Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1088 от 10.11.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1303/2022
Вид
Решение № 1088
Подписан
10.11.2022
В сила
10.11.2022
Състав
Албена Янчева Зъбова Кочовска, Кристиян Антониев Попов, Таня Димитрова Евтимова

Цитирани разпоредби

  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.190, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 98а · Закон за енергетиката
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1088 гр. Бургас, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20222100501303 по описа за 2022 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба с рег.№11827/18.08.22г. на БОС, подадена от В. А. Д., ЕГН **********, с адрес:*****, чрез особен представител адв. Ж. Апостолова-БАК, с адрес на адвокатската кантора: гр.Бургас, ул.“Любен Каравелов“ №5, вх.В, ет.1, против Решение №1252/14.06.22г. по гр.д.№3016/2021г. по описа на РСБургас,с което е прието за установено по реда на чл.422 от ГПК, че дължи на „ЕВН България електроснабдяване“ АД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.

„Христо Данов“ 37, представлявано от Стефан Заманов, Михаела Михайлова-Дьорфлер и Йорк Золфелнер сумата от 141,01 лв., представляваща стойност на доставена и потребена електрическа енергия и мрежови услуги за клиентски номер 1010214429 и обект на потребление, находящ се в гр. Бургас, кв. "Черно море", ул. "Баира" №12, ап. 1 ИТН 2557097, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за забава за периода от 11.06.2019 г. до 27.01.2021 г., в размер на 22 лв.,както и законна лихва за забава върху главницата, считано от 28.01.2021г. до изплащането й, за които суми е издадена заповед за изпълнение №260291/29.01.2021 г. по ч.гр.д.

№595/2021 г. по описа на БРС, като въззивникът-ответник е осъден да заплати на въззиваемия ищец и сторените от последния съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното и заповедното производство, в размер на общо 600 лв.

Въззивната жалба сочи атакуваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила.

Конкретно се твърди, че съдът е приел неправилно ответника за лице, имащо качеството на потребител на електрическа енергия за процесния обект, защото този факт е останал недоказан от ищеца с надлежни писмени доказателства.

Горното е било обосновано с твърдението, че Д. е бил наемател на имота, за който се е ползвала услугата, съгласно договор от 01.12.2013 г., сключен с наемодател „Мина Черно море Бургас“ ЕАД. Наемателят е оспорил подписа си под този договор, с оглед което съдът е изискал 1 представянето му в оригинал от ищеца, който обаче не е изпълнил даденото му указание. С оглед това счита за неправилен извода на съда, че проведеното оспорване на автентичността на положения от наемателя подпис е било неуспешно. Непредставянето на документа в оригинал не е по вина на ответника. В същност производството по делото е приключило при непълнота на доказателствата, а непредставянето на оспорения документ в оригинал представлява пречка за успешното доказване на факта, че Д. не го е подписал. Затова поддържа, че на осн. чл.161,вр.чл.190, ал.2 от ГПК съдът следва да приеме, че той не е автор на този подпис.

На следващо място съдът не се е произнесъл по всички възражения и оспорвания, направени от ответника с отговора на исковата молба и в допълнителното писмено становище.

Така не е съобразено и обсъдено, че приложените към заявлението за откриване на партида на името на ответника документи не отговарят на изискванията на общите условия на „EВН България електроснабдяване“ ЕАД и не могат да послужат като основание за промяна на партидата, на името на наемателя.

Също така в договор за наем не бил индивидуализиран предметът на отдаване, поради което не можело да се установи за какъв точно обект е сторено включването, още повече, че данните по делото сочат разположението на две жилища на посочения от ищеца административен адрес.

Освен това представената от ищеца декларация-съгласие на наемодателя не е нотариално заверена, съгласно изискванията на общите условия на дружеството-доставчик, което е самостоятелно основание за отказ за промяна на партидата на имота на името на ответника.

Съдът не е съобразил и възражението, че от наемния договор не е видно имотът да е бил предаден във владението на посоченото за наемател лице, а също, че е със срок на действие от една година и по делото няма други данни, освен приложената справка от заинтересованата страна- наемодател, че правоотношението е било продължено за неопределен срок, включително, че договорът е действал по време на процесния период.

В обобщение на горното, се моли за отмяна на атакуваното решение и за произнасянето на въззивно такова, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

Страната е направила при условие на евентуалност и искане за попълване на делото с доказателства, което съдът е оставил без уважение. Дирят се направените по делото разноски.

В отговора на въззивната жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, чрез ю.к. Пенелова, се моли за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Страната намира претенцията си за изцяло доказана по основание и размер. Счита невярно твърдението, че договорът за наем не е представен по делото в оригинал по вина на ищеца.Последният е трето лице по това правоотношение и няма как да притежава оригинал на договора, въз основа на който е създадено, а това обстоятелство е било и надлежно заявено по делото. Затова за представянето му е бил задължен наемодателят, но той не го е сторил.Не счита основателни и твърденията за нередовност в документите по откриването на партидата на името на ответника. Имотът, за който се открива е достатъчно индивидуализиран с посочването на вида и адреса му, а съгласието за промяна на партидата на името на наемателя не е нотариално заверено, т.к. подписът е положен в офиса на ищеца и горното не е било необходимо.

Не ангажира нови доказателства.Дири разноските, внесени за особен представител от 150лв. и за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Служебната проверка на съда по чл.267 от ГПК сочи въззивната жалба за редовна, а тази по чл.269 от ГПК- сочи обжалваното решение за валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените от жалбоподателя възражения, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по предявени искове, намиращи правното си основание в чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Образувано е пред БРС по исковата молба на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, гр.

2

Пловдив против В. А. Д., като се иска съдът да приеме за установено, че той дължи на ищеца сумата от 141,01 лева, представляваща стойността на доставена и потребена електрическа енергия и мрежови услуги за клиентски номер 1010214429 и обект на потребление, находящ се в гр.

Бургас, кв" Черно море", ул. "Баира" №12, ап. 1, с ИТН 2557097, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 11.06.2019 г. до 27.01.2021 г. в размер на 22 лева, както и законна лихва за забава върху главницата от 28.01.2021 г.(датата на подаването на исковата молба), до изплащането й, за които суми е издадена заповед за изпълнение №260291/29.01.2021 г. по ч. гр. д. № 595/2021 г. по описа на Бургаския районен съд.

Претенциите се обосновават с това, че страните са в облигационни отношения по сключен договор за продажба на ел. енергия за обект на потребление с клиентски номер 1010214429.

Длъжникът- битов клиент на ищеца, употребил доставената му в периода 25.04.19г.-25.06.2019г. ел. енергия на стойност 141,01лв., но не я заплатил.

Задължението за заплащането на доставената от ищеца ел. енергия произтича от чл.11,т.1 от общите условия (ОУ)на дружеството - кредитор и чл. 98а от Закона за енергетиката за горепосочения период. Затова моли за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно– деловодни разноски, направени в заповедното и настоящото производство.

В отговора си на исковата молба, о тветникът- чрез назначения му особен представител- е оспорил исковите претенции изцяло по основание и размер. Отрекъл е да има качеството потребител на ел. енергия, поради липсата на доказателства да е собственик или ползвател на имота, още повече че не живее в него, той и не е консумирал ел. енергията, чиято стойност се претендира от ЕВН спрямо него. Ответникът не бил сключвал договор с ищеца, нито собственикът, респективно титулярът на вещното право на ползване на имота е давал изрично писмено съгласие пред ЕВН ЕС или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, Д. да бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот за определен срок. Отбелязва също, че и в тези случаи титулярът на вещното право на ползване или собственикът, е солидарно отговорен за задълженията на клиента към дружеството доставчик на ел. енергия.

С оглед всичко това намира, че и общите условия към договора за доставка на ел. енергия не го обвързват със своите клаузи. Затова счита иска за недоказан по основание.

По отношение размера му оспорва, че процесната ел. енергия е била реално потребена.

Позовавайки се на ЗЕ сочи, че потребителят дължи заплащане на стойност само за реално потребление, каквото в случая не е осъществено. На следващо място се възразява срещу правилното и точно измерване на електрическата енергия за посочения абонатен номер, поради неспазване на предвидените в Правила за измерване на количеството електрическа енергия изисквания.Съгласно чл.17 от ОУ, дължимите от потребителя суми се съобщават от продавача ежемесечно чрез съобщение, изпратено до адреса на обекта, с посочване периода на плащане, който съгласно чл. 18, ал. 2 е 10 дни за всички фактури, с изключение на издадените по чл.17, ал.

4. Затова твърди, че след изтичане на срока за плащане на първата посочена фактура, не са предприети изискуемите действия за уведомяване на ответника за дълга, включително чрез предприемане на действия по прекъсване на ел. захранването на обекта, за което също липсват доказателства. Оспорват се, макар и формално, приложените като доказателства по делото фактури. Молил е съда да отхвърли исковете.

Първоинстанционният съд е счел претенциите за доказани, а възраженията на ответника за неоснователни, поради което е приел за установени претендираните от дружеството спрямо потребителя вземания. Присъдил е и разноски за проведените съдебно и заповедно производство.

Въззивният съд изцяло възприема крайните правни изводи на първата инстанция, което обосновава така:

Възраженията по установените от първата инстанция факти са неоснователни според този съд.

Представената по делото справка НБД сочи, че В. А. Д. няма адресна регистрация на адрес гр.Бургас, кв.“Черно море“, „Баира“ №12, на който се претендира да е осъществена консумацията на ел. енергия за процесния по делото период, но според приложена в делото служебна справка от БРС, е работил в „Мина Черно море“ЕАД-Бургас, гр. Поморие от 15.08.2002 г. до 11.04.2016 г., 3 като миньор.

По делото е представен наемен договор, от който явства, че дружеството е сключило с работника си на 01.12.13г. наемен договор, съгласно който му предоставя за ползване (временно и възмездно)жилищно помещение от 46 кв.м. на адрес: гр.Бургас, м.с.“Черно море“,кв. “Баира“ №12.

Срокът на договора е едногодишен, но с опция наемателят да продължи да ползва помещенията със знанието и без противопоставянето на наемодателя, като тогава договорът се счита за продължен за неопределен срок.Обектът на отдаване под наем е определен чрез вида на имотажилищен, с посочените площ и точен административен адрес.

Създаденото с горния договор наемно правоотношение се отрича с твърдение за неавтентичност на положения от наемателя подпис и неяснота на предмета, но съдът намира възраженията за неоснователни.

По отношение конкретизацията на обекта- съдът съобразява горните факти и счита същия за достатъчно добре идентифициран.

По въпроса за автентичността на подписа на наемателя: Действително подписът е своевременно оспорен и не е бил обект на експертна проверка, защото в процеса не е бил представен в оригинал документа, върху който е бил положен, но това е станало не по вина на ищеца. Дружество ЕВН е сочило, че не разполага с оригинал на наемния договор, което твърдение съдът верифицира, съобразявайки, че в приложенията към представеното по делото Заявление – декларация за започване на продажба на ел. енергия с клиентски № 1010214429 от 11.12.13г., също изхождащо от ответника, е описано представянето на копие на този документ. Освен това ищецът по делото не е страна по наемния договор и действително няма как да притежава оригинален екземпляр от него.