заплати на Х. Л. С. , ЕГН **********, сумата от 300 (триста) лева, разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд - Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Чирпан: _______________________

4