Определение № 239 от 26.06.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 239 гр. К., 26.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20245100500118 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 278, във връзка с чл. 248, ал. 3, предложение последно от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя адв. Д. М. М., в качеството му на процесуален представител на Д. М. Н., ищец по гр. д. № 716/2023 г. по описа на Районен съд - К., насочена против постановеното по делото на 04.04.2024 г. Определение № 417 (погрешно посочено като такова с № 416).

Със същото е частично уважена молбата на ищцата с правно основание чл.

248 от ГПК за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, присъдени в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от управителя Д. М. М. по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно. Излага съображения. Сочи, че присъденият размер редуцира на половина минималния праг даден с НМРАВ за искове с цена до 1000 лева, който минимален размер е 400 лева без ДДС за всеки иск. Определя присъдения размер като обезценка и незачитане на адвокатския труд, както и за несправедлив. Сочи, че същият е по-малък от средното за страната възнаграждение за вещо лице по съдебно счетоводни експертизи, което варира от 200 до 1000 лева, включително и от депозита за вещото лице по 1 настоящето дело, който е в размер на 200 лева. Моли обжалваното определение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските бъде уважена в обжалваната й част.

В срока по чл. 276, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на частната жалба, от насрещната страна „С.К.“ ООД, с който същата се оспорва като неоснователна.

Въззивният съд, като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, както и данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 716/2023 г. по описа на Районен съд - К. е образувано по искова молба, подадена чрез процесуален представител от Д.

М. Н., с която против „С.К.“ ООД е предявена обективно съединена искова претенция с осъдителна част с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК за връщане на дадената по договора сума в размер на 10 лева – частичен иск от дължимата общо сума от 413.06 лева, представляваща всички недължимо платени суми след установяване в производството на недействителността на процесния договор за кредит № 610236/22.12.2021 г., ведно със законната лихва считано от 14.06.2023 г. – датата на исковата молба до окончателното й изплащане. С протоколно определение от проведеното на 06.02.2024 г. открито съдебно заседание, съдът е допуснал по искане на ищцата, направено чрез процесуалния й представител изменение на исковата претенция по размер. С определението си по чл. 140 от ГПК съдът е назначил поисканата чрез същия процесуален представител ССчЕ с депозит в размер на 200 лева, внесен от ищцата.

С постановеното по делото Решение №108/29.02.2024 г., предявената искова претенция изцяло е уважена, като „С.К.“ ООД е осъдено да заплати на Д. М. Н., сумата в изменения по делото размер от 163.97 лв., представляваща стойността на недължимо платените суми по недействителния по смисъла на чл. 22 от ЗПК Договор за потребителски 2 кредит № 610236/22.12.2021 г., ведно със законната лихва считано от 14.06.2023 г. – датата на исковата молба до окончателното й изплащане С молба с правно основание чл. 248 от ГПК, подадена чрез процесуалния представител, ищцата Д. М. Н., е направила искане за допълване на така постановеното решение, в частта му за разноските с искане да й се присъдят направените от нея разноски за: 111 лева – държавни такси, 200 лева – депозит за вещо лице, както и сумата от 480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.

С обжалваното пред настоящата инстанция Определение № 417/04.04.2024 г., първоинстанционният съд е допълнил по реда на чл. 248 от ГПК постановеното си решение в частта за разноските, като е приел да бъдат присъдени на ищцата за сметка на ответника „С.К.“ ООД направените от нея разноски в размер на 311 лева – разноски за държавни такси, в т.ч. и за изготвяне на преписи от съдебните книжа, и за експертиза. Съдът като е приел, че адв. М. е направил искане на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е осъдил ответника да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сумата от 150 лева с ДДС – разноски за осъществената в полза на ищеца правна защита и съдействие, вместо поисканото в молбата възнаграждение в размер на 480 лева. Приел е, че ищцата е предявила серия от искове (общо девет иска), представлявана е от един и същ процесуален представител, против различни ответници – всички те страни по сключени с нея договори за потребителски кредит за ниски по размер суми, с които са оспорени клаузи и засегнати въпроси, по които е формирана трайна практика на съдилищата, и предвид че процесуалният представител на ищцата не е присъствал на нито едно от проведените открити съдебни заседания е присъдил възнаграждение в размер под минимума по НМРАВ, допустимо според практика на СЕС ( дело C‑438/22 г. ), а именно в размер на 150 лева с ДДС.

Настоящата инстанция намира обжалваното определение за неправилно.

Действително, в съответствие с установената съдебна практика районният съд е приел, че след като в диспозитива на съдебния акт не е формирал воля по искането за присъждане на разноски, то следва да допълни решението по реда на чл. 248 от ГПК. По правилата на процеса, с оглед уважаване на предявената искова претенция, е присъдил на ищцата направените по делото разноски за държавна такса и ССчЕ. Неправилно 3 обаче е приел, че присъждането на адв. възнаграждение, макар и в размер под минимума, следва да бъде направено на процесуалния представител на ищцата по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА , т.е. за осъществено безплатно процесуално представителство на материално затруднена страна. Напротив, в първоинстанционното производство са представени пълномощно, Договор за правна защита и съдействие, извлечение от движение по сметка на „Ц.“ АД и фактура № 000000505/29.01.2024 г., от които се установява, че между ищцата и Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ е договорено процесуално представителство, за което е заплатено от ищцата Н. по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС (стр.94-96 от делото).

Във връзка с оказаната адвокатска помощ, пълномощникът адв. Д. М. от САК, е направил искане за присъждане на ищцата на направените от нея по производството разноски, вкл. и заплатеното от нея адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Като резултат от изложеното, се налага извода, че по реда и при условията на чл.278, ал.2 от ГПК настоящата инстанция следва да отмени обжалваното първоинстанционно определение, в частта му с която неправилно адвокатско възнаграждение е присъдено на адвокатското дружество, вместо на платилата го ищца Н. и следва сам да реши въпроса по жалбата. Прочие следва исканите разноски под формата на заплатено адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени на направилата ги ищца.

Относно размера на същото, настоящата инстанция счита, че същият следва да бъде определен в предвидения в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и § 2а от Наредбата № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения такъв, а именно в минимално предвидения за това размер от 480 лв. с ДДС (400 лв. + 80 лв. ДДС). Този размер, преценен с оглед характера и вида на предявената искова претенция, с ангажирания доказателствен материал, вкл. и ССчЕ, броя на заседанията по делото /в казуса 4 заседания/, приложимостта на множество национални правни норми, определено не се явява прекомерен.

При осъществяване на необходимата проверка, настоящата инстанция намери, че процесуалният представител на ищцата е осъществил активни процесуални действия по защита и представителство във връзка с подготовка на делото, вкл. и с изменение на размера на предявената искова претенция, вкл. и със събиране на доказателствени средства ,вкл. и чрез назначаване на 4

ССчЕ, и като резултат е защитил интереса на клиентката си по най-добрия начин –постановено е изцяло положително за нея решение. А след като ответникът е дал повод за завеждане на искови претенции спрямо него и те са уважени изцяло, техният брой няма пряко значение за определяне в конкретното дело на размера на минималното възнаграждение, дължимо се на страната за осъщественото в нейна полза процесуално представителство.

Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3, предложение последно от ГПК и чл. 274, ал. 4 от ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 417/04.04.2024 г., постановено по гр.д. № 716/2023 г. по описа на Районен съд – К., в частта му, с която е осъдено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА „С.К.“ ООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ сумата от 150 лв. с ДДС- разноски за осъществената в полза на ищеца правна защита и съдействие, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, с ЕИК **********, да заплати на ищцата Д. М.

Н., с ЕГН **********, сумата в размер на 480 лв. с ДДС, съставляваща направени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 248, ал. 3, предложение последно от ГПК, определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5