Решение № 853 от 15.07.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 853 гр. Велико Търново , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20204110102932 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение от длъжниците. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице - кредитодател /"*****" ЕАД/ и ответникът АНДР. Г. АНДР. в качеството кредитополучател, и ответника КР. Г. АНДР. в качеството поръчител е сключен на 06.02.2015г. договор за потребителски кредит, съгласно който на кредитополучателя е предоставен потребителски кредит в размер на *****лв., която сума била преведена на посочена от кредитополучателя банкова сметка на ****. Сочи се, че страните по договора постигнали съгласие, че общия размер на кредита е *****лв., която представлява сбор от стойността на кредита и такса за разглеждане на кредита в размер на 1500лв. Сочи се, че кредитополучатлят се задължил да върне кредита на 120 равни месечни вноски. Излагат се твърдения, че страните постигнали съгласие кредитополучателят да бъде включен в Групова застраховка, по която застрахователната премия е 2560,80лв., разделена на 120 месечни плащания, дължими на падежните дати на съответните погасителни вноски. Излагат се твърдения, че страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер 35294,18лв. или общия размер по кредита е 89354,98лв. платим на 120 броя анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 744,62лв., като първата вноска е 1 дължима на 14.02.2015г., а последната е с падеж 14.01.2025г. Сочи се, че кредита е обявен за предсрочно изискуем на основание чл.13 ал.2 б „а” от ОУ по договора за кредит. Сочи се, че уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на длъжника на 22.10.2019г. Ищецът заявява, че на 22.04.2019г. е подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ към Рамков 1 договор за цесия от 02.11.2018г., сключен между /"*****" ЕАД и ищеца „*****” ЕАД, по силата на който кредитодателят е цедирал на ищеца вземанията си срещу ответника по процесния договор за кредит и го е упълномощил да уведоми за това длъжника. Твърди, че на адреса на кредитополучателя и поръчителя са били изпратени уведомителни писма, изходящи от цедента, върнали се в цялост, с отбелязване „непотърсена пратка”. Повторно били изпратени уведомления за връчване чрез ЧСИ И.Ц и се сочи, че същите са били получени от ответника А.А. на 22.10.2019г. Излагат се твърдения, че кредитополучателят не е заплатил дължимия паричен заем, поради което се претендира от него и поръчителя при солидарност дължимост на сумата 24364,82лв., представляваща част от главницата по 41 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.09.2021г. до 14.01.2025г., по отношение на които се твърди, че кредита е обявен за предсрочно изискуем, за която сума ищецът заявява, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по частно гр.дело 2024/2020г. по описа на ВТРС, срещу която е депозирано възражение от длъжниците. В условията на евентуалност, ако съдът не уважи установителните искове, ищецът претендира осъждане на ответниците, на основание предсрочна изискуемост, за която ответниците да се считат уведомени с връчване на препис от исковата молба, солидарно да заплатят на ищеца сумата 24364,82лв., представляваща главница по 41 броя неплатени погасителни месечни вноски по договор за кредит №1743620 от 06.02.2015г., за периода 14.09.2021г.-14.01.2025г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от ответниците, които оспорват иска като неоснователен и недоказан. Ответниците твърдят, че не са получили уведомително писмо за извършената цесия и обявената предсрочна изискуемост. Считат, че ищецът не е обявил кредита за предсрочно изискуем. Заявяват, че волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението не е достигнало до тях. Освен това, ответниците считат, че не е достатъчно изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а трябва да се съдържа достатъчно информация за индивидуализиране на вземането. Ответникът К.А. навежда и възражение за недължимост на процената сума от нея в качеството поръчител, с твърдения, че ищецът не е предявил иска си в шест месечен срок от падежа съгласно чл.147 ал.1 от ЗЗД. Ответниците о тправят искане за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 06.02.2015г.е между "******”ЕАД в качеството кредитор от една страна и от друга- ответника АНДР. Г. АНДР. в качеството кредитополучател и ответника КР. Г.

АНДР. в качеството поръчител е сключен договор за потребителски паричен кредит №****, 2 по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя потребителски паричен кредит в размер на *****в. В договора за кредит е уговорено заплащане на еднократна такса в размер на *****в. за разглеждане на кредита, включена към главницата на кредита наред със сумата на предоставения кредит от ****лв. Видно от договора, кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита на 120 равни месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план към договора, като падежът на първата вноска е 14.02.2015г., а на последната-14.01.2025г. В договора е уговорена възнаградителна лихва при ГЛП 11,49% и ГПР 13,76%. Общият размер на всяка погасителна вноска е 744,62лв.-включващ главница, лихва и застрахователна вноска.

С индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2019г. към Рамков договор за цесия от 02.11.2018г., между "*******”ЕАД от една страна като цедент и „******” ЕАД, от друга страна като цесионер, е прехвърлено вземането, произтичащо от процесния договор за кредит, сключен между "******”ЕАД и ответниците по делото. По делото е представено потвърждение за извършена цесия. Цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжниците, вземанията от които са предмет на цесията, съгласно чл.99 ЗЗД.

Приложено е пълномощно, по силата на което ищцовото дружество, цесионер по договора за прехвърляне на вземания, било упълномощено от цедента да извършва това уведомяване.

До ответниците са изпратени уведомления за извършено прехвърляне на вземанията по договора, като видно от представените доказателства същите са връчени на ответника А.А. на 22.10.2019г.

На 27.08.2020г. ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против АНДР. Г. АНДР. в качеството кредитополучател и КР. Г. АНДР. в качеството поръчител . Въз основа на заявлението на “***” ЕАД, гр.С*** е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 28.08.2020г. по ч.г.гр.д.№**** . на Великотърновски районен съд против длъжниците АНДР. Г. АНДР. и КР. Г. АНДР. за заплащане солидарно н а сумата 24364.82 лв. /двадесет и четири хиляди триста шестдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/ - частично претендирана сума по договор за потребителски паричен кредит № ****, представляваща главницата по 41 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.09.2021 г. до 14.01.2025 г, по отношение на които на основание чл. 13, ал. 2, б."а" от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 22.10.2019 г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2020 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за сумата 487.30 лв. /четиристотин осемдесет и седем лева и тридесет стотинки/ държавна такса и сумата 50.00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК /изм. ДВ бр. 8 от 2017г./, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжни ците и същите са депозирали 3 възражения по чл.414 от ГПК, като след дадени на заявителя от съда указания, заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

Видно от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по процесния договор за кредит, последната погасена месечна вноска е с дата на падеж 14.08.2018г., като плащането е извършено на 13.09.2018г. Вещото лице е посочило, че непогасената главница по договора за кредит по 42 погасителни вноски за периода 14.08.2021г.-14.01.2025г. възлиза на стойност 24842,31лв.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД е допустим - предявен е от лице-заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която длъжниците са подали възражение по чл.414 от ГПК.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявения иск са вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит.

От събраните по делото доказателства се установи, че между „*****”ЕАД, ответника АНДР. Г. АНДР. в качеството кредитополучател и ответника КР. Г. АНДР. в качеството поръчител е налице твърдяното договорно отношение – договор за поребителски кредит от 06.02.2015г., по силата на който „*****”ЕАД поел задължение да предостави на ответника А. потребителски кредит в размер на ****в. срещу задължение на ответника А. да върне заетата сума на 120 месечни погасителни вноски, като първата е с падеж 14.02.2015г., а последната е с падеж 14.01.2025г. Договорът е сключен при поръчителство на ответника К.А.. Съгласно чл.13 от ОУ за отпускане на потребителски кредит от „*****”ЕАД, с подписване на договора поръчителят поема задължение към горепосоченото дружество да бъде солидарно отговорен за изпълнението на всички задължения на потребителя, които възникват по силата на Общите условия.

Съдът намира, че по делото се установи, че кредиторът е изпълнил задължението да предостави на кредитополучателя отпуснатия кредит, като видно от заявеното от вещото лице по допусната по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитът в размер на 4

*****лв. е изцяло усвоен от кредитополучателя. В заключението вещото лице е посочило четири банкови превода от 06.02.2015г. относно усвояване на отпуснатия кредит, като в съдебно заседание вещото лице допълни, че след представяне на експертизата получила допълнителни документи, от които установила, че със сумата *****лв., която представлява разликата между *****лв. и посочените четири броя документи за усвояване на кредита, е рефинансиран друг кредит на ответника А.А.. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна срещу направеното от вещото лице допълнение в съдебно заседание.

Съдът счита, че е допустимо вещото лице да допълни обстоятелства и изводи по поставените му задачи при изслушване на заключението, още повече, че информацията вещото лице е получила след депозиране на заключението и затова не е била включена в самото заключение. С оглед изложеното съдът кредитира заключението на вещото лице и направените от него допълнения в съдебно заседание, доколкото същите касаят относим към предмета на спора въпрос. Освен това, в отговора на исковата молба ответниците не са навели възражение, че сумата предмет на договора за кредит не е предоставена от кредитора или относно размера на отпуснатия кредит. С оглед изложеното съдът приема, че процесният кредит е изцяло усвоен и за кредитополучателят е възникнало насрещно задължение за връщането му.