Решение № 317 от 04.10.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Перник, 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА

МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно гражданско дело № 20211700500418 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Община П., представлявана от кмета С. В. против решение № 260562 от 10.05.2021 г. по гр.д. № 4463/2020 г. на районен съд Перник, в частта, с която е отхвърлен предявения от Община П. обратен иск срещу Л.

Е. Л. обратен иск за осъждане на последната да им заплати сумата от общо 712.20 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент – общинско жилище, находящо се в гр. П., кв. „Т.“, бл.**, вх.*, ап.*, от които главница в размер на 661.58 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата от 50.62 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 661.58 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалните и процесуалните норми на закона и се твърди, че е неоснователно осъждането на Община П. за дължими на „ТоплофикацияПерник“ ЕАД суми за доставена, ползване и незаплатена топлинна енергия за общинско жилище, тъй като предявеният от Общината срещу Л. Е. Л. обратен иск не е уважен. Изложени са съображения за основателност на обратния иск, като се твърди, 1 че с настъпването на смъртта на Е.Л. С.- титуляр на настанителната заповед, Л. Е. Л., като негов наследник, е придобила задълженията на наследодателя си. Поддържа се, че Л. е продължила да обитава общинското жилище и отговаря за консумираната топлоенергия за процесния период като потребител на топлинна енергия. Поради това жалбоподателят намира за неоснователно отхвърлянето на предявения обратен иск и моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част, като спорът се реши по същество и се уважи предявения обратен иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба не се сочат и не се представят доказателства.

Въззиваемата страна – Л. Е. Л., в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подала отговор на жалбата, с който е оспорила същата. В отговора поддържа, че първоинстанционния съд правилно и законосъобразно е отхвърлил предявения срещу нея обратен иск, като е формирал изводите си въз основа на събраните доказателства, изразените от страните становища и направените възражения. Сочи, че правилно било прието, че няма качеството на „клиент“ на ищцовото дружество, както и че няма облигационни отношения с ищеца по обратния иск за имота, през процесния период. По изложеното в отговора на жалбата, заявява становище за потвърждаване на оспореното решение и моли да и се присъдят разноските в настоящото производство.

Пред въззивната инстанция „Топлофикация Перник“ АД са депозирали молба, с която молят решението по главния иск да бъде потвърдено, но в тази част решението не е предмет на въззивен контрол.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част (постановено е от компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).

Относно правилността на обжалваното решение съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Решение № 260562 от 10.05.2021 г., постановено по гр.д. № 4463/2020 г. на Районен съд -Перник, е влязло в сила като необжалвано в частта, с която по исковете с правно основание чл.415, ал.3 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от „Топлофикация-Перник”АД срещу Община П., е признато за установено, че Община П. дължи на „Топлофикация-Перник”АД сумата от общо 712.20 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана но незаплатена топлинна енергия за апартамент – общинско жилище, находящо се в гр. П., кв. „Т.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, от които главница в размер на 661.58 лева за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата от 50.62 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 661.58 лева, считано от датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането за които суми е 2 издадена заповед № 1572 от 03.06.2020 г. по ч. гр. д. № 02370/2020 г. на ПРС по чл.410 от ГПК.

Предмет на въззивен контрол е решението в частта му по приетите за съвместно разглеждане по реда на чл.219, ал.3 от ГПК обективно кумулативно съединени обратни осъдителни искове, предявени от Община П. срещу Л. Е. Л.. В исковата молба по чл.219, ал.3 от ГПК се твърди, че Е. Л. С., заедно с четири членното му семейство били настанени в процесното общинско жилище, находящо се в гр. П., кв. „Т.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.* със заповед № ***/14.09.2005 г. на Кмета на Община П.. Твърди се, Е. Л. С. към датата на предявяване на иска е починал, а негов правоприемник била дъщеря му – ответницата Л., съгласно заповед № *** от 24.04.2019 г. на Кмета на Община П., която от датата на настаняване и към датата на предявяване на иска обитавала общинското жилище, и била потребител на топлинна енергия през процесния период.

Поради това се иска осъждането на ответницата Л. Е. Л. да заплати на Община П. сумите, за които бъдат уважени предявените срещу Общината главни искове за установяване дължимостта на суми за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.

Ответницата по обратните искове Л. Е. Л. в срока по чл.131 от ГПК е подала отговор на исковата молба, в който е заявила становище за неоснователност на предявения иск, като е оспорила същите по основание и размер. В отговора е изложила твърдения, че не е имала качеството наемател на процесното жилище през периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. и същевременно е изложила доводи, че е в наемно правоотношение с Общината от 24.04.2019 г., когато със заповед № 694 от 24.04.2019 г. е била настанена в процесното жилище.

С обжалваното решение са отхвърлени исковете срещу Л.Л. да заплати на Община П. сумата от общо 712.20 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент – общинско жилище, находящо се в гр. П., кв. „Т.“, бл.**, вх.**, ет.*, ап.*, от които главница в размер на 661.58 лева за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата от 50.62 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 11.12.2018 г., в едно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. За да отхвърли искът, районният съд е приел, че Л.Л. не е обитава процесния имот през периода м.05.2017 г. до 30.04.2018 г., като съгласно заповед № 1646 от 14.09.2005 г. на Кмета на Община П., жилището е било обитавано от Е. Л. С. и четири членното му семейство, който е починал, като не било доказано, че Л. е наследник на починалия – Е.С..

С оглед изложените обстоятелства в молбата по обратните искове, същите са с правна квалификация чл.232, ал.2, пр. второ от ЗЗД и ищецът следва да докаже наличието на валидно наемно правоотношение с ответницата, изпълнение на задължението си по договора за наем да предаде наемния обект за ползване на ответницата наемател и да предостави свободното ползване в рамките на срока на договора, в следствие на което за ответницата наемател е възникнало задължението за заплащане на консумативните разходи и размера на претендираното вземане по отделни пера за разходи, свързани с ползването на наетия имот.

3

Няма спор по делото, че собственик на процесния топлоснабден имот е Община П..

Видно от представената по делото Заповед № *** от 24.04.2019 г., издадена на основание чл.43, ал.1 от ЗОбС от Кмета на Община П., Л. Е. Л., заедно със следните членове на семейството/домакинството: П.Е. Л. и П. Е. Л., са настанени в общинско жилище за отдаване под наем, състоящо се от три стаи, кухня и сервизно помещение, находящо се в гр. П., кв. „Т.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.*, със срок за настаняване – до 5 години.

Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод, че Л.Л. следва да заплати процесните суми на въззивния жалбоподател, респ. че има качеството на обитател и потребител на топлинна енергия през процесния период в топлоснабдения имот. Това е така защото от приетата Заповед № *** от 24.04.2019 г. се установява, че Л.Л. е настанена в процесния топлоснабден имот, считано от 24.04.2019 г., а процесния период, за който се претендират сумите е 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., т.е. ответницата е настанена в общинското жилище след процесния период, поради което и не може да се направи извод, че в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. между Община П. и Л.Л. е възникнало валидно наемно правоотношение.

Пред районният съд не са ангажирани други доказателства, от които да може да се установи, че в процесния период ответницата е обитавала топлоснабдения имот, респ., че между страните по обратния иск е възникнало валидно наемно правоотношение.

Следва да се отбележи, че в кориците на първоинстанционното производство няма приложена заповед № ***/11.04.2016 г., която макар и описана в отговора на исковата молба, подаден от Община П., такава не е представена по делото, поради което и въззивната инстанция е в невъзможност да я коментира. Не е представена и приложена в хода на първоинстанционното производство и заповед № *** от 14.09.2005 г., въз основа на която Община П. твърди, че в процесния топлоснабден имот е бил настанен Е.Л. С., заедно с четири членното си семейство, част от което е била и ответницата Л.. В тази връзка с отговора по обратния иск Л. е оспорила твърдението на ищеца, че е имала качеството на наемател на процесното жилище през исковия период.

Независимо от горното пред районният съд не е имало спор, че в процесния общински имот е бил настанен Е. Л. С., заедно с четири членното си семейство, част от което е била и ответницата Л.. Няма спор и че Е. С. е починал на 24.01.2018 г., който факт се установява от приложеното пред първоинстанционният съд удостоверение за наследници от 09.12.2020 г., като след смъртта му негов законен наследник е ответницата Л. Е. Л..

Правилно районният съд е приел, че искът е предявен срещу ответницата в лично качество, а не в качеството и на наследник, но неправилно е приел, че не са ангажирани доказателства, от които да се установи, че ответницата има качеството на наследник на починалия С.. Този факт се установява, както вече бе посочено от представеното и прието в проведеното пред районния съд открито съдебно заседание на 13.01.2021 г. удостоверение за наследници от 09.12.2020 г., но това обстоятелство не може да се отрази на крайния извод, че искът е предявен спрямо ответницата в лично качество, а не в качеството и на наследник на Е. С., поради което и искът за периода от 01.05.2017 г. до 24.01.2018 г. предявен спрямо Л. в лично качество е 4 неоснователен и правилно районният съд го е приел за неоснователен, като го е отхвърлил.