Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260250 от 16.10.2020, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 791/2020
Вид
Решение № 260250
Подписан
16.10.2020
Състав
ПЛАМЕН ПЕТРОВ ЧАКАЛОВ, РУМЯНА ИВАНОВА АНДРЕЕВА АТАНАСОВА, БРАНИМИР ВЕСЕЛИНОВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е

Н И Е № 260250 гр. Пловдив 19.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански състав в открито заседание на седми юли две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Румяна Андреева

Членове: Пламен Чакалов

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна

Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 791 по описа на 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е решение № 341/30.01.2020г. на Пловдивския районен съд, ХІХ-ти гр. с., поставено по гр. д. № 5568/19г, с което признава за установено, че Б.В.З. с ЕГН **********,***, дължи на Х.М.Д. с ЕГН **********,***, сумата от 5000 /пет хиляди лева/ лв., предадени в собственост на З. на 22.12.2014 г. срещу задължение да ги върне, за което е съставил частен свидетелстващ документ наименуван

„Разписка“ от дата 22.10.2014 г. ведно със законната лихва от 13.12.2018 г. до окончателното й изплащане, за което вземане Д. се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20009 по описа на Районен съд – Пловдив, ІІІ бр. с. за 2018 г.

Жалбоподателят Б.В.З. с ЕГН ********** моли съда отмени решението на районния съд, по съображенията изложени в жалбата и постанови друго, с което отхвърли иска.

Въззиваемата страна Х.М.Д. с ЕГН ********** счита жалбата за неоснователна. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

В жалбата се твърди, че не е доказана валидна облигационна връзка между страните; не е доказано наличието на заемно правоотношение в неговата пълнота и ищецът не е провел пълно главно доказване по делото.

В исковата молба се твърди, че между страните е налице устен договор за заем сключен на 22.12.2014г. между Х.М.Д. като заемател и Б.В.З. в качеството му заемополучател за сумата от 5 000 лева, за която сума Б. В. З. е издал разписка на същата дата.

В срока по чл. 131, ал.1 във връзка с чл. 193, ал.1, изр. първо от ГПК ответникът, тук въззивник, не е оспорил авторството на представената разписка.

Доколкото тя съдържа неизгодни за него обстоятелства, а именно, че е получил от Х. М. Д. сумата от 5 000лв. представляваща паричен заем, то предаването на процесната сума е доказано.

Понеже страните не са уговорили падеж, заемодателят е изпратил нотариална покана, също неоспорена от въззивиника, която е получена от заемополучателя на 11.10.2018г., с която е предоставен седмодневен срок за връщане на сумата, който изтича на 18.10.2018г. Дори и да се приеме, че следва се приложи нормата на чл. 238, ал.4 от ЗЗД – че връщането на парите трябва да се извърши в течение на един месец от поканата, т.е на 11.11.2018г., то и към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят не е ангажирал доказателства за връщането на получената сума.

Ето защо искът е доказан по основание и размер и следва бъда уважен.

Като достигнал до същия правен извод и е уважил иска със законната лихва районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

Въззиваемата страна претендира разноски, но не представя доказателства в подкрепа на това искане и затова такива не се присъждат.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРДЖАВА решение №

341/30.01.2020г. на Пловдивския районен съд, ХІХ-ти гр. с., поставено по гр. д. № 5568/19г.

Решението е окончателно.

Председател: Членове:1.

2.