Решение № 161 от 18.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Величка Цанова

Атанас Ст. Атанасов при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова в присъствието на прокурора Борис В. Балев като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000601109 по описа за 2025 година

Настоящото производство е по чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК,като е образувано по въззивна жалба,вх.№4735/11.11.2025 година,допълнена надлежно,подадена от адв.Т. П.,АК-Монтана,с посочен съдебен адрес,защитник на подсъдимия Ц. Й. Ц.,с установена самоличност,ЕГН ********** и по въззивна жалба на Л. Т. К. и Ц. Д. Б. в качеството на частни обвинители и граждански ищци,чрез повереника им адв.Г. Г.,АК-Монтана,с посочен съдебен адрес,против присъда №23/05.11.2024 година,постановена по нохд №146/2023 година по описа на Окръжен съд-Монтана.

С присъдата съдът е признал подсъдимия Ц. Й. Ц.,роден на *** година в гр.Лом,с постоянен адрес в

***, българин,български гражданин,с висше образование,работещ,разведен,неосъждан,ЕГН ********** за виновен в това,че на 12.08.2019 година на бетонов възел към ВЕЦ „Огоста 9“ в село Портитовци,област Монтана,стопанисван от „Огоста Енерджи“ ООД,в качеството му на главен *** на обекта съгласно допълнително споразумение № 9/27.03.2019 година към трудов договор №58/30.06.2016 година и длъжностна характеристика,връчена му лично на 27.08.2018 година,съгласно която следва да:

1.Осъществява непосредствено оперативно стопанство,техническо и административно ръководство на всички строителни обекти на дружеството /основни задължения от т.1/, 2.Упражнява контрол на строителната площадка /основни задължения т.5/, 1

3.Създава условия и полага грижи за професионалната подготовка и повишаване квалификацията на работниците /основни длъжностни задължения т. 11/, 4.Носи отговорност за спазване на трудовата дисциплина /основни отговорности т.2/, 5.Носи отговорност за правилната експлоатация и доброто състояние на поверената му инсталация, техника и инструменти /основни отговорности, присъщи на длъжността т.4/, 6.Носи отговорност за техническата изправност на поверената му техника /основни отговорности, присъщи на длъжността т.6/,

7.Носи отговорност за спазване на утвърдените в предприятието правила за здравословни и безопасни условия на труд /основни отговорности присъщи на длъжността т.11/,причинил другиму смърт-причинил смъртта на работник на „Огоста Енерджи“ ООД-Г. Д. Г. от гр.

Бойчиновци,област Монтана,вследствие получена тежка множествена травма,включваща разкъсване на мозъка и несъвместима с живота, настъпила по време на почистване на бетоновия миксер на бетоновия възел при притискане на работника от перките на машината,поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,установил рискова организация на работата по почистване на бетоновия миксер на бетонов възел към ВЕЦ „Огоста 9“ в село Портитовци,област Монтана, стопанисван от „Огоста Енерджи“ ООД чрез влизане на работниците вътре в коша на бетоновия миксер без да са взети необходимите технически мерки за обезопасяване на движещите се части на машината,допуснал бетоновия миксер на бетоновия възел да бъде експлоатиран в състояние,компрометиращо възможностите му за самопочистване /с липсващи лопатки на две от бъркалките на миксера/, допуснал бетоновия миксер на бетоновия възел да бъде експлоатиран без поставени предпазни устройства и защитни прегради, ограничаващи контакта на работниците с движещите се части на машината,допуснал на бетоновия възел да работят служители без специална подготовка за рисковете при работата с машината и рисковете при поддръжката й,с което нарушил правила, установени за охрана безопасността на труда и регламентирани в Закона за здравословните и безопасни условия на труд, Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,Наредба №7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, както следва:

1.чл.16 от ЗЗБУТ - при осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд работодателят е длъжен: ...6-да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин; 7 - да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота лица,които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани.

2.чл.2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 година за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд:1-работодателят осигурява на всеки 2 работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място,като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на риска на съответното работно място.

3.чл.164 от Наредба № 7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване:3съоръжения, машини и оборудване, включително ръчни инструменти със или без двигател, трябва да бъдат:1-правилно инсталирани и използвани;2-поддържани в добро експлоатационно състояние;3-използвани само по предназначение; 4-обслужвани от подходящо обучени работещи.

4.чл.173 от Наредба № 7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване:1-не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда.

5.чл.194 от Наредба № 7/23.09.1999 година за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, на работните места и при използване на работното оборудване:1работещите трябва да имат безопасен достъп и да са в безопасност във всички места и зони, където се извършва производствена дейност и операции по настройване и поддържане на работното оборудване;2-всички операции,извършвани с работното оборудване или с неговите части и елементи във връзка с монтаж,експлоатация, поддържане, ремонт и демонтаж се изпълняват при спазване на инструкциите на производителя и установените организационни и технически мерки за безопасност и опазване здравето при работа,поради което на основание чл.123 ал.1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на наказание от 1 /една/ година „лишаване от свобода“.

На основание чл.66 ал.1 НК съдът е отложил изтърпяване на наказанието за срок от 3 години ,считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът е осъдил Ц. Й. Ц.,с установена самоличност,ЕГН ********** да заплати на Л. Т. К. от *** сумата 100 000 лева,представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Г. Д. Г.,ведно със законна лихва върху сумата,считано от 12.08.2019 година до окончателното й изплащане, като е отхвърлил претенцията в останалата й част над размера на сумата 100 000 лева до 300 000 лева,като неоснователна.

Съдът е осъдил Ц. Й. Ц.,с установена самоличност,ЕГН ********** да заплати на Ц. Д. Б. от *** сумата 50000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Г. Д. Г.,ведно със законна лихва върху сумата, считано от 12.08.2019 година до окончателното й изплащане,като е отхвърлил претенцията в останалата й част до пълния предявен размер от 100 000 лева,като неоснователна.

С присъдата съдът е прекратил производството по предявения граждански иск от Л. Т. К. и Ц. Д. Б. срещу „Огоста Енерджи“ ООД гр.София,седалище и адрес на управление в гр.София,бул.„Ал.Стамболийски“№84,ет.9,представлявано от управителите А. Г. Й. и И. А.

Й.,поради недопустимост на иска.

3

Подсъдимият Ц. Й. Ц.,ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка на Окръжна прокуратура-Монтана,Следствен отдел към Окръжна прокуратура-Монтана сумата 6645 ,48 лв.,представляващи разноски по водене на делото,а по сметка на Републиканския бюджет сумата 6000 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданската претенция,както и да заплати сумата 3346 лв. разноски в съдебното производство и по 5 лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.

С въззивната жалба и допълнението към нея на защитата на подсъдимия Ц. Ц. се твърди,че атакуваният съдебен акт е неправилен,доколкото е постановен при допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила,довели до ограничаване правата на защита на подсъдимото лице и при неточна /“погрешна“/ оценка на събраните и проверени по делото доказателствени източници.По същество са сторени оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.

Твърди се,че първият съд е ограничил времето,в което защитата е могла да реализира защитата си в хода по същество на наказателно-правния спор,като е ограничено времето за „пледоария“ и защитата не е успяла да изложи всички аргументи при изграждане на защитна теза. Сочи се,че защитата не е успяла убедително,поради ограниченото и време,да изложи аргументите си затова,че„…подсъдимият е бил отговорен само за строителството, на възложените му строителни обекти,а не и за дейността на бетоновия възел,където е станала злополуката с починалия работник“.В тази връзка защитата се оплаква,че не е съумяла в пълна степен да анализира нормативните документи,изготвената по делото техническа експертиза и отделните седем задължения на подсъдимото лице,съобразно длъжностната му характеристика ,защитавайки тезата си,че друг,а не подсъдимият е виновен за настъпИ. вредоносен резултат.

Твърди се оплакване за допуснато нарушаване на материалния закон,доколкото съдът необосновано е приел,че подсъдимият Ц. в качеството си на главен *** по строителството към момента на злополуката е „…изпълнявал и задълженията на *** на бетоновия възел…“.Твърди се,че този извод не съответства на доказателствата по делото,на трудовия му договор,на длъжностната характеристика на подсъдимото лице и на изготвената техническа експертиза по делото,а съдът се е предоверил на заявеното от св.И. Й.-един от съдружниците и управител на дружеството,който практически е бил дезинтересиран от работата на бетоновия възел след напускане на техническия ръководител на бетоновия възел–св.С. Н. Х..

Твърди се,че съдът не е разграничил дейността по изграждане на бетоновия възел от самото ръководене на дейността му,като не е съобразил различните кодове на националната класификация на професиите и длъжностите и кода на икономическите дейности.В тази насока сочи,че ако подсъдимият е следвало да отговаря за работата на бетоновия възел,то не е ясно защо е имало назначен нарочен ***-св.Ст.Н. и ***,който и е бил подчинен.

Твърди се,с позоваване на техническа експертиза,т.5,л.140 от ДП,че съдът не е отделил необходимото внимание,за да изследва конкретната причина за настъпилата злополука,защото „…задвижването на бъркалките на миксера,притиснали пострадалия и причинили смъртта не може да стане без задвижване на електродвигателя или заради внезапна повреда,или техническа неизправност преди злополуката“,т.е налице е действие на трето лице/***/,който е 4 включил ел.двигателя без да съзнава,че в миксера има човек.

Твърди,че името на оператора е установено по делото.

На тази основа се прави искане по чл.334,т.2 и чл.336 ал.1,т.3 НПК присъдата на Окръжен съд-Монтана да бъде отменена и бъде постановена нова,с която подсъдимият Ц. Ц. бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.

С въззивната жалба и допълнението доказателствени искания не са правени.

Във въззивната жалба на частните обвинители и граждански ищци,подадена чрез повереника им адв.Г. се прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт,като конкретните оплаквания са свързани с явно занижен размер на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимото лице и в отхвърлителната част на предявените граждански претенции.