Решение № 60 от 06.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Варна, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Търговско дело № 20233100900270 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 367 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД от „БУЛГАРТРАНС“ ООД, ЕИК 127631514, със седалище гр. Шумен, чрез пълномощник адв. А. П. срещу „ТРАНС БЕТОН“ ЕООД, ЕИК 206540083, със седалище и адрес на управление село Китка, Община Аврен ул. „Първа“, за заплащане на: сума в размер на 16786,90 лева с ДДС съгласно Фактура №****г., представляваща незаплатено превозно възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 811,37 лева, представляваща мораторна лихва за забава на плащане на главницата по Фактура № ****г. за периода 01.06.2022 г. - 21.11.2022 г.; сума в размер на 10981,49 лева с ДДС съгласно Фактура №*****г., представляваща незаплатено превозно възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 457,56 лева, представляваща мораторна лихва за забава на плащане на главницата по Фактура №*****г. за периода 25.06.2022 г. -21.11.2022 г.;

1 сума в размер на 32834,59 лева с ДДС съгласно Фактура №**********/30.06.2022г., представляваща незаплатено превозно възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 1076,24 лева, представляваща мораторна лихва за забава на плащане на главницата по

Фактура

№**********/30.06.2022г. за периода 27.07.2022 г. -21.11.2022 г.; сума в размер на 6752,16 лева с ДДС съгласно Фактура №****г., представляваща незаплатено превозно възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 166,93 лева, представляваща мораторна лихва за забава на плащане на главницата по Фактура № ****г за периода 25.08.2022 г. -21.11.2022 г.; сума в размер на 4952,16 лева с ДДС съгласно фактура №****г., представляваща незаплатено превозно възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 93,54 лева, представляваща мораторна лихва за забава на плащане на главницата по №****г. за периода 15.09.2022 г. - 21.11.2022 г.

Ищецът твърди, че с ответника са сключени пет договора за превоз, обективирани в пет броя фактури. Датите на петте договора са датите на фактурите, а формата на договорите е писмена - обективирана в петте фактури. Твърди се, че задълженията по тези договори не са изпълнени от ответника.

В срока по чл. 372 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията на ответника. Излага, че всички превози, извършени от „БУЛГАРТРАНС“ ООД, са с място на товарене Драгиево и изпращач „Кариера Драгиево“ АД. Излага, че ответникът е закупувал стоката от „Кариера Драгиево“ АД, като е възлагал на ищеца извършването на превоза.

Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва, че „ТРАНС БЕТОН“ ЕООД е възложител по транспортна услуга, както и че товарителниците съставляват договор.

Оспорва, че заявките са ставали в устна форма или по телефона. Ответникът 2 моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на направените по делото разноски. С допълнителния отговор поддържа направените с отговора възражения.

В съдебно заседание ищецът „БУЛГАРТРАНС“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. И. Д., поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на разноски по делото, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът „ТРАНС БЕТОН“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител.

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът „БУЛГАРТРАНС“ ООД – гр. Шумен, основава претенцията си на пет броя фактури с № **** г., № ***** г., № **********/30.06.2022 г., № **** г. и № **** г., с които е документирал извършването на превозни услуги в полза на ответника „ТРАНС БЕТОН“ ЕООД – с. Китка, общ. Аврен, за периода от 03.05.2022 г. до 15.08.2022 г. Касае се за вторични счетоводни документи, които се основават на първични такИ., документиращи самата стопанска операция и които в случая представляват 115 товарителници, приложени към исковата молба. От данните по делото е видно, че се касае за превоз, извършван с товарни автомобили, поради което приложение намират разпоредбите, уреждащи договора за автомобилен превоз по Закона за автомобилните превози. По силата на чл. 50, ал. 1 от този закон, договорът за превоз се установява с товарителница, като по силата на ал. 2 действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата. Наличието на такава товарителница обаче е индиция и установява съществуването на правоотношения по договор за превоз между посочените в документа лица. Съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за автомобилните превози, товарителницата следва да съдържа, освен всички други реквизити, и имената и адресите на изпращача /товародателя/, превозвача и получателя на товара, като бъде обозначено 3 всяко едно лице в какво качество участва. Поначало за един договор за превоз се издава една товарителница, но когато естеството на товара е такова, че превозът не може да бъде извършен с един автомобил или с един курс, се издават толкова товарителници, колкото автомобила участват в превоза или колкото курса следва да бъдат извършени. В представените по делото товарителници като изпращач /товародател/ се сочи „Кариери Драгоево” АД, като превозвач – „БУЛГАРТРАНС“ ООД и като получател на товара – „ТРАНС БЕТОН“ ЕООД, като от естеството на посочения в товарителниците товар може да се направи извод, че се касае за материали, необходими за осъществяване дейността на ответника по делото. От това, както и от приложеното към допълнителната искова молба споразумение за разсрочено плащане на задълженията между „Кариери Драгоево” АД и „ТРАНС БЕТОН” ЕООД, може да бъде направен извод, че между посочените две дружества са съществували правоотношения по договор за продажба. Въз основа на тези правоотношения „Кариери Драгоево” АД е продавало на „ТРАНС БЕТОН” ЕООД материали, необходими за осъществяване на дейността на второто дружество. За доставката на закупените материали е било необходимо същите да бъдат превозени от базата на едното дружество до базата на другото дружество, която дейност е била осъществена от ищеца в настоящото производство „БУЛГАРТРАНС” ООД. От всичко това следва, че между „Кариери Драгоево” АД, „БУЛГАРТРАНС” ООД и „ТРАНС БЕТОН“ са възникнали правоотношения по договор за превоз, уреден по чл. 367 и сл. от ТЗ и специалните разпоредби на Закона за автомобилните превози. При тези правоотношения първото дружество има качеството на товародател, второто на превозвач, а третото – на получател на товара. Тези правоотношения са осчетоводени от „БУЛГАРТРАНС” ООД в посочените пет фактури, в които като длъжник за заплащане на стойността на предоставения превоз е посочен „ТРАНС БЕТОН” ЕООД. Ищцовото дружество надлежно е осчетоводило тези фактури като ги е включило в дневника за продажби и е подало същите в справката-декларация към НАП. Фактурите са изпратени на електронната поща на ответното дружество, като от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице А. Д. Т. се установява, че същите са получени от него, осчетоводени са като: „разходи за основна дейност, разходи за външни услуги, транспортни услуги”. Освен самото осчетоводяване, „ТРАНС БЕТОН” ЕООД е декларирало тези фактури и в 4 дневника за покупки по ДДС, като е подало същите в справката-декларация към НАП, въз основа на която може да се претендира възстановяване на платен ДДС. От факта на осчетоводяването и от вписването на фактурите в подаваната справка-декларация към НАП може да бъде направен изводът, че „ТРАНС БЕТОН” ЕООД не само е приело издадените от „БУЛГАРТРАНС” ООД пет броя фактури, но е признало и задълженията по тях, доколкото се е възползвало от възможността за възстановяване на ДДС. Предвид на това е без значение обстоятелството, че фактурите не носят подпис на представител на ответното дружество за получаване на услугата.

С оглед на горното, следва да бъде прието, че „ТРАНС БЕТОН” ЕООД дължи на „БУЛГАРТРАНС” ООД сумите, посочени като задължение в петте броя фактури, което следва и от разпоредбата на чл. 372, ал. 2 от ТЗ, съгласно която, ако възнаграждението по превозния договор не е платено от товародателя, то се плаща от получателя при приемане на товара. В конкретния случай „ТРАНС БЕТОН” ЕООД не е навело доводи, че дължимото се възнаграждение на „БУЛГАРТРАНС” ООД е било платено от „Кариери Драгоево” АД при натоварването на товара, а същевременно чрез получаването на фактурите е признало съдържащото се в тях твърдение на ищеца, че именно то е задължено лице за заплащане на цената по превозния договор. Не са навеждани каквито и да са твърдения, че „ТРАНС БЕТОН” ЕООД е изпълнило задълженията си по петте фактури, а и няма доказателства, от които да бъде направен евентуален извод в тази насока.

Поради това, така предявените обективно съединени искове за главниците с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 367 от ТЗ са основателни и като такИ. следва да бъдат уважени така, както са предявени.

По отношение на исковете по чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата или на друга покана за плащане. В случая страните не са уговорили срок за плащане на задълженията, поради което длъжникът следва да бъде поставен в забава именно по реда на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице А. Д. Т. и при спазване на посоченото правило, „ТРАНС БЕТОН“ ЕООД е следвало да изпълни задължението си по Фактура 5

№****г. – до 31.05.2022г., по Фактура №*****г. – до 24.06.2022г., по Фактура №**********/30.06.2022г. – до 26.07.2022г., по Фактура №****г. – до 24.08.2022г. и по фактура №****г. – до 14.09.2022г. Като не е изпълнило задължението си до посочените дати, „ТРАНС БЕТОН” ЕООД е изпаднало в забава и дължи обезщетение за същата. Видно от цитираното заключение, обезщетението за забава по първата фактура за периода 01.06.2022 г. 21.11.2022 г. е в размер на 811, 37 лв.; по втората фактура за периода 25.06.2022 г. - 21.11.2022 г. е в размер на 457,56 лв.; по третата фактура за периода 27.07.2022 г. -21.11.2022 г. е в размер на 1076,24 лв.; по четвъртата фактура за периода 25.08.2022 г. -21.11.2022 г. е в размер на 166,93 лв. и по петата фактура за периода 15.09.2022 г. - 21.11.2022 г. е в размер на 93,54 лв.

Предвид на това, исковете за обезщетение за забава до датата на предявяване на иска – 21.11.2022 г. се явяват основателни и следва да бъдат уважени така, както са предявени.

Върху главниците по петте фактури следва да бъде присъдена и законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска – 21.11.2022 г. до окончателното плащане.

По отношение на разноските:

Ищецът претендира присъждане на разноски по делото, за което е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 135 от делото/ и доказателства за извършването им. Същият е направил разноски в размер на 2995,87 лв. - внесена държавна такса, 5 лв. – държавна такса за издаване на обезпечителна заповед, 500 лв. – възнаграждение за вещо лице или общият размер на разноските в настоящото производство е 3500,87 лв., които му се дължат изцяло от ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.