Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 20853 от 09.03.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 10018/2022
Вид
Разпореждане № 20853
Подписан
09.03.2022
Състав
КРАСЕН ПЛАМЕНОВ ВЪЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 20853 гр. София, 09.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско дело № 20221110110018 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод заявлението на фирма, ЕИК: ЕИК населено населено адрес, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против П.С.П. с ЕГН: ********** . Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на главницата, договорната лихва и законната лихва върху главницата. Касателно претендираната суманеплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2451.22 лева съдът намира следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът следва да извърши проверка дали подаденото искане се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената допълнителна цена на услуги е налице нарушаване на императивни норми на ЗЗП, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител. Видно от представеното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора, изразяващи се в: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;

4. Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Макар и оформена като допълнителна услуги, по съществото си предвижданията касаят действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Тоест не е налице самостоятелен предмет на отделно правоотношение. Нещо повече, заплащането на посоченото в споразумението възнаграждение е уговорено 1 предварително и е дължимо без значение дали тази услуга ще бъде използвана.Това води до нарушение на принципа на добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Всичко изложено навежда на извода за противоречие на искането с чл. чл.10а, ал.2 ЗПК, който поставя забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито несъмнено са “услугите” по допълнителния пакет. На следващо място чл. 10а, ал. 4 предвижда, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая е предвидено едно общо възнаграждение за всички евентуални услуги, което е в нарушение на цитираната норма.

Всичко изложено води до извода за нищожност на клаузата поради противоречието й с добрите нрави, поради което в тази част, за сумата от 2451.22 лева- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, заявлението следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от горното СРС

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявлението нафирма, ЕИК: ЕИК населено населено адрес, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК противП.С.П. с ЕГН: ********** за сумата от 2451.22 лева- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.

Разпореждането за отхвърляне подлежи на обжалване от заявителя, пред СГС, в едноседмичен срок от връчването му.

УКАЗВА НА ЗАЯВИТЕЛЯ, че може, в едномесечен срок от влизане в сила на отхвърлителното разпореждане, да предяви осъдителен иск за съответното вземане.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2