Решение № 108 от 04.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Велико Търново, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500402 по описа за 2025 година С решение № 257 от 06.06.2025г. по гр.д. № 968/2024г. по описа на ОС- Русе е осъдена Община Русе да заплати на М. Г. П. от гр. Русе на основание чл. 49 ЗЗД сумата от 30 000 лв. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от непозволено увреждане, настъпило на 27.11.2023 г. поради неизправност на тротоара, находящ се в гр. Русе, ********** пред частен имот с № 24, собственост на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2023 г. до окончателното й изплащане; 1400 лв. имуществени вреди от същия инцидент, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2023 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв. като неоснователен. Със същото решение е осъдена Община Русе да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд Русе, сумата в размер на 1597,30 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК. Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника „Нелсен-Чистота" EOOД.

В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от Община Русе, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт П. П.. Счита решението 1 за неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон по изложени за това съображения. Счита за неправилен извода на първостепенния съд, че процесният инцидент на 27.11.2023 г. е реализиран поради причина, различна от непочистен тротоар от снежната покривка.

Възразява срещу показанията на разпитаните по делото свидетели, които са в близка родствена връзка с ищцата, и са заинтересовани от изхода на делото.

Твърди се, че процесният инцидент е настъпил поради непочистен заснежен участък от обилен снеговалеж, за което носи отговорност „Нелсен - Чистота" ЕООД, с което дружество Община Русе е имала действащ през м. 11.2023 г. договор № ЗОП-24 от 01.04.2021 г. Възразява срещу механизма на настъпване на инцидента от 27.11.2023 г. – жалбоподателят излага становище, че ищцата не е успяла да докаже, че е носила подходящи дрехи и обувки, съобразени с метеорологичните условия. Счита, че от приетите и неоспорени по делото доказателства, сред които Метеорологична справка изх. № 012/16.01.2025 г. от Национален институт по метеорология и хидрология, извадки от интернет сайтовете www.dunavmost.com. www.rusemedia.com и www.5minuti.bg, се установява по категоричен начин, че в периода от 24.11.2023 г. до 27.11.2023 г. са налице обилни валежи с формиране на значителна снежна покривка в гр.

Русе, а именно два пъти над нормата за целия месец ноември, обявения червен код за обилен снеговалеж още за 25.11.2023 г., което е съотносимо и спрямо визираната ********** в гр. Русе, за която улица се установи, че за дните 27.11. и 28.11.2023 г. отчетената работа по дейностите, извършени при зимни условия е отразена, като некачествено извършена и не е заплатена от Община Русе, съгласно доклад от инспектор по чистотата към отдел „Екология" при Община Русе и одобрен констативен протокол № 35 от 07.12.2023 г. Възразява се и срещу уважения иск за обезщетение за имуществени вреди – според жалбоподателя е останал недоказан техният размер поради обстоятелството, че по делото е останал недоказан фактът дали претендираната и присъдена парична сума инкорпорира впоследствие отстранените от ищцата 2К-игли или единствено вписания в Епикриза и.з. № 24233 метален имплант. С жалбата се оспорва и съдържанието на представените епикризи – съществуват несъответствия между съдържанието и показанията на вещото лице в съдебно заседание. В жалбата се сочи, че вещото лице д-р Д. не е успял да отговори на установеното несъответствие относно причините за реализиране на оперативните интервенции на ищцата 2 на 27.11.2023 г. в 17:37 ч. и на 28.11.2023 г. в 18:15 ч. Посочва, че ако интервенцията на 27.11.2023 г. е извършена правилно, това не би следвало да води до последващи интервенции, което навежда извод, че липсва причинно – следствена връзка между интервенциите и процесния инцидент, поради което ответникът не следва да носи отговорност. Излага се, че има несъответствия, не само по отношение на разликата в размера на импланта и броя поставени винтове, съотнесени спрямо вписаните данни в посочената епикриза, а както и по отношение на търпените неимуществени вреди от страна на ищцата и тяхната себестойност. На следващо място, жалбоподателят навежда довод, че е налице колизия между представените от ищцовата страна доказателства и приетото заключение на вещото лице д-р Д. по отношение на предоставения отговор на втория въпрос, в частта „...Всички медицински дейности описани в медицинската документация са били необходими за правилната диагностика и лечение на установените увреждания при П.." Жалбоподателят твърди, че има противоречия и в гласните доказателства на изслушаните свидетели по делото. В заключение оспорва присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата като прекомерен, необоснован и некореспондиращ на понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.

Сочи, че от разясненията дадени в съдебно заседание от д-р П. Д. се установява, че процесното нараняване не е създало опасност за живота на пострадалата, нито би довело до образуване на видими белези, които да доведат до загрозяване. Липсват и данни за усложнения в процеса на лечение на нараняването. Излага, че в посочените епикризи са вписани препоръки, но липсват данни пострадалата да е провеждала рехабилитация. Навежда възражение за съпричиняване, както по отношение на твърдените настъпили събития, така и по отношение на претендираните неимуществени вреди от страна на пострадалата. Оспорва се, посочения момент на настъпване на твърдяното увреждане - 27.11.2023 г., така също и спрямо последвалата оперативна интервенция, реализирана на 28.11.2023 г. породена от повторно изкълчване на крайник, който е с поставена гипсова имобилизация съгласно данните, вписани в Епикриза и.з. № 24127 и съотнесени спрямо вписаната окончателна диагноза в Епикриза и.з. № 24233, а именно: „S52.60 Фрактура антебрахии декстра ин партис дисталис. Дислокацио секундария.", както и касателно последното оперативно лечение, проведено на ищцата на 09.01.2024 г. поради миграция на импланта и вписана окончателна диагноза в 3

Епикриза и.з. № 630: „Т84.4 Статус пост фрактура антебрахии декстра ин партис дисталис. Остеосинтезис металика. Миграцио клави.". Твърди се, че ищцата е имала възможност да наблюдава състоянието на пътя и тротоара, съответно да подбере внимателно местата, по които да стъпва и да се придвижва. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови друго такова, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност моли съдът да редуцира присъдения размер на паричното обезщетение, което не отговаря на реално претърпените вреди, както и да постанови, че отговорността за причиненото увреждане на гжа П. е вследствие от неизпълнение на договорните задължения на „Нелсен Чистота" ЕООД по действалия през м. ноември 2023 г. Договор № ЗОП-24 от 01.04.2021 г. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответника по нея М. П., чрез пълномощника адв.Д. Н.. Оспорва жалбата като неоснователна по изложени за това доводи и моли въззивният съд да я остави без уважение и да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество решението е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД.

4

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди и за обезщетение за имуществени вреди в постановените размери.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя: съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването, че първостепенният съд е изградил своите изводи относно причината за инцидента само въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел, който е родственик на ищцата, се явяват несъстоятелни. ОС – Русе е изследвал и анализирал подробно всички факти и обстоятелства по делото, включително свидетелски показания, заключението на съдебно – техническата експертиза, представените снимкови материали, както и приложената справка и писмени доказателства относно метеорологичните условия в деня на инцидента. От съвкупния анализ на доказателствата по категоричен начин е установено, че инцидентът е настъпил именно поради лошото състояние на тротоарната настилка, в резултат на което ищцата се е спънала и паднала. Констатацията за лошото състояние на пътната настилка е подкрепено и от заключението на съдебно – техническата експертиза. Вещото лице е посочило, че тротоарната настилка по процесния участък на ул. „ Цар Шишман“ е с видими неравности, счупвания, пропаднали и разместени плочки, както и осезаеми денивелации. Освен това експертът е посочил, че съществуват обективни предпоставки за спъване на пешеходец, дори при внимателно и нормално движение, от което следва, че е доказана причинноследствена връзка между състоянието на настилката и процесния инцидент, поради което ответникът Община Русе носи отговорност за настъпилия вредоносен резултат. От изложеното следва, че е необосновано и възражението на въззивника, че инцидентът се дължи единствено на метеорологичните условия в деня на инцидента – обилен снеговалеж. На следващо място от приложената справка от НИМХ изх. № 012/16.01.2025 г., в 5 която се посочва, че в периода 24.11.2023 г. - 27.11.2023 г. в гр. Русе са паднали обилни валежи – никъде не се посочва конкретното количество на валежите, единствено от показанията на А. П., който е пряк очевидец се установява, че „по тротоарите на 27 ноември имаше сняг, но не навсякъде, не беше изчистено, но не беше напълно заснежено.“ Предвид изложеното, е несъстоятелно възражението на ответника по делото, че ищцата е паднала поради непочистен от снега тротоар.

Оплакването на жалбоподателя, че е налице съпричиняване от страна на ищцата се явява неоснователно. За да е налице съпричиняване на вредоносния резултат трябва е налице действие или бездействие от страна на пострадалата, което да е в пряка причинна връзка с процесното събитие. По делото не се установи такова. В правната теория и практика е категорично прието, че изборът на маршрут от пешеходец не може да бъде основание за съпричиняване, когато не е бил забранен, обозначен като опасен или има конкретни доказателства за неговата видима и очевидна рисковост. Никой гражданин не дължи предварително обследване на тротоара, по който преминава. Задължение на собственика на пътната инфраструктура - в случая Община Русе, е да поддържа същия в изправно състояние. Твърденията, че ищцата е била с неподходящо облекло и обувки не се подкрепят от нито едно от събраните доказателства по делото, поради което това възражение също се явява голословно и несъстоятелно.