Разпореждане № 138068 от 29.09.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 138068 гр. София, 29.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20241110148815 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление, подадено от [фирма], с ЕИК: [ЕИК] с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. В. К., с ЕГН:

********** за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № *** от 15.10.2018 г., сключен с [фирма] и договор за предоставяне на поръчителство от 15.10.2018 г. с [фирма].

Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за отхвърлянето му в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните вземания: 1381,05 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 15.10.2018 г., сключен с [фирма], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 709,24 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.10.2018 г. до 05.08.2024 г. върху тази главница, предвид следните съображения:

Процесните договор за паричен заем и пряко свързания с него договор за предоставяне на поръчителство са сключени на 15.10.2018 г., като възникналите въз основа на същите облигационни правоотношения се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит (ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.

В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

При преценката по чл. 143 ЗЗП съдът намира, че уговорената между длъжника и кредитора по договора за кредит от 15.10.2018 г. клауза за предоставяне на обезпечение по договора за потребителски кредит (в случая клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора, приложен към заявлението) в т.ч. чрез сключване на договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит, което по арг. от чл. 4, ал. 2 от договора е условие за одобряване на заявлението и за отпускане на кредита, съответно клаузата на чл. 4 от пряко свързания с договора за потребителски кредит договор за предоставяне на поръчителство от същата дата 15.10.2018 г., сключен между 1 длъжника и дружеството [фирма], предвиждаща задължение за потребителя – кредитополучател да заплати възнаграждение за поръчителя в размер на сумата от 1400 лева (113,72 лева на месец с 15 погасителни вноски – съгласно представеното към заявлението приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство), срещу задължението на лицето – поръчител да сключи договор за поръчителство със заемодателя [фирма], по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя-длъжник за изпълнение на всички задължения по договора, е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Така уговорената клауза представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

В случая е уговорено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана при евентуално неизпълнение от страна на длъжника или не, като размерът на възнаграждението от 1400 лева се равнява на предоставената в заем парична сума. Ето защо, уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител, поради което тази клауза е неравноправна и искането в тази част следва да бъде отхвърлено. С оглед акцесорния характер на вземането за лихва за забава и обусловеността му от наличието на главен дълг, следва да се отхвърли и искането в частта относно вземането в размер на сумата от 709,24 лева – лихва за забава върху възнаграждението за поръчителство, както и частта от разноските по настоящото дело – в размер от 64,46 лева, съразмерна на отхвърлената част от искането.

Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя [фирма], с ЕИК: [ЕИК] за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу срещу С. В. К., с ЕГН: ********** за следните суми:

1381,05 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 15.10.2018 г., сключен с [фирма], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 709,24 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.10.2018 г. до 05.08.2024 г. върху тази главница, както и за сумата от 64,46 лева, представляваща разноски по делото, съразмерна на отхвърлената част от искането.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2