Решение № 209 от 05.06.2023, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Кюстендил, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20221500500679 по описа за 2022 година

С. В. Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К., ул. *********** № ***, чрез пълномощника адв. Е. Й., обжалва Решение № 260156 от 24.10.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.дело № 276/2021 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт Кюстендилският районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от С. В. Д. против „****“ ООД иск да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът е собственик на 380/2640 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 1641.101.50 по КККР на землището на с. Горна Брестница, Кюстендилска област и е осъдил С. В. Д. да заплати на „****“ ООД сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 1175,00 лв.

Въззивникът навежда съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Твърди, че районният съд не е разгледал и обсъдил твърдението на ищеца, че е собственик на процесния имот на основание давностно владение в периода от 06.11.1998 г. /когато е придобил имота от баща си В. Д./ - до 27.09.2019 г., когато владението му било отнето принудително от ЧСИ А. и предадено на ответното дружество.

Сочи, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд не е взел предвид приети по делото писмени доказателства - влязлото в сила постановление за възлагане на ЧСИ А. от 05.06.2018г., съгласно което ответникът бил придобил имот с площ 2260 кв. м., а не 2640 кв.м., както и удостоверение № УТ-191677/03.12.2019г. от Кмета на Община Кюстендил и заповед № 18-468/14.01.2020 г. на Началник СГКК гр. Кюстендил, от които било видно, че процесният имот се състои от ПИ № *** с площ 2260 кв. м. и ПИ с № *** и № *** с площ 380 кв. м., както и удостоверението за наследници на В. С.ов Д., от което било видно че ищецът е негов син и законен наследник.

Твърди, че доколкото ответното дружество е придобило в собственост само 2260 кв.м, е недопустимо то да е собственик на ПИ с площ 2640 кв.м. Счита, че районният съд невярно е интерпретирал изготвената и приета по делото СТЕ, като същевременно не е обсъдил констатираното в нея, че към 05.06.2018 г., парцел 49, масив 31 в землището на с. Горна 1

Гращица не е съществувал, респ. към съответната дата е невъзможно да бъде продаден този имот от ЧСИ. Твърди, че КнРС следвало да съобрази и обстоятелството, че по изпълнителното дело страна-длъжник е А. Д.а, а С. Д. е привлечен като ипотекарен длъжник, т.е. другите наследници на В. Д. не са привлечени като страни по изпълнителното дело.

Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „****“ ООД чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. А.

Т. от АК – Кюстендил, в който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват като несъстоятелни изложените в нея твърдения.

Подчертава се, че в случая се касае за принудително изпълнение върху недвижим имот на ипотекарен длъжник, като ответникът е придобил собствеността върху него въз основа на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот, върху който била учредена законна ипотека върху цялата площ от 2639 кв.м., чиято валидност била съдебно призната с цитирани съдебни актове. Твърди, че ищецът, като притежаващ качеството ипотекарен длъжник в производството по изп.дело № 69/2014г. е изцяло обвързан със силата на присъдено нещо относно обхвата на законната ипотека, като имотът бил продаден на публичната продан и възложен на ответното дружество с индивидуализация и площ съгласно ипотеката. Допълва, че ипотечното право като неделимо, следва имота, предвид което ирелевантно за съществуването му е обстоятелството дали след учредяване на ипотеката са налице изменения на имота, респ. проведеното през 2009 г. производство по създаване на КККР за обект „Брестнишки хан“, на което се позовава ищецът, е без значение.

Счита твърдението, че ищецът е придобил собствеността върху процесните идеални части по силата на изтекла в негова полза придобивна давност за недоказано и в противоречие с други изложени в исковата молба твърдения, и се аргументира в тази насока.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване изцяло на обжалвания съдебен акт. Претендират се деловодните разноски за въззивната инстанция.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

Съгласно чл.269, изр.2 от ГПК въззивният съд относно преценката за правилността на обжалваното решение е ограничен от изрично посочените във въззивната жалба въпроси, както и дали при постановяването му са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Съдът констатира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

По същество въззивният съд намира следното от фактическа страна:

Ищецът се легитимира като собственик по силата на сделка, обективирана в нотариален акт №102, т.I, дело № 102/2006 г.за придобиване правото на собственост- върху търговски обект, представляващ застроен недвижим имот от 2260 кв.м., заедно с изградената в него масивна сграда- ресторант „Бреснишки хан“, парц. 49, м. 31, имот пл.

№97 ( л.8 от първоинстанционното дело).

Както се установява от молба изх.№ 03-140/ 31.10.2000г. на Община Кюстендил, върху имот, представляващ застроен недвижим имот от 2639 кв.м,ведно с изградената в него масивна сграда- ресторант „Брестнишки хан“, парцел 49,масив 31 в землището на с.Горна Брестница, при граници и съкседи:шосе, полски път, нива и водоем, с площ 2639 кв.м е вписана законна ипотека вх.№54, т.1,вх.р.№136/01.11.2000г по партидна книга том 155,стр.352 на Службата по вписванията при РС-Кюстендил.

Видно от постанолвение за възлагане на недвижим имот по изп.дело №69/2014г.на ЧСИВалентина А. срайон на действие Окръжен съд – Кюстендил, в собственост на 2 ответника след проведена публична продан е възложен поземлен имот с идентификатор *** по КККР , одобрени със Заповед №РД-18-10-176/31.08.2009г.на началника на СГКК гр.Кюстендил с площ 2260кв.м, а по ипотека 2639 кв.м.

Със Заповед №18-468/ 14.01.2020г.на Началника на СГКК-Кюстендил е одобрено изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Горна Брестница, ЕКАТТЕ 1611, община Кюстендил, одобрена със Заповед №РД-18-10-176/31.08.2009г.на началника на СГКК гр.Кюстендил , като е посочено, че се касае за отстраняване на непълноти и грешки и е нанесен нов обект в КККР - ***, записан на името на ответника „****“. , като последният, освен това обхваща и имоти с идентификатори 161421.101.49 и 161421.101.56 (частично).

От заключение № 277307/2021г.на в.л.Д. Х. се установява, че парцел 49,масив 31 в землището на с.Горна Брестница и ПИ 031049 по КВС представляват един и същ имот.Констатира се и, че Парцел 49,масив 31 е отразен по картата на възстановената собственост за землището на с.Горна Брестница, както и че в КККР със Заповед №РД-18-10176/31.08.2009г. е отразен ПИ с идентификатор 161421.101.15, попадащ върху ПИ 031049.

В заключението се сочи още , че с ПИ 031049 по КВС съвпада с ПИ *** , респ.с ПИ *** ( последният, както се посочи, е по Заповед №18-468/ 14.01.2020г. на Началника на СГКК-Кюстендил).

Събрани са гласни доказателства относно ползване на имота, респ.терена, от ищеца и семейството (родителите му) , като свид.М.А. сочи, че майката А. Д.а е установила владение върху имота през 2000г. ( срвн. същевременно и констативен нотариален акт 29 т.1,рег. 526 д.29/2006г., за установяване право на собственост в полза на А. Д.а , където отразената площ на имота парцел 49,масив 31,пл-№97, е 2260кв.м); респ.свид.А. Д.а сочи, че е придобила правото на собственост върху имота след съдебно решение за развода със съпруга й В. през 2000 г.и го е прехвърлила през 2006г.на ищеца, като целият имот е бил владян от семейството от 1998г.до 2019г., а от общината й казали, че част от имота ще бъде взета, защото щял да минава път. В исковата молба е отразено и обстоятелството, че тъй като община Кюстендил е приела, че „тези 380 кв.м са общинска частна собственост“, поради това ищецът не е правил опити да се снабди с документ за собственост по наследство и давност, въпреки че ги е владял и ползвал като собственик повече от десет години-т.е.при липса на ясно демонстриране на намерение са своене .

Представено е и удостоверение за наследници на В. С.ов Д., починал на 18.12.2003г., от което е видно, че наследниците по закон на същия са освен ищеца (негов син) още двама низходящи от първа степен.

При горната фактическа обстановка , съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е положителен установителен иск , който цели установяване право на собственост в полза на ищеца към настоящия момент върху идеални части от понастоящем съществуващия ПИ ***.

Въззивният съд намира иска за неоснователен и недоказан. Учрдената ипотека е върху имот парцел 49, масив 31 в землището на с.Горна Брестница (напълно идентичен с ПИ 031049 по КВС ), който ( респ. площта му) съвпада с тази на съществуващия понастоящем ПИ ***, отразен по КККР като собственост на ответното дружество. По делото не е установено на какво основание , в какъв обем и на чие име е възникнало право на собственост върху вече заличените, т.е. несъществуващи към момента, имоти с идентификатори 161421.101.49 и 161421.101.56 - при липса на документи относно собствеността им в полза на ищеца и неустановено при пълно и главно доказване- в тежест на ищцовата, а не на ответната страна –на владение по смисъла на чл.79 ЗС, в т.ч. явното му демонстиране, довело до трансформация в право на собственост, за да се приеме, че същите са били собственост на ищеца, което да е установено към изменението на КККР със Заповед №18-468/ 14.01.2020г.

Изграждайки правните си изводи въз основа на описаната фактическа обстановка, на база събраните по делото доказателства, въззивният съд , като намери, че същите изводи 3 съвпадат с тези на първоинстанционния съд относно неоснователността на иска, счита, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При липса на данни за сторени във въззивното производство разноски, такива не се присъждат на въззиваемата страна.

Мотивиран от горното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260156 от 24.10.2022 г., постановено по гр.дело № 276/2021 г. на РС – Кюстендил.

Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4