Решение № 197 от 18.06.2019, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 197 гр. ВРАЦА, 18.06.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение, в публичното заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година , в състав:

Председател:Рената

Г.Мишонова- Хальова

Членове:Мария Аджемова

Иван

Никифорски-мл.с при участието на секретар Мария Ценова като разгледа докладваното от съдия

Мишонова- Хальова въз.гр. дело N` 283 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе предвид:

"

БГ Агро-Север"ЕООД с.***, обл.Враца,Стопански двор-Административна сграда, находяща се в имот №127002 в м."Пасището" с ЕИК ***, представлявано от Управителя Ц.П.А., чрез адв. К.Т. от

ВрАК, са подали въззивна жалба против решение №226/14.03.2019 г постановено по гр.д.№ 5033/2018 г по описа на ВРСъд ,с което решение са уважени предявените от Министерство на земеделието храните и горите осъдителни искове за сумата от 14 112,38 лв

-главница,представляваща дължима авансова арендна вноска по договор за аренда №20/26.09.2012 г. за стопанската 2015-16 г. и авансово дължимата част от арендна вноска за стопанската 2016-17 г.плюс

3 065.53 лв. -мораторна лихва за периода 02.10.2016 г.-22.11.2018 г.,законната лихва върху главницата,считано от 23.11.2018 г до окончателното изплащане на главницата, както и 986,84 лв разноски по делото.

С жалбата се навеждат доводи ,че решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се ,че:

- неправилно решаващият съдия е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че към момента на претендирането на арендната вноска за стопанската 2015-2016 г процесния договор за аренда е бил прекратен

-неправилно

ВРСъд е приел ,че от представеното съд. решение не можело да се направи извод ,че то засяга аренд. договор между страните , тъй като изрично в чл.6 от договора било записано,че се сключва за срок до произнасяне с мотивирано решение на Министъра на ЗХГ ,респективно до влизане в сила решение на компетентния съд. Представеното решение на МАСъд като последна касац. инстанция било влязло в сила на 15.09.2015 г, стоп. година изтичала на 01.10.2015 г, т.е. към момента на постановяване решението аренд. договор вече е бил изтекъл. Затова претенцията за арендна вноска за следващата стоп. 2015-2016 г била изцяло неоснователна.

-неправилно

ВРСъд е приел ,че се дължи и авансова вноска за стопанската 2016/2017 г, въпреки прекратяване на арендния договор месец по-късно от започналата стоп. година и неправилен бил извода ,че тази вноска има характер на капаро. Такава уговорка не е имало между страните по аренд. договор.

С жалбата не се правят нови доказателствени искания пред въззивната инстанция и се моли отмяна изцяло на първоинстанционното решение като неправилно и постановяване на друго решение , с което исковата претенция на МЗХГ се отхвърли като неоснователна и недоказана.Претендират се и съдебни разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба МЗХГ гр.София, чрез юрисконсулт Ц. Н., поддържат,че въззивната жалба е неоснователна, оспорват същата и молят да бъде оставена без уважение. С отговора не се правят нови доказателствени искания.

Съд. съcтав при ВОС предвид събраните по делото доказателства приема за установена следната факт. обстановка:

Пред

ВРСъд е предявен иск от Министерството на земеделието,храните и горите,БУЛСТАТ *********,чрез юрк.Ц.Н. ***,против ”БГ Агро-Север”ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление с.*** общ.Враца Стопанския двор Административната сграда,представлявано от управителя Ц.П.А..

Твърди се,че съгласно договор за аренда №20/ 26.09.2012 г.,вписан в Службата по вписванията гр.Козлодуй на 18.02.2013 г.,ищецът,чрез директора на ОДЗ гр.Враца,бил предоставил на ответника за временно и възмездно ползване земя от държавния поземлен фонд-95.582 дка в землището на с.Ботево общ.Хайредин,44.971 дка в землището на с.Хърлец общ.Козлодуй,10.943 дка в землището на с.Бутан общ.Козлодуй и 14.455 дка в землището на гр.Козлодуй.

Договорът за аренда бил прекратен от ищеца с нот. покана от 17.10.2016 г.,връчена на 04.11.2016 г., поради неизпълнени задължения от ответника ,като прекратяването било вписано в Службата по вписванията гр.Козлодуй на 12.04.2017 г..

Ответникът не бил изпълнил свои задължения и дължал съответно доплащане на 50% от годишната арендна вноска за стопанската 2015/16 г. в размер на 7 056.19 лв.,както и заплащане на авансово дължимите 50% от годишната арендна вноска за стопанската 2016/17 г. също в размер на 7 056.19 лв.,и двете задължения с падеж 01.10.2016 г..

Петитумът на ищеца по ИМ е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца : 14 112.38 лв, представляваща главница за дължими арендни вноски по договор за аренда №20/26.09.2012 г. за стопанските 2015-16 г. и 2016-17г./авансово/ ,както и 3 081.20 лв.-мораторна лихва за периода 02.10.2016 г. до 26.11.2018 г.,законната лихва върху главницата,считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на главницата плюс разноските по делото ,включително юрк. възнаграждение.

С исковата молба е представен договора за аренда №20/26.09.2012 г между страните по делото заедно с протокол за опис на предоставените земи за арендуване от ДПФ,заявлението до СВ от 11.14.2017 за вписване арендния договор с конкретизация на ползваните земи от ДПФ, запис на заповед от 26.09.2012 г и нот. покана от 13.10.2016 г до ответното дружество.

Правното основание на предявения иск е чл.чл.79 ал.1 и 86 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.8 ал.1 от ЗАЗ.

В срока за отговор на ИМ по чл. 131 от ГПК , ответното дружество "БГ Агро- Север"ЕООД, поддържа, че исковата претенция е неоснователна.

Излага довода,че вноската за стопанската 2015-2016 г не се дължи на ищеца, тъй като договора за аренда от 2012 г бил прекратен , поради изтичане на срока и по точно според т.6 от сключения договор/2012г/ срока в него бил до произнасяне с решение на МЗХ, респективно до влизане в сила решение на съд, а такова е било влязло в сила на 15.09.2015 г на МАсъд и следователно към 01.10.2015 г на стопанската година, договора бил вече прекратен.

Според дружеството- ответник след 01.10.2015 г облигационното правоотношение с ищеца /МЗХГ/ е било прекратено и не се дължи доплащане на арендна вноска за стопанската 2015-16 г .

По отношение претендираната авансова вноска за стоп. 2016-17 г в отговора се твърди, че и тя е недължима, поради изтичането на договора на 01.10.2015 г, както и на основание изричното му прекратяване от ищеца с нот. покана от 17.10.2016 г, получена от дружеството на 04.11.2016 г.

С отговора е приложено решение на МАСъд от 15.09.2015 г При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства първоинстанционния съд приел предявените искове за основателни и доказани и ги уважил.

Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първоинстанционния съд само по отношение на задължението за сумата от

7059,19 г -доплащане арендна вноска за стопанската 2015/16 г, но не и по отношение на авансовото плащане арендна вноска за стопаската 2016/17 г като намира,че решението в тази част е постановено при неправилно приложение на материалния закон, поради следното:

1. Безспорен факт по делото е ,че съгласно договор за аренда №20/ 26.09.2012 г.,вписан в Службата по вписванията гр.Козлодуй на 18.02.2013 г.,ищецът,чрез директора на ОДЗ гр.Враца,е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване земя от държавния поземлен фонд-95.582 дка в землището на с.Ботево общ.Хайредин,44.971 дка в землището на с.Хърлец общ.Козлодуй,10.943 дка в землището на с.Бутан общ.Козлодуй и 14.455 дка в землището на гр.Козлодуй.

По делото ,съгласно същия договор №20/26.09.2012 г липсват писмени доказателства ,че дружеството- ответник е изпълнило поетите с договора за аренда от 2012г. задължения,а именно за заплащане на сумата от 7059,19 лв- доплащане до 1.10.2016 г от арендната вноска за стопанската 2015-16 г. и сумата от 7059,19 лв авансово дължима до

01.10.2016 г.за стопанската 2016/17 г , както и след нот. покана от 17.10.2016 г., връчена на дружеството 04.11.2016 г.

2. Неоснователни са доводите на дружеството-ответник ,че претендираната вноска не била дължима,тъй като договорът от 2012 г бил прекратен, поради изтичане на уговорения в него срок.

Действително в договора за аренда №20/26.09. от 2012г.е предвиден срок по чл.47ч ал.1 от ППЗСПЗЗ - до произнасяне с мотивирано решение на министъра на земеделието и храните,респ. до влизане в сила на съдебно решение.Няма спор и относно факта,че договорът е сключен на основание протокол от 19.07.2012 г. за проведена тръжна сесия на тръжна комисия,който протокол е обжалван от участник в търга и е отменен с решение по гр. дело №218/2014 г. на РС Козлодуй,потвърдено с решение №447/15.09.2015 г. по адм. д. №319/2015 г. на АС Монтана, влязло в законна сила от датата на постановяването му.

Клаузата на която се позовава ответника,обаче се отнася само до имоти,по отношение на които протоколът от проведената тръжна сесия не е влязъл в сила.В конкретния случай протоколът,касаещ процесните имоти,находящи се в землището на с.Ботево,с.

Хърлец, с.Бутан и гр.Козлодуй не е обжалван и е влязъл в сила.Видно и от решението на АС Монтана,то също не касае имоти в землищата на тези села ,а е отменен тържния протокол само за земи в село Х. на Община Х.Поради липса на официално заверен препис от решението на МАСъд не може да се удостовери за кое село и коя Община се отнася то, но в опис-протокола касаещ ""БГ-Агро Север"ЕООД има предоставени зами за арендуване в ДПФ в с. Хърлец, но Община Козлодуй. Следователно, въз. съд приема, че договора за аренда от 2012 г е породил своето действие и обвързал страните в облигационно правоотношение.В чл.5 от него страните са уговорили годишни арендни плащания ,които са дължими за стопанската 2015-2016г и за стопанската 2016/17 г до прекратяване договора с нот. покана получена от дружеството ответник на 4.11.2016 г.

3. С оглед изложеното предявеният главен иск за претендираната главница се явява основателен и доказан за сумата от 7056,19 лв -доплащане арендна вноска за стопанската 2015/16 г и следва да бъде уважен, тъй като

"БГ Агро-Север"ЕООД не е изпълнило задълженията си и не е заплатило дължимата арендна вноска за ползваната вече земя за стопанската

2015-2016г.

Основателен и доказан е и иска за лихва за забава,който следва съдбата на главния иск,както и с оглед на факта,че задължението за плащане е било с определена дата/01.10.2016 г/ и дружеството е изпаднало в забава с изтичането на срока. Лихва за забава се дължи от 2.10.2016 г до подаване на исковата молба 23.11.2018 г.

4.По отношение претендираната авансовата вноска за стопанската 2016/17 г в размер на 7 056,19 лв, незаплатена от ответника на МЗХГ ,съдът приема следното: с нот. покана МЗХГ е прекратило договора за аренда от 2012 г за процесните земи от

ДПФ едностранно, като нот. покана е получена от дружеството на 4.11.2016 г. Съгласно чл.238 от