Решение № 488 от 30.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 488 гр. София , 27.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Цолова

Светла Станимирова

Женя Димитрова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20201001002282 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „ХОТЕЛИМЕНИДЖМЪНТ 2003 - ХОЛДИНГ“-АД, чрез пълномощника му адв.И. Р. против решение № 734 от 22.05.2020 год. на СГС, ТО, VI-15 състав, постановено по Т.д.№ 631/2019 год., с което на основание чл.632, ал.1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 25.01.2019 г., открито е производство по несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратена е дейността на предприятието, като производството е спряно. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила. Жалбата е подробно мотивирана.

Твърди, че пред първата инстанция е оспорил заключението на ССЕ и е поискал повторна такава, която да се изготви при съобразяване на счетоводните документи, предоставени на ВЛ, което не ги е взело предвид в заключението си. Моли въззивния съд да отмени решението и постанови друго, с което отхвърли молбата на ищеца за откриване на производство по несъстоятелност.

1

В законния срок против жалбата не е постъпил отговор.

Във въззивната инстанция по искане на страните са събрани нови писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза – основно и допълнително, в които заключения са съобразени представените от страните нови писмени доказателства.

Софийският Апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.608 ТЗ, чл.625, ал.1 ТЗ и чл.631 ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл.625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или задължение по частно държавно вземане; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл.608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл.631 ТЗ.

От събраните в първата инстанция писмени доказателства се установява, че производството по несъстоятелност е образувано по молба на „Чаберт ВВС“ АпС (чуждестранно дружество, регистрирано в Дания), което твърди, че е кредитор на „Хотели - Мениджмънт 2003 - Холдинг“ АД по силата на влязло в сила съдебно решение по т.д. №3145/2017г. на СГС, TO, VI-6 с-в. и издаден въз основа на него изпълнителен лист за сумата 12 361,64 евро - обезщетение за вреди от неизпълнение на договор от 04.04.2013г., с левова равностойност според ВЛ 24 177,27 лева и разноски в размер на 5 180 лева, или общо 29 357,27 лева.Тези доказателства са представени с исковата молба, поради което съдът намира, че установяват твърдените обстоятелства.

Влязлото в сила съдебно решение установява възникването, изискуемостта и размера на паричното вземане със сила на пресъдено нещо, която съгласно разпоредбите на чл.296 - 299 ГПК е задължителна за съда и страните по делото и предпоставя, че възраженията на жалбоподателя за 2 недължимост на вземането са неоснователни и е недопустимо да бъдат разглеждани в настоящото производство (различна би била хипотезата в случай, че възраженията бяха мотивирани с плащания или други обстоятелства за погасяване на вземането, осъществени след приключване на съдебното дирене по т.д. №3145/2017г. на СГС, но такива възражения не са изложени от жалбоподателя).

Възраженията в жалбата, че е подал молба за отмяна на съдебното решение по реда на чл.303, ал.1 ГПК, се установяват от представените доказателства по делото, но наличието на висящо производство по чл.303 и сл. ГПК не дерогира последиците на съдебното решение по чл.296 - 299 ГПК, а по делото липсват твърдения (още по-малко доказателства) производството по чл.303 ГПК да е приключило с акт за отмяна на решението по т.д.

№3145/2017г. на СГС.

Налице е и втората предпоставка за откриване производство по несъстоятелност на ответника, доколкото „Хотели - Мениджмънт 2003 Холдинг”-АД е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ, с оглед на правно организационната си форма като търговско дружество, вписано в ТРРЮЛНЦ.

Паричното вземане, присъдено с цитираното решение, произтича от двустранна търговска сделка и представлява основание по чл.608, ал.1, т.1, вр. чл.625 ТЗ за правото на кредитора да иска откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество.

Установяването на състоянието на неплатежоспособност на ответника трябва да се извърши на базата на анализ на финансовоикономическото състояние на предприятието му, от който да се изведе възможността или невъзможността да погасява задълженията си. При този анализ се използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност са показателите на ликвидност, които се формират като съотношението между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, на бърза, на незабавна и на абсолютна активност.

При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, но не всичките. Водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособността на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайни активи към краткосрочните задължения.

За установяване на финансово-икономическото състояние на 3 дружеството и за да се даде отговор на въпроса дали дружество е в състояние на неплатежоспособност, във въззивната инстанция е допусната съдебноикономическа експертиза, изготвена от ВЛ С.Й. – основно и допълнително.

Според заключението на ВЛ С.Й. /л.139/ и представената Справка от НАП /л.142 от настоящото дело/,изискана по искане на въззиваемото дружество, публичните задължения на „Хотели - Мениджмънт 2003 Холдинг”-АД, актуални към 27.05.2020 г., са на обща стойност 155 950.64 лв., в т.ч. главница 107 725.00 лв. и лихва 48 225.64 лв. В баланса на дружеството към 31.12.2019 г. обаче са отразени само данъчни задължения в размер на 16 000 лв., т.е. в значително по-нисък размер. Не е намерило съответно счетоводно отчитане и задължението към ищеца „Чаберт ВВС“ АпС за общата сума 29 357.27 лв.- главница и лихви, съгласно изпълнителен лист от 25.01.2019 г. по т.д. № 3145/2017 г. на СГС.Именно с това решение молителят се легитимира като кредитор.

С оглед на това, съдът възприема като обоснован и обективен алтернативния вариант на заключението на ВЛ, даден в Допълнителната съдебно-икономическа експертиза /л.139/, в който е направен обстоен анализ на финансово-икономическато състояние на дружеството при отчитане на посочените обстоятелства.

От допълнителното заключение се установява, че съгласно Отчета за приходите и разходите към 31.12.2019 г. длъжникът не е извършвал стопанска дейност и не е реализирал приходи от дейност. Отчита само разходи в размер на 24 хил.лв. За 2020 г. няма данни за извършвана дейност.

Затова ВЛ е използвало последните счетоводни данни от баланса и отчета към 31.12.2019 г., актуални и към 31.12.2020 г.

В първата таблица /л.135/ ВЛ е отразило структурите на активите на дружеството длъжник за периода 2016-2019 г.

С най-голям относителен дял от нетекущите /дълготрайни/ активи за 2016 г. и 2017 г. са дългосрочните финансови активи, които: към 31.12.2016 г. са в размер 567 хил.лв., представляващи 29.2% от всички активи; към 31.12.2017 г. са в размер 558 хил.лв., представляващи 40.4% от всички активи. С най-голям относителен дял от нетекущите активи за 2018 г. и 2019 г. са дълготрайните материални активи, които: към 31.12.2018 г. са в размер 25 хил.лв., представляващи 2.0% от всички активи; към 31.12.2019 г. са в размер 25 хил.лв., представляващи 2.2% от всички активи.

С най-голям относителен дял от краткотрайните активи за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. с а вземанията на дружеството, които: към 31.12.2016 г. са в размер 730 хил.лв., представляващи 37.5% от всички активи; към 31.12.2017 г. са в размер 669 хил.лв., представляващи 48.5% от 4 всички активи; към 31.12.2018 г. са в размер 1170 хил.лв., представляващи 93.9% от всички активи; към 31.12.2019 г. са в размер 1091 хил.лв., представляващи 94.4% от всички активи.

Вземанията се дефинират като „пари на път” и ако в предприятието за част от тях има данни, че са с характер на несъбираеми или поне, ако е сигурно, че в предстоящите 12 месеца тяхното събиране е нереалистично, същите следва да отпаднат от текущите сметки.

В случая за 2018 г. и 2019 г . в счетоводството не са отразени получени средства от вземането в размер на 455 хил.лв. (от Българиен Вип Typс - 445 715.19 лв. и Бяла Бийч Рисорт - 8 868.14 лв.), което фигурира в баланса от 2017 г. В баланса към 31.12.2017 г. вземането се класифицира като краткосрочно, но в баланса към 31.12.2018 г. и 31.12.2019 г. то се разглежда като вземане от предходен отчетен период т.е. със срок над 1 година, неговата събираемост е проблемна и същото не се включва при изчислението на коефициентите за ликвидност.

Вземанията от клиенти в общ размер на 23 749.79 лв. не са събрани към 31.12.2019 г. същите произхождат от предходен отчетен период, класифицират се като вземания със срок над 1 година и не се включват при изчислението на коефициентите за ликвидност към 31.12.2019 г.

За вземането в размер на 439 215.92 лв., осчетоводено по дебита на сметка 498 „Други дебитори” от „Ейч-Ем Хотели”-АД, произхождащо от Договор за заем от 23.04.2014 г. между “Хотели-Мениджмънт 2003-Холдинг” в качеството си на Заемодател и „Ейч Ем Хотели” АД - Заемополучател, за сумата от 500 000 лв. и Анекс №1/25.06.2018 г. към договора за предсрочно погасяване на част от предоставения заем в размер на 250 000 лв. в срок до 23.04.2021 г./л.119/, не са представени доказателства, вкл. вещото лице не е констатирало счетоводно отразяване за получено плащане по този заемен договор на падежа 23.04.2021 г., поради което това вземане се класифицира със срок над 1 година . Всички вземания на дружеството са класифицирани със срок над 1 година и не участват при изчисляване на коефициентите на ликвидност, изчислени в заключението.

В таблицата на л.140 ВЛ е изчислило коефициентите за ликвидност на дружеството, отчитайки неосчетоводеното задължение към НАП в размер на 155 950.64 лв. и задължението към ищеца „Чаберт ВВС“ АпС за общата с у м а 29 357.27 лв.- главница и лихви, съгласно изпълнителен лист от 25.01.2019 г.

Показателите за ликвидност характеризират способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи.

Стойностите на коефициентите на ликвидност, изчислени по данни 5 от счетоводния баланс към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г. и във вариант, при който всички вземания са класифицирани със срок над 1 година , показват следното: