Решение № 510 от 24.04.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. Варна, 22.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100500312 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 297840/10.09.2021г. от Д. С. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *** от 27.07.2021г., постановено по гр. д. № 20951/2019г. по описа на ВРС, ХLIХ състав, с което:

- е отхвърлен искът, предявен от Д. С. Р., ЕГН ********** срещу Х. Я.

Р., ЕГН ********** и Т. С. Р., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, ул. „Ж.В.“ ***, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик по силата на давностно владение, упражнявано в периода от 1989г. до 20.12.2019г., на следния недвижим имот: 5/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-18 от 06.03.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Б., община Аврен, област Варна, с административен адрес: ***, с площ от 1285 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 14, кв. 7, парцел III, при съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***; на 5/6 идеални части от сграда с

1 идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, едноетажна, със застроена площ от 59 кв. м; на 5/6 ид. части от втора сграда с идентификатор ***, с предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 39 кв.м; на 5/6 ид. части от трета сграда с идентификатор ***, с предназначение селскостопанска сграда, на един етаж със застроена площ от 32 кв. м, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 124, ал.1 ГПК;

- е отхвърлен искът, предявен в условията на евентуалност от Д. С. Р., ЕГН ********** срещу Х. Я. Р., ЕГН ********** и Т. С. Р., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, ул. „Ж.В.“ ***, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик по силата на давностно владение, упражнявано в периода от 2009г. до 20.12.2019г. на следния недвижим имот: 5/6 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-18 от 06.03.2015г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. Б., община Аврен, област Варна, с административен адрес: ул.

„Н.“ № 3, с площ от 1285 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 14, кв.7, парцел III, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 124, ал.1 ГПК;

- е отхвърлен искът, предявен в условията на евентуалност от Д. С. Р., ЕГН ********** срещу Х. Я. Р., ЕГН ********** и Т. С. Р., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Варна, ул. „Ж.В.“ ***, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик по силата на давностно владение, упражнявано в периода от 1989г. до 20.12.2019г. на следния недвижим имот: 5/6 ид.части от сграда с идентификатор: ***, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, едноетажна, със застроена площ от 59 кв. м; на 5/6 ид.части от втора сграда с идентификатор ***, с предназначение хангар, депо, гараж, на един етаж, със застроена площ от 39 кв. м; на 5/6 ид. части от трета сграда с идентификатор ***, с предназначение селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ от 32 кв. м, находящи се в с. Б., община Аврен, област Варна, с административен адрес: ***, като неоснователен и недоказан, на основание чл. 124, ал.1 ГПК.

Жалбоподателят счита постановеното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като настоява за неговата отмяна и уважаване на предявените искове. Заявява, че първоначално постановеното по делото решение е обезсилено поради произнасяне по непредявен иск и делото е върнато за ново разглеждане по предявените искове, като изтъква, че неправилно въззивният състав е постановил разглеждането да бъде от същия първоинстанционен съдебен състав, а не от друг такъв. Сочи, че жалбоподателят има правен интерес да установи, че е придобил целия имот само въз основа на упражнявано от него давностно владение, а не по наследствено правоотношение, каквото преди 2009г. не е съществувало.

Заявява, че предявените искове за собственост са три, в условията на 2 евентуалност. Първият иск е за установяване на придобиването по давност на целия имот и сградите в него, а не 5/6 ид.ч. от имота. Застъпва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че главният иск съдържа искане да се установи наследствената част на въззивника върху имота от наследството на баща му. Заявява, че такова искане няма и претенцията касае период, в който все още бащата на въззивника все още е бил жив. Едва след разглеждането и отхвърлянето на този иск първоинстанционният съд е можел да пристъпи към разглеждането на следващия иск. Оспорва извода на първоинстанционния съд за недоказаност на явно и спокойно владение от 1989г. до настоящия момент. Намира за неправилен извода, че владението на жалбоподателя е било прекъсвано и че последният го е губил. В тази връзка заявява, че жалбоподателят е единственият владелец на имота, не е допускал ответниците в имота и няма да ги допусне. Сочи, че от анализа на събрания доказателствен материал се установява, че ответниците не са посещавали имота от 1989г. В тази връзка счита, че показанията на св. Р. и св. Попов не кореспондират с останалите писмени и гласни доказателства по делото и същите не следва да бъдат кредитирани. Поддържа, че окончателно жалбоподателят е завладял процесния имот след 1989г., след като е взел решение да подари на брат си половината от свой личен имот. Счита, че жалбоподателят е придобил процесния имот по давност още през 1999г. В условията на евентуалност настоява да бъде прието, че жалбоподателят, след смъртта на баща си, е владял и обработвал имота, не е допускал друг в имота, не са заявявани претенции относно същия, съответно е придобил по давност идеалните части извън наследството от баща си. Счита, че констативният нотариален акт от 2016г. не е прекъснал давността, същият не е издаден по инициатива на роднините му и не представлява действие, с което те са отнели фактическата му власт върху имота, нито действие, с което жалбоподателят е признал правата им. Преди и след този акт последният е провел процедура по признаване на неговите собствени права върху целия имот. Излага още, че жалбоподателят е отблъснал владението на ответниците явно – имотът е бил заключен, обитаван само от него още преди смъртта на баща му. Заявява, че поС.но е обитавал и подобрявал имота в период от поне 30 години и твърденията на ответниците, че не са знаели, не са разбирали и не са били съгласни, се явяват необосновани.

Настоява за отмяна на първоинстанционното решение, като главният иск за установяване на собствеността на жалбоподателя върху целия имот по давностно владение, упражнявано в периода 1989-2019г. бъде уважен, евентуално – упражнявано в периода след смъртта на баща му до днес върху 5/6 ид.ч. от имота, евентуално – само върху постройките. Претендира присъждане на сторените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемите Х. Р. и Т. Р. депозират писмен отговор, с който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и настояват за потвърждаване на атакувания съдебен акт. Изтъкват, че по делото са събрани достатъчно доказателства, обосноваващи извод за неоснователност на предявените претенции. Претендират присъждане на сторените по делото разноски.

3

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на Д. С. Р. срещу Х. Я. Р. и Т. С. Р., с която са предявени в условията на евентуалност субективно съединени положителни искове за собственост на недвижими имоти, находящи се в с. Б., общ. Варна.

Ищецът излага в исковата молба, че ответниците са съответно негови майка и брат, а баща му С. С. Р. е починал на 24.08.2009г. Твърди, че приживе баща му изразил волята си придобития от него и майка му недвижим имот в с.

Б. да се стопанисва и придобие от ищеца, за което всеки от тях е написал и завещание на 10.03.1989г. Намира, че тези завещания, макар и нищожни, изразяват волята им притежаваният от тях имот в с. Б. да бъде придобит от него, като за компенсация той да дари на брат си Т. 1/2 ид.ч. от свой недвижим имот и същите доказват предаването на владението върху процесния имот от родителите му на него. Твърди, че фактическата му власт върху имота датира от 1986г., когато е започнал да подготвя бъдещото строителство. Владението върху процесния имот родителите му му предали още през 1989г. с изготвените от тях завещания, към който момент в имота имало една кирпичена къщичка с навес. Със знанието на родителите си е презаверил издаденото разрешение за строеж и изцяло със свои средства и за себе си е започнал строителство в имота. Твърди да е владял имота от 1989г. и понастоящем явно, непрекъснато и за себе си, като никой не е оспорил владението му. Твърди, че е оградил, застроил, ремонтирал и заключил имота, като достъп до него е имал само той. Никой не е посещавал имота до тази пролет, когато лично е завел там майка си по нейно желание. Излага, че в замяна на получения от родителите си имот е дарил на брат си 1/2 ид.ч. от собствената си жилищна сграда и 75/367 кв.м. ид.ч. от собствения си недвижим имот на ул. „Ж.В.“ 43 в гр. Варна, поради което и на него му е известно от кога и защо владее и строи за себе си. Твърди, че през годините финансова възможност за закупуване на имоти и строителство от цялото семейство е имал само той, тъй като родителите му отдавна били пенсионери и имали заболявания. Сочи, че ответниците от 33 години не са посещавали имота. Твърди, че през 2016г. трябвало спешно да уреди въпроса с квадратурата на имота, тъй като имало придадена част, за която нямал документ за собственост, поради което предложил на ответниците да му съдействат пред нотариус и се снабдили с констативен нотариален акт 51, т.4, рег.№ 6971, д. 579/2016 год. на ВН, който признава него, брат му и майка им за съсобственици на процесния имот и с този нот. акт е удостоверено правото му на собственост върху 1/6 ид.ч. от имота по наследство от баща му. Твърди, че впоследствие се е снабдил с нов констативен нот. акт №12, т.1, рег.№ 763, д.46/21.02.2019 год. на ВН, с който е признат за собственик по давност и на останалите 5/6 ид.ч. от същия недвижим имот. Намира, че отдавна е придобил по давност целия имот по силата на 10-годишно давностно владение, застроил го със знанието и съгласието на родителите си, а брат му е знаел и не е оспорвал, че владее, застроява и подобрява имота.

Твърди, че брат му и майка му са завели срещу него дело за разпределение на ползването на процесния имот, което обстоятелство е 4 обусловило правния му интерес от водене на установителен иск за собственост върху имота, с който да се защити срещу желанието на брат му да завладее собствения му имот. Твърди, че в годините е подобрил значително имота, като извършените подобрения увеличили стойността му със 130800 лв.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който изразяват становище за неоснователност на предявените искове. Оспорват твърдението, че родителите на ищеца приживе са изразили воля процесният имот да се стопанисва от ищеца, и той да придобие собствеността върху него. Оспорват твърдението, че същите са му предали владението през 1989г. Отв. Х. Р. твърди, че със съпруга си никога не са обсъждали такъв вариант, като желанието им е било имота да се подели между двамата братя. Твърди, че не е подписвала завещание в полза на ищеца, както и покойният й съпруг. Оспорват действителността на приложените завещания. Излагат, че Х. и С. Р.и са заплатили част от продажната цена на закупения от Д. Р. недвижим имот, представляващ апартамент № 154, находящ се на пети етаж в жилищна сграда в гр. Варна, ул.

Разпечатката съдържа 28 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/97e43fd6-60c0-4765-bac7-6dc185026edb