Решение № 60 от 14.10.2021, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. В**, 13.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АН* М. П*

Членове:

В* Й. М*

Г*П. Й* при участието на секретаря В* В. У* като разгледа докладваното от В*Й. М* Въззивно гражданско дело № 20211300500264 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано по въззивна жалба от СЛ. СЛ. Т. , ЕГН : ********** от гр.В*, ул.“Б* „ № *, чрез адв. А* М* против решение № 164 от 07.05.2021 по ГР.Д.

№2461/2020г по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Ю* АД , ЕИК: *** и седалище и адрес на управление гр.С*, район В*, ул.О** път №** и Е* М** ЕООД , ЕИК 1*** и седалище и адрес на управление гр.С*, ул.Р** П** К* №* сграда М* Т**, ет* отрицателен установителен иск за признаване по отношение на ответниците , че вземането към ищеца в общ размер 13 227.74 лева, от които 12 890.00 лева главница, 323.22 лева договорна лихва за периода 31.05.2013г.-30.08.2013г.,14.52 лева наказателна лихва за периода 20.01.2013г.- 17.05.2013г., както и разноски за ДТ 264.56 лева и адвокатско възнаграждение 617.47 лева,за което е образуваното изпълнително дело №262/2019г. по описа на ЧСИ В.Т. с район на действие ОС В**, е погасено по давност.

1

Подържа се, че решението е незаконосъобразно и необосновано.

Единственото принудително изпълнително действие спрямо длъжника по изп,д.№ 535 / 2013г ЧСИ В.Т.а е било направено на 11.10.2013г ,когато е издадено постановление за налагането на възбрана върху притежаван от него имот в гр.Лом.

При това положение, ВРС е следвало да приеме , че към 12.10.2015г е настъпило основание за прекратяване на изпълнителното дело, което ЧСИ В.Т.а е следвало да стори , но не го е направила .

Производството по изп.д.№ 535/20213 на ЧСИ В.Т.а се счита прекратено по силата на закона на 12.10.2015г и всички действия след 12.10.2015г са били незаконосъобразни.

ВРС незаконосъобразно приел в мотивите на решението си, че спрямо жалбоподателя след постановяване на ТР по т.д. № 2 /2013г на 26.06.2015г е започнала на тече нова давност .

ВРС незаконосъобразно не се е съобразил с факта, че на 12.10.2015г е настъпило прекратяването по силата на закона на изп. дело № 535 /2013г ЧСИ В.Т.а .

Също така ВРС не се е съобразил и с практиката на ВКС съгласно която при такива случай, давността започва да тече от последното принудителноизпълнително действие , което е направено на 11.10.2013г.

На 11.10.2018 г. е изтекъл и 5 - годишният давностен срок за вземането, като предприетите след тази дата действия на взискателя по прекратеното по право изпълнително производство също нямат значение на прекъсващи давността.

ВРС не се е съобразил, че с разрешението по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ТПК.

Прекратяването на изпълнителното производство поради г. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи 2 осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.

Посочва, че ,ВРС е следвало да се съобрази с това, че към момента, в който на 14.08.2019г „ Е* М*” е подал молба до ЧСИ В. Т.а с взетия от прекратеното изп.д. № 535 /2013г ЧСИ В. Т.а изпълнителен лист ,издаден на 05.06.2013г на ответника „Ю*”АД по гр.д.№ 1034/2013г на ВРС и е подал молба, за да бъде отново образувано ново изпълнително дело, а именно изп.д.

№ 262 /2019г ЧСИ В.Т.а е била изтекла 5 годишната погасителна давност , настъпила още на 11.10.2018г.

ВРС не се е съобразил, че въпреки приетата практика на ВС , в сила до приемането на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д.

№ 2/2013 г., ОСГТК, за това, че по време на изпълнителния процес давност не тече е била налице императивната норма , която касае прилагането на перемцията - ЧЛ.433 ,ал. I т. 8 от ГПК .

Моли Съда да постанови решение, с което отмените обжалваното решение на ВРС и уважи предявеният иск ,а именно : да постанови решение, с което признае за установено на осн.чл.124 ал.1 ГПК , че не дължи на „Ю*” АД ,ЕИК : ** „ Е* М** „ ЕООД , ЕИК : 1** сумите , за които е издаден изпълнителен лист по гр.д.№ 1034/2013г на ВРС „представляващи вземане по изпълнителния лист, предмет на преобразуваното изп.д.№ 262 /2019г при ЧСИ В* Т.а , с район на действие ОС- В* , поради погасено по давност право на принудително изпълнение ведно със законните последици .

Постъпил е писмен ОТГОВОР НА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА От„Е* М*” ЕООД, гр.С*, район В*, ж.к.М* Д**, ул.”Р*П*-К*” № *, чрез адв. А*М* Колова,

Поддържа, че предявената въззивна жалба е неоснователна и постановеното първоинстанционно решение е правилно, тъй като е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.

Поддържа, че към момента на депозиране на исковата молба, давността на вземането все още не е изтекла.

3

По силата на чл. 116, б. "в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

С цитираното ТР е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудително осъществяване на вземането. Правилно съдът в постановения акт е констатирал, че въззивникът неоснователно се е позовал на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС за периода преди постановяването му на разпоредбите касаещи давността.

Отношенията между страните, с оглед наличието на двете тълкувания, следва да се преценяват до датата на приемане на ТР - от посоченото ППВС, а след приемането на тълкувателното решение следва да се има предвид приетото в същото тълкувание.

Счита, че съдът правилно е постановил, че началото на новата давност е 30.08.2018г. и при съобразяване на постановеното в посочения тълкувателен акт, срокът за погасяване на главницата изтича на 30.08.2021г., а за погасяване на лихвите на 26.06.2018г., тъй като след образуването на новото изпълнително дело № 262/2019г. не са предприемани действия спрямо длъжника, прекъсващи давността.

Моли, с оглед на гореизложеното, да отхвърли като неоснователна жалбата на въззивника и потвърди изцяло Решение № 164/07.05.2021г. по гр.д. № 2461/2020г., образувано по описа на Районен съд Видин, 2състав, като правилно, мотивирано и обосновано.

Видинският окръжен съд,като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по делото в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

Искът е с правно основание чл.439 , ал. 1,вр. с чл. 124 ГПК.С решение 4

№ 164 от 07.05.2021 по ГР.Д. №2461/2020г по описа на ВРС е отхвърлен предявеният от СЛ. СЛ. Т. , ЕГН : ********** от гр.Видин, ул.“Божур „ № 14, срещу Ю* АД , ЕИК: ** и седалище и адрес на управление гр.С**, район В**, ул.О* път №** и ЕОС М**с ЕООД , ЕИК ** и седалище и адрес на управление гр.С**я, ул.Р* П*К** №*, сграда М** Т*, ет* отрицателен установителен иск за признаване по отношение на ответниците , че вземането към ищеца в общ размер 13 227.74 лева, от които 12 890.00 лева главница, 323.22 лева договорна лихва за периода 31.05.2013г.-30.08.2013г.,14.52 лева наказателна лихва за периода 20.01.2013г.- 17.05.2013г., както и разноски за ДТ 264.56 лева и адвокатско възнаграждение 617.47 лева,за което е образуваното изпълнително дело №262/2019г. по описа на ЧСИ В.Т. с район на действие ОС В* , е погасено по давност.

Установи се по делото, че на 05.06.2013г. по ч.гр.д.№ 1034/2013г.по описа на ВРС, въз основа на издадена Заповед № 789/04.06.2013-РЗ за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ , е издаден изпълнителен лист в полза на Ю* Б* АД гр.С* срещу ищеца за суми, представляващи 12 890.00 лева главница, 323.22 лева договорна лихва за периода 31.05.2013г.-30.08.2013г.,14.52 лева наказателна лихва за периода 20.01.2013г.- 17.05.2013г. както и разноски 264.56 лева ДТ и адвокатско възнаграждение в размер 617.47 лева, които вземания произтичат от Договор за потребителски кредит от 20.08.2012г. Въз основа на същия лист, видно и от приложеното изпълнително дело, че на 29.07.2013 г. по молба на Юробанк АД от същата дата, е образувано изпълнително дело № 20137240400535 на ЧСИ В.Т.а.

На ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение на 19.08.2013г .

С Постановление от 29.08.2016г. като взискател по делото е конституирано „Е* М*“ ЕООД, поради извършена цесия.

С постановление от 08.08.2019г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК, както и е разпоредено да се образува ново изпълнително дело. Върху изпълнителния лист е отбелязано, че делото е прекратено на посоченото основание, но не е посочена дата.

На 14.08.2019г. е образувано ново изпълнително дело с № 20197240400262 на 5

ЧСИ В.Т.а, район на действие ВОС.

Връчена е нова покана за доброволно изпълнение на ищеца на 11.09.2019г.

При така изяснената фактическа обстановка, ВдОС намира въззивната жалба за неоснователна поради следното:

Съгласно т.14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /относно приложението на чл.116 б.В ЗЗД при молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК – отм. / се правят разяснения, че сега действащият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. С липсата на подобна правна уредба в ГПК отм. г. е аргументиран изводът, че на молбата за издаване на изпълнителен лист по отменения кодекс не може да бъде придадено действие да прекъсва давността. Такова действие е неприемливо и с оглед едностранния характер на производството за издаване на изпълнителен лист. Длъжникът узнава за същото едва при връчване на призовката за доброволно изпълнение, когато давността е прекъсната със започване на изпълнителния процес. Давността се прекъсва само със започване на производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. В същия смисъл са и мотивите към т.10 от тълкувателното решение. Според тях, давността е правна последица на бездействието на кредитора, поради което ако той няма правна възможност да действа, давност не тече.

В случая, изискуемостта е настъпила с издаването на изпълнителен лист по и заповед по чл.417 ГПК на 05.06.2013г. При наличието на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 418 ГПК въз основа на документ по чл. 417 ГПК се издава и изпълнителен лист на кредитора, който се връчва на длъжника от съдебния изпълнител – арг. от чл. 428, ал. 1 ГПК. Това действие се извършва най-рано с връчване на поканата за доброволно изпълнение. Предвид възприемане на това законово решение, кредиторът може да образува изпълнително производство и да извършва активни действия с цел удовлетворение на своите интереси. Тези действия се извършват както от него – с подаване на молби до съдебния изпълнител с искания за предприемане на действия по изграждане на изпълнителни способи, така и 6 със самото предприемане и извършване на поисканите изпълнителни действия. Поради тази причина в ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, се приема, че погасителната давност в изпълнителното производство не спира, а се прекъсва многократно на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД.

В настоящия казус давността е текла до 29.07.2013г , когато е образувано изп.д.№ 535/2013г.,и е прекъсната, тъй като до постановяване на ТР№ 2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС , е действало Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, според тълкуването на което, давността се прекъсва с образуването на изпълнително дело и спира да тече в периода на висящност на същото.

Разпечатката съдържа 51 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/97e16001-10a9-4f71-96a2-1db2bbe553d9