Решение № 273 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело № 20251100512773 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. при ЧСИ № 64122 от 27.10.2025 г., която е подадена от „ОРИЕЛ“ ЕООД, с ЕИК 175291275, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул.

„******** и „ПРИМА СД“, с ЕИК 131103985, със седалище и адрес на управление – гр.

София, ул. „********, като и двамата имат качеството на длъжник по изпълнението, като с нея се обжалва отказа на ЧСИ-С.Х. инкорпориран в съобщение с изх. № 39963 от 17.10.2025 г. за прекратяване на образуваното и провеждано изпълнително дело № 20168630402828, което е поискано от двамата длъжника с молба/възражение с вх. № 59954 от 15.10.2025 г.

В жалбата се въвеждат оплаквания, че обжалвания отказ на съдебния изпълнител да прекрати образуваното срещу двамата жалбоподателя изпълнително дело е незаконосъобразен, като при постановяването му от органа по изпълнение не са били отчетени всички съображения за наличие на основание за прекратяване, в т.ч. тези изложени в нарочно допълнение след подаване на жалбата. Критикува се, че обжалвания акт не е оформен, като постановление, а е инкорпориран в съобщение на съдебния изпълнител, а това представлява нарушение на установената форма и рефлектира върху неговата валидност и допустимост. Освен това в него няма мотиви, с което е нарушен принципа за мотивираност, както и е ограничено правото на защита на лицата, които могат да го обжалват. Сред възраженията е и това, че обжалвания акт е подписан от помощник ЧСИ, като не е налице изрично отбелязване, че същия действа по заместване на ЧСИ. На следващо място в жалбата се развиват доводи, че образуването на изпълнителното производство е резултат от нередовни и неавтентични документи. Изтъква се, че през времетраенето на развилия се изпълнителен процес са допуснати редица пороци, в т.ч. липса на надлежна процесуална представителна власт, нередовност и неавтентичност на документи, формални грешки в актовете и неспазване на процесуални изисквания. Всички 1 тези пороци е трябвало да бъдат взети предвид от съдебния изпълнител, когато е извършвал преценка за начина на произнасяне по молбата, с която е сезиран за прекратяване на висящия пред него изпълнителен процес по изпълнително дело № 20168630402828. Понеже тези пороци не са били констатирани от ЧСИ, то това следва да бъде направено от съда разглеждащ подадената жалба срещу постановения отказ, като провери валидността на провеждания изпълнителен процес. В обхвата на тази проверка трябвало да се установи, дали физическото лице – Д.Д. инициирал, по чието искане е образувано изпълнително дело № 20168630402828 се е намирал в пределите на Р. България към този момент /29.09.2016 г./, респективно е могъл да упълномощи – адвокат А.Л. с процесуалното право упоменато в приложеното към молбата за образуване на делото пълномощно. Жалбоподателите очертават и отделни влияещи върху законосъобразното развитие на изпълнителния процес обстоятелства, а именно : наличие на компрометирано пълномощно при упражняване на правото да се поиска образуване на изпълнителното дело, а именно – пълномощното няма нотариална заверка и дата на издаване, като същото е издадено в САЩ без да има необходимата форма на легализация за използването му в Р. България. При издаване на постановлението за възлагане на недвижим имот в провеждания изпълнителен процес /2023 г./ документа за самоличност на взискателя е бил с изтекъл срок на валидност, а това поставя под съмнение и неговата самоличност при издаване на пълномощното.

Образуването на изпълнителния процес при липса на валидно учредена представителна власт от взискателя прави абсолютно нищожно образуваното изпълнително дело. Наведени са и възражения за нищожност на постановленията за възлагане, които са били издадени в хода на провежданото изпълнително производство – липса на годен предмет, липса на вписан кадастрален идентификатор в основния акт, недопустимо допълване на влязъл в сила акт и пр. Настоява се обжалвания отказ за прекратяване на изпълнителното дело, да бъде прогласен за нищожен, обезсилен или отменен, поради невалидност, недопустимост или незаконосъобразност.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК от правото си да упражни възражение по депозираната жалба се е възползвал взискателят по изпълнителното дело – Д.Р.Д., чрез пълномощника му – адвокат Л.. С него упражнената и подложена на разглеждане жалба се оспорва с довод за неоснователност и твърдение, че единствено преследва протакане на провеждания срещу двамата жалбоподатели изпълнителен процес. В този порядък СИ бил сезиран с множество молби, жалби и възражения, като така се правели опити за отлагане на изпълнението във времето. По отношение на даденото от

Д.Р.Д. пълномощно на адвокат – Л. за представителството му по изпълнителното дело се сочи, че същото е валидно. Вярно е, че ДИЧЕВ живее в САЩ, но ангажирания от него адвокат имала трайно изградени доверителни отношения, като след 2015 г. е водила не едно съдебни дела по негово възлагане. Няма законово изискване за нотариална заверка на пълномощното за процесуално представителство от адвокат, а чл. 25 от Закона за адвокатурата изрично предвижда обикновената писмена форма, като форма за валидност. Няма и изискване за представяне на оригинал на пълномощното за производството, в което се упражнява дадената с него процесуална представителна власт. Прилагането на заверен от адвоката препис е напълно достатъчно за да се удостовери учредената представителна власт от доверител на довереник.

За да се разсеят всякакви съмнение относно процесуалната представителна власт, която е учредена от Д.Р.Д. на адвокат – Л., то към отговора се прилага и пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя – ДИЧЕВ, а така също и с поставена дата на упълномощаване. Другите възражения за пороци в провежданото изпълнително производство са били многократно заявявани от жалбоподателите в различни етапи и са били предмет на нееднократно обсъждане, като поредното им въвеждане с упражнената жалба е действие съставляващо злоупотреба с процесуални права.

2

В срок и в изпълнение на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви, в които, след подробно проследяване в хронологична последователност на хода на изпълнителното дело, застъпва позицията, че подадената от длъжника по изпълнението жалба е допустима, но неоснователна. Изтъква, че не са налице предпоставките за прекратяване на производството по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1-8, защото не се е реализирала, никоя от предвидените отделни хипотези обуславящи постановяване на прекратяване на воден изпълнителен процес. Изтъква се, че към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен заверен препис от пълномощно, а следва да се вземе предвид и изричното потвърждение на дадените пълномощия на адвокат – Л., което е налице в допълнително представеното в заверен препис пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя – ДИЧЕВ.

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20168630402828 по описа на ЧСИ-С.Х., рег. № 863 КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е образувано по повод на молба от 29.09.20016 г. упражнена от взискателя – Д.Р.Д., с ЕГН **********, чрез пълномощник – адвокат Л.. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 02.08.2016 г. издаден по гр.д. № 24303/2014 г. по описа на СРС, ГО, 124 с-в, като съгласно същия „ОРИЕЛ“ ЕООД, с ЕИК 175291275 и „ПРИМА СД“, с ЕИК 131103985 са осъдени да заплатят солидарно на Д.Р.Д., с ЕГН ********** на основание чл. 92 ЗЗД сумата в размер на 2 170 евро, представляваща дължима неустойка за забава уговорена в чл. 20, ал. 1 от сключен на 21.04.2009 г. предварителен договор за покупко-продажба и изграждане на недвижим имот. Към молбата е приложен заверен препис от пълномощно съставено в обикновена писмена форма, с което Д.Р.Д., с ЕГН ********** е упълномощил – А.Л., адвокат от САК да подаде от негово име молба за образуване на изпълнително дело срещу „ОРИЕЛ“ ЕООД, с ЕИК 175291275 и „ПРИМА СД“, с ЕИК 131103985, като го представлява и защитава по образуваното изпълнително дело, като го води до окончателното му приключване във всички инстанции, в т.ч. в производствата по обжалване действия на съдебен изпълнител, в т.ч. да разполага с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, да подава молби за обезпечаване на вземането, да посочва изпълнителни способи, както и да извършва всички необходими изпълнителни действия по движението на производството и събирането на вземането. Върху пълномощното е положен подпис за упълномощител.

На 15.10.2025 г. двамата длъжника по изпълнението - „ОРИЕЛ“ ЕООД, с ЕИК 175291275 и „ПРИМА СД“, с ЕИК 131103985, чрез законния им представител – управителя С.Д. са поискали с писмена молба съдебния изпълнител пред когото е висящо изпълнително дело № 20168630402828 да го прекрати, защото е допуснато да бъде образувано при липса на надлежно учредена процесуална власт на адвоката упражнил това процесуално действие.

На 17.10.2025 г. от ЧСИ е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното дело по молбата на двамата длъжника датираща от 10.10.2025 г. Отказът е доведен до знанието на адресатите му, като е обжалван от тях на 27.10.2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в двуседмичния срок /обжалваният отказ на съдебния изпълнител няма данни, кога е получен/узнат от жалбоподателите, но жалбата им е упражнена на 27.10.2025 г./, определен с чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт на съдебния изпълнител, подлежащ на съдебен контрол на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, с оглед на което съдът намира, че същата е процесуално допустима.

3

Компетентен да се произнесе по жалбата е Софийски градски съд, доколкото същият се явява окръжния съд по мястото на изпълнението /принудителното изпълнение се осъществява в район на действие на СГС/.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Проверката на обжалвания отказ на съдебния изпълнител да постанови прекратяване на изпълнително дело № 20168630402828 показва, че се касае до постановяване на акт на ПМЧИ-Н. при ЧСИ-С.Х., който е валиден и допустим. Акта е в писмена форма и съдържа посочване на неговия издател, дата на издаване, произнасяне по искането, с което съдебния изпълнител е бил сезиран, номер на изпълнителното дело, в пределите на което се постановява, както и подпис на издателя. Това, че актът не е изрично озаглавен, като постановление не рефлектира върху неговата валидност. От съдържанието му става ясно по какво искане се осъществява произнасянето, съответно че същото е в отрицателен смисъл – отказ да бъде прекратено изпълнителното дело. Що се касае до това, че обжалвания акт – отказ да се прекрати изпълнително дело е издаден от ПЧСИ, то това не рефлектира върху валидността на същия, тъй като според нормата на чл. 37, ал. 1 ЗЧСИ помощник-частният съдебен изпълнител може да извършва съгласно указанията на частния съдебен изпълнител всички действия от неговата компетентност. Сред тези действия без съмнение попада и разглеждането и произнасянето по искания на страни в изпълнителния процес имащи за предмет прекратяването му. Относно допустимостта на обжалвания акт на съдебния изпълнител следва да се посочи, че няма наличие на пороци, тъй като с него е извършено произнасяне в пределите на отправеното към органа по изпълнение искане, като това искане е било упражнено от легитимиран според процесуалния закон субект – страна в изпълнителния процес.

По въпроса налице ли са пороци, които да влияят върху законосъобразността на постановения и обжалван акт на съдебния изпълнител от 17.10.2025 г., настоящият състав намира, че такива не са налице.

В чл. 433 ГПК законодателя изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на изпълнението. В молбата си двамата жалбоподатели не се позовават на никоя от тях, а изтъкват изначална липса на валидно учредяване на изпълнителния процес, защото е иницииран от лице, което не разполага с валидно учредена му процесуална представителна власт, тъй като пълномощното не отговора на необходимите процесуални изисквания за това. Най-напред следва да се посочи, че що се касае до процесуалното правоотношение, което е учредено между взискателя и неговия адвокат в изпълнителния процес, право да заявява наличие на липса на надлежно учредена процесуална представителна власт притежава единствено страната, която потенциално бива представлявана при отсъствие на тази процесуална предпоставка. Това обаче не могат да правят други страни в процеса, в това число и насрещната такава, която в изпълнителния процес се явява длъжника в изпълнението. Освен това прегледа на приложеното към молбата за образуване на изпълнителното дело пълномощно, което е дадено от Д.Р.Д. в полза на адвокат - А.Л. показва, че се касае за напълно редовен процесуален документ, с който валидно се учредява процесуално представително правоотношение между двамата.