Определение № 2317 от 26.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2317 гр. София, 26.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Д. Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Мария Бойчева Касационно търговско дело № 20238002902174 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Г. Г. К. против решение № 192/06.06.2023 г. по в.т.д. № 239/2022 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е обезсилено решение № 260005/ 17.01.2022 г. по т.д. № 1879/2019 г. на Окръжен съд – Варна и е прекратено производството по предявените от ищеца, като процесуален субституент на А. Л. Н., при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 134 вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 и ал. 2, предл. 5 ЗЗД за установяване, че договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 16.02.2016 г., сключен между ответниците “ТЕЛЕМОНД” ООД, ЕИК 103625321, и “ТЛК БЪЛГАРИЯ” ООД, ЕИК 200312151, по нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 51, том I, peг. № 749, н.д. № 47/2016 г. по описа на нотариус П. Симеонова, акт № 35, том VІІІ, дело 1562/2016 г., дв.вх.peг. № 3058/18.02.2016 г. на Службата по вписванията – Варна, съответно договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 25.02.2016 г., сключен между ответниците “ТЛК БЪЛГАРИЯ” ООД и “КОМИДА” ЕООД, ЕИК 203050779, по нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 54, том I, peг. № 761, н.д. № 61/2016 г. по описа на нотариус В. Петров, акт № 124, том ІX, дело 1881/2016 г., дв.вх.peг. № 3646/25.02.2016 г. на Службата по вписванията – Варна, са нищожни поради накърняване на добрите нрави, евентуално поради абсолютна симулативност.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено 1 нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се фактическата констатация на решаващия състав, че членственото правоотношение на А. Н. в “ТЕЛЕМОНД” ООД е прекратено на 03.06.2016 г., т.е. повече от три месеца след атакуваните сделки. За неправилен се счита и изводът на въззивния съд, че съищецът А. Н. е придобил вземане спрямо “ТЕЛЕМОНД” ООД по чл. 125, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 517, ал. 3 ГПК, но доколкото същото е породено след процесните сделки и почива на последваща балансова дата, той нямал правен интерес да предяви процесните искове. Сочи се, че членственото правоотношение на Н. не е прекратено, тъй като разпоредбата на чл. 517, ал. 3 ГПК не урежда прекратително основание на членството в дружеството, а дори и то да е прекратено – това е настъпило на 04.01.2016 г. (с връчването на първото съобщение, изпратено по първоначално образуваното изп. дело № 20151215165325) и обуславя балансова дата за определяне на дела по чл. 125, ал. 3 ТЗ към 31.01.2016 г. (т.е. преди процесните сделки). Подчертава се, че при наличието на две прекратителни волеизявления по чл. 517, ал. 1, изр. 1 ГПК, които са темпорално разделени от цели 6 месеца, въззивната инстанция неправилно е счела, че членственото правоотношение се прекратява от датата на второто, а не на първото изявление. Поддържа се, че в обжалваното решение не е обсъдено правното значение на първото изявление, което поставя ключовия за делото въпрос за датата, на която е настъпило прекратяването на членственото правоотношение на съдружника Н.. Добавя се, че релевантният баланс към 31.01.2016 г. би включвал процесните недвижими имоти, не би отчел ефектите на извършеното на 28.03.2016 г. прихващане между “ТЕЛЕМОНД” ООД и “КОМИДА” ЕООД за 900 000 лева, както и на извършената на 28.03.2016 г. между “ТЕЛЕМОНД” ООД (цедент) и “КОМИДА” ЕООД (цесионер) цесия на вземанията срещу “ТЛК БЪЛГАРИЯ” ООД. С оглед на това се изтъква, че ако се вземе предвид обявеният в ТРРЮЛНЦ счетоводен баланс на “ТЕЛЕМОНД” ООД към 31.12.2015 г. (само месец преди горепосочената дата по чл. 125, ал. 3 ТЗ), при активи от 2 394 000 лева и задължения от 1 338 000 лева нетните активи са положителни и са в размер на 1 056 000 лева, а вземането на Н., притежаващ 50% от дяловете, би било 528 000 лева към 31.01.2016 г. Обосновава се, че за него е налице правен интерес да атакува като нищожна сделка с пазарна стойност над 4 000 000 лева, извършена на 16.02.2016 г. – около две седмици след посочената по-горе относима дата и следваща възникването на вземането му към дружеството.

Отбелязва се, че приемайки по-късна дата на прекратяване на членственото правоотношение, въззивният съд е нарушил правилото на чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК, че това настъпва в момента на достигане на изявлението до дружеството емитент. Релевира се, че така формираният от решаващия състав извод противоречи и на правилото на чл. 433, ал. 5 ГПК, според което прекратяването и приключването на изпълнителното производство не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, а в случая изпълнителното действие по чл. 517, ал.

2

3, изр. 1 ГПК поражда такива за трети лица - за дружеството, за останалите съдружници в него и за техните кредитори, като те не отпадат с прекратяването на първото изпълнително дело с № 20158080401491.

Акцентира се, че с оглед на правната сигурност членственото правоотношение на съдружника длъжник не може да “възкръсва” при обезсилване на изпълнителен лист, защото това би довело до “непоносими обрати” както в дружеството, така и в отношенията с кредиторите на съдружника, още повече че процесният обратен изпълнителен лист е обезсилен на формално основание – поради издаването му от некомпетентен съд, а не поради липса на изпълняемо право. Според касатора, и в хипотеза на прекратено, и съответно на непрекратено членствено правоотношение е налице правен интерес от обявяване на сделките за нищожни, защото това единствено би направило възможно събирането на вземането на Н. от горепосоченото дружество, респ. удовлетворяването на запорния кредитор Г. К.. Пояснява се, че при неправилно приетата от съда дата на прекратяване на членственото правоотношение на 03.06.2016 г. и следователно релевантна дата по чл. 125, ал. 3 ТЗ – 30.06.2016 г., обявяването на договорите за нищожни би обосновало наличие на вземане на Н., каквото при актуалния понастоящем баланс той няма. Излагат се доводи, че след като събирането на кредиторовото вземане е пряка функция на имущественото състояние на неговия длъжник по общото правило на чл. 133 ЗЗД, а нищожната разпоредителна сделка по дефиниция създава един привиден и неверен модел на това имуществено състояние, то е очевидно, че всеки паричен кредитор разполага с дефинитивен (презумптивен) правен интерес да предяви иск за нищожност на разпоредителна сделка, извършена от длъжника му - независимо от конкретната дата на същата. Аргументира се тезата за наличието на правен интерес у ищеца от предявените искове и за липсата на значение на датата на извършване на атакуваната сделка при предявен иск за нищожност. Пояснява се, че заварената от баланса по чл.125, ал. 3 ТЗ нищожна сделка несъмнено “засяга права” на бившия съдружник Н. и към момента кредитор на “ТЕЛЕМОНД” ООД (л.), защото съществуването, размерът и събираемостта на неговото парично вземане са пряка функция на имущественото състояние на дружеството длъжник, което следва да бъде достоверно отразено и в баланса. Същият не се нуждае от някаква нарочна “оторизация”, каквато се изисква според въззивния съд, а единствено от правен интерес. Релевира се, че в качеството на кредитор на това дружество с парично вземане, възникнало на 31.01.2016 г., съищецът Н. има дефинитивен правен интерес да атакува нищожната сделка, която лишава дружеството от активи, осуетява събирането на вземането му и по този начин го уврежда. Считат се за неправилни и изводите на апелативния съд, че исковете са недопустими, тъй като ищците не са легитимирани да оспорват действията или бездействия на ликвидатора спрямо ликвидационната маса на това дружество, които по дефиниция са относими към период, последващ определянето на имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Изтъква се, че такива сделки не са предмет на спора, а 3 ищците се опитват да преодолеят правната привидност, създадена с нищожната сделка, по която търговското дружество е продавач, и съответно изпразването на последното от активи, което се отразява на удовлетворяването на ищеца от ликвидационния дял на Н.. Според касатора, въззивното решение съдържа вътрешно противоречиви мотиви. Сочи се, че или в хипотезата на чл.

517, ал. 3, изр.1 ГПК членственото правоотношение не се прекратява и предмет на запора е самият дружествен дял, който след откриване на принудителната ликвидация ще се трансформира в ликвидационен дял, или в горната хипотеза същото се прекратява и предметът на запора се трансформира в парично вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ, чието съществуване и размер са функция на съответния релевантен и достоверен баланс на дружеството и което вземане след откриване на ликвидационното производство се удовлетворява по общия ред. Оспорват се и съображенията на въззивната инстанция, че членственото правоотношение в случая по чл. 517, ал. 1 ГПК се прекратява “по силата на запора”, а не на изявлението за прекратяването му, както и че на бившия съдружник с вземане по чл. 125, ал.

3 ТЗ не следвало да се изпраща покана по чл. 267 ТЗ и той не следвало да предявява вземането си. Счита се, че размерът на това вземане следва да бъде определена въз основа на достоверен баланс, а такъв, който не отчита в актива си скъпи недвижими имоти (предмет на нищожна разпоредителна сделка) по дефиниция не би могъл да е верен. Допълва се, че дори и хипотетично да се приеме тезата на апелативния съд, че прекратяването на членството е настъпило на 03.06.2016 г., правният интерес от исковете е обусловен от факта, че съществуването и размерът на това вземане са функция на активите и пасивите на “ТЕЛЕМОНД” ООД (л.), а последните - както на първата процесна сделка, така и на втората, в резултат на която се е стигнало до прихващане за 900 000 лева в отношенията между “ТЕЛЕМОНД” ООД и “КОМИДА” ЕООД. Подчертава се, че с оглед финансово-икономическото състояние на дружеството в ликвидация, което в годишния финансов отчет за 2019 г. не отчита никакви активи и пасиви, не може да се очаква удовлетворяване на запорираното от ищеца вземане. Ако обаче “правната привидност”, създадена с процесните сделки, бъде разкрита и същите се прогласят за нищожни, А. Н. би се оказал кредитор на дружество с активи, чиято пазарна стойност според оценителната експертиза възлиза на 4 040 786 лева. Обобщава се, че за обосноваването на правния интерес на ищеца кредитор е без значение видът на конкретното право на А. Н. спрямо “ТЕЛЕМОНД” ООД (л.) – дали е съдружник (с бъдещата ликвидационна стойност на дружествения му дял) или има само вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ (предвид размера и събираемостта му). Въвеждат се оплаквания и за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане от въззивния съд на факти, доказателства и доводи по делото, неправилни фактически констатации и необоснованост на фактическите му и правни изводи. Излагат се доводи, че решаващият състав не е изяснил на коя дата е прекратено членственото правоотношение на Н. и към коя дата е следвало да 4 се състави балансът по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Не е изследвал по какъв начин евентуалното обявяване на нищожността на процесните сделки би се отразило на баланса на “ТЕЛЕМОНД” ООД (л.). Твърди се, че, игнорирайки действителния предмет на делото, апелативният съд не е съобразил съществените различия между режима на нищожността (липса на материалноправна промяна и разкриване на действителното правно положение), от една страна, и от друга - конститутивните отменителни искове.

Акцентира се, че с оглед наличието на правен интерес не са обсъдени и годишните финансови отчети на дружеството за 2016 г. (с данни и за предходната 2015 г.) и за 2019 г., от които е видно, че към края на 2015 г. (т. е. преди налагането на запора върху дружествения дял на А.Н.) нетните активи са с положителна величина, в края на 2016 г. (след запора) са с отрицателна, а към 20.09.2019 г. – с нулеви стойности. Прави се оплакване за неправилност на обжалваното решение поради некоректно тълкуване на разпоредбата на чл.