Решение № 260238 от 15.10.2026, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София,

15.10.2026 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева

ЧЛЕНОВЕ:

Мария Шейтанова мл. съдия Велислава Илиева при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 693 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 26.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 63733/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 126 състав, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” при МВР е осъдена да заплати на А.Г.М.

/ЕГН **********/ на основание чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД вр. чл.181, ал.3, изр.2 ЗМВР сумата 1 672.16 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 27.10.2016 г. до 27.10.2019 г., и сумата 129.60 лв., представляваща обезщетение в размер на стойността на ободряващи напитки, непредоставени от ответника през периода 27.10.2016 г.- 27.10.2019 г., ведно със законната лихва от 4.11.2019 г. до погасяване на задълженията, а също и сумата 207.91 лв.- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК, като искът по чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР е отхвърлен в частта, в която се претендира сумата 1 691.33 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през периода 27.10.2016 г.- 27.10.2019 г., формиран след преизчисляване на нощните часове в дневни. С решението е отхвърлен и предявеният от А.Г.М. срещу ГД „Гранична полиция” при МВР иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на сумата 405.38 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата 1 691.33 лв. за периода 27.10.2016 г.- 27.10.2019 г. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът А.Г.М. е осъден да заплати на ответника ГД „Гранична полиция” при МВР сумата 53.80 лв.- разноски по делото /за юрисконсултско възнаграждение/. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът ГД „Гранична полиция” при МВР е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 236.24 лв.- разноски за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

Постъпила е въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ

„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” при МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени исковете, и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му в тази част и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна А.Г.М.

/ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР /в приложимата редакция- с изм. обн. ДВ- бр.81/ 14.10.2016 г./ и чл.181, ал.3, изр.2 ЗМВР /в приложимата редакция- с изм. обн. ДВ- бр.81/ 14.10.2016 г./.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/ 2013 г. на ВКС- ОСГТК/.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от А.М. иск по чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР /в приложимата редакция- с изм. обн. ДВ- бр.81/ 14.10.2016 г./ за присъждане на сумата 1 672.16 лв.- възнаграждение за положен извънреден труд /за времето за инструктаж преди работната смяна/ и иск по чл.181, ал.3, изр.2 ЗМВР /в приложимата редакция- с изм. обн. ДВ- бр.81/ 14.10.2016 г./ за присъждане на сумата 129.60 лв.- обезщетение за непредоставянето на ободряващи напитки, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

По делото не е спорно, че през процесния период от 27.10.2016 г. до 27.10.2019 г. ищецът А.Г.М. е изпълнявал държавна служба на длъжност „старши полицай" в Регионална дирекция „Гранична полиция“- Аерогари при Главна дирекция "Гранична полиция" /ГДГП/ към Министерство на вътрешните работи.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните, през периода от 27.10.2016 г. до 27.10.2019 г. ищецът А.М. е работил на 12- часови смени по график, като е дал общо 477 бр. 12- часови дежурства, при които е положил 1 728 часа нощен труд. Освен това за явяването за инструктаж преди работната смяна ищецът М. е положил общо 238 часа извънреден труд, за които не му било изплатено трудово възнаграждение, което според експерта възлиза на 1 672.16 лв., изчислено с увеличение от 50 % върху основното му месечно трудово възнаграждение.

Основателен е искът на А.М. по чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР /в приложимата редакция- с изм. обн. ДВ- бр.81/ 14.10.2016 г./ за присъждането на възнаграждение за извънреден труд през времето за явяване за инструктаж преди работната смяна.

Събрани са по делото доказателства, че преди всяко дежурство за период от 30 минути е извършван инструктаж на ищеца- време, което не му е заплащано като извънреден труд от ответника. Това е видно от съдържанието на приложения по делото документ за ежедневен инструктаж, в който са отразени пет интервала от по 5 минути всеки-за извършването на дейности като: „проверка на готовността на служителите за изпълнение на наряда“, „запознаване с бюлетин на РДГП- Аерогара“, „взаимодействие със съседни наряди“ и т.н., и се подкрепя и от свидетелските показания на Й. Станчева- служител на ответника, работила през процесния период в една група и в една смяна с ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Според чл.21, ал.2 от приложимата през исковия период Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи /обн.

ДВ- бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм. бр.3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., отм. с Решение № 16766/ 10.12.2019 г. по адм.д.№ 8601/ 2019 г. на ВАС, обн. ДВ- бр.4 от 14.01.2020 г./, работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. Съгласно чл.22, ал.1, т.5 от наредбата, отработеното време включва времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството, както и времето за строеви преглед. При тази нормативна регламентация изводът на СРС, че отработеното от ищеца време включва и времето за инструктаж, за което следва да му бъде заплатено съответно възнаграждение от работодателя- ответник, е правилен.

По делото не е спорно, а се и установява от събраните доказателства /писмени доказателства и гласни доказателства- св. показания на Й. Станчева- служител на ответника, работила през процесния период в една група и в една смяна с ищеца/, че преди началото на всяко дежурство на ищеца е провеждан инструктаж в рамките на 30 минути.

Вещото лице по изслушаната съдебна експертиза не установява в счетоводството на ответника времето за явяване, провеждане на инструктаж, приемане и сдаване на дежурството, да е отчетено като работно време за исковия период. Този труд не е отразен в протоколите по чл.24 от цитираната Наредба и възнаграждение за него не е начислено и изплатено на ищеца. При това положение предявеният от А.М. иск за заплащането на възнаграждение за положен през процесния период от 27.10.2016 г. до 27.10.2019 г. извънреден труд /за провеждането на инструктаж/ е основателен, а постановеното от СРС решение като правилно в тази обжалвана от ответника част следва да бъде потвърдено.

Основателен е и искът на А.М. за присъждането на компенсаторно обезщетение за непредоставени от ответника ободряващи напитки.

Съгласно чл.181, ал.3, изр.2 ЗМВР /в приложимата редакция- с изм. обн. ДВ- бр.81/ 14.10.2016 г./, на служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 6.00 ч., се осигуряват ободряващи напитки. Условията и редът за предоставянето на тези напитки се определят с отделна наредба на министъра на вътрешните работи. Според приложимата през исковия период Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч.- чл.10, ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари. Тази забрана, обаче, следва се тълкува в смисъл, че не може задължението на работодателя за предоставянето на ободряващи напитки за конкретни дежурства да бъде изпълнено чрез заплащане на тяхната левова равностойност, вместо чрез реалното им предоставяне, тъй като те имат целево предназначение, както и не може служителят да откаже да получи своевременно предоставени ободряващи напитки и да претендира от работодателя заплащане на тяхната парична равностойност. Да се приложи безкритично посочената забрана означава, че когато работодателят не е изпълнил своевременно задължението да осигури ободряващи напитки, служителят не може да получи обезщетение вместо изпълнение по общото правило на чл.79 ЗЗД, равняващо се на паричната стойност на непредоставените напитки. Невъзможността на кредитора /служителя/ да иска обезщетение вместо изпълнение на посоченото натурално задължение при неизпълнение на същото би означавало, че посоченото задължение е лишено от юридическа санкция, тъй като реалното изпълнение на това задължение след изтичане на периода, за който се дължи, също е невъзможно, доколкото ободряващи напитки се дължат само по време на реално полагания нощен труд, но не и след това. Липсата на възможност както за реално изпълнение, така и за компенсаторно парично обезщетение вместо изпълнение в полза на кредитора би довело до абсурдния резултат длъжникът да се освобождава от това си задължение чрез неговото просто неизпълнение. Поради това и доводът на въззивника за недопустимост на присъждането на левова равностойност на ободряващите напитки е неоснователен.

Ищецът твърди отрицателен факт- че ответникът, въпреки задължението му за това, не е осигурявал по време на нощните дежурства на ищеца ободряващи напитки, нито му е изплащал парично обезщетение за непредоставените напитки, поради което и в тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил това свое задължение, което в случая не е сторено. Освен това ответникът не твърди да е изпълнил посоченото нормативно установено задължение, а се позовава на вътрешно- организационни проблеми, които са ирелевантни за предмета на настоящия съдебен спор.

Съгласно разпоредбата на чл.153 ГПК, на доказване подлежат спорните факти от значение за делото и връзките между тях. С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил както твърденията на ищеца, че му е дължал ободряващи напитки от началото на процесния период, така и твърденията, че през процесния период нощните дежурства на ищеца са били 216 на брой, а дължимата сума за ободряваща напитка е в размер на 0.60 лева. Поради това и предвид неоспорването на тези факти от ответника, правилно е прието от първоинстанционния съд, че искът за присъждане на сумата 129.60 лв. /216 х 0.60/ следва изцяло да бъде уважен.

Разпечатката съдържа 35 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/97dee81b-dd44-4943-a99c-0e64d80c4683