Определение № 15370 от 13.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15370 гр. София, 13.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20251100507448 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от името на ищеца Сдружение „Европейска пенитенциарна интеграция и защита правата на човека“, чрез пълномощник – П.С., срещу Определение № 20099/06.05.2025г., постановен по гр.д. № 23921 по описа на Софийски районен съд, ГО, 38-и състав за 2025г., с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

В частната жалба се излагат просторни твърдения за порочност на съдебния акт и пристрастност на съдебния състав, поради което се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав на Софийски районен съд.

Софийски градски съд, след като се запозна със становищата на страните и материалите по делото, намери следното:

В обжалвания понастоящем съдебен акт липсват указания досежно срока и начина за обжалване на същия, а в материалите по делото отсъстват данни за надлежното му връчване на жалбоподателя, поради което въззивният съд прие, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Исковата молба, с която е сезиран районният съд е подадена от името на Сдружение „Европейска пенитенциарна интеграция и защита правата на човека“ , като същата съдържа просторни твърдения, че именно спрямо ищеца - Сдружението е бил извършен акт на неравно третиране от орган на съдебната власт, от който са настъпили имуществени вреди.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията, предметния обхват на закона е насочен към защитата на всички физически лица на територията на Република България. Действително, според ал. 2 от същата разпоредба, правото на защита по исков ред е признато и на Сдружения на физически лица или юридически лица, когато са дискриминирани на основата на някои от признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на техния 1 членски състав или на заетите в тях лица. Следователно, макар в принципен план ЗЗДискр. да предвижда възможност юридически лица да търсят защита по исков ред, срещу актове на неравно третиране, допустимостта на последното е предопределена от наличието на твърдения за дискриминация спрямо конкрето/и физическо/и лице/а, принадлежащи към членствения състав на тези юридически лица. Такива фактически твърдения, касаещи конкретно проявление на неравно третиране спрямо физическо/и лица, заети или членуващи в сдружението липсват в исковата молба, което изначално поставя под въпрос нейната допустимост в контекста на преценката за наличието на за активната процесуална легитимация като абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на право на иск.

На следващо място, дискриминацията по смисъла на Закона за защита от дискриминацията представлява различно, по – неблагоприятно третиране, основано на признак, описан в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. – пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Нормите на ЗЗДискр. целят да бъде установено и санкционирано всяко поставяне в неравностойно положение според признаците, визирани в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., като преценката за това се извършва спрямо начина, по който е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. При един задълбочен прочит на депозираната от ищеца искова молба е видно, че макар и съществения обем от съдебна практика, цитирана в нея, всъщност липсва посочване на сходни дела, по които ответникът да се е произнесъл, допускайки до касационно обжалване сходни частни жалби, доколкото именно от това би могло да се направи предположение, че жалбоподателят е бил третиран по – неблагоприятно от други страни по други производства пред ответника. Напротив, цитираната в сезиращия документ съдебна практика, касае единствено разрешения по същество на предшестващия казус на ищеца.

Предвид тези констатации, правилно, районният съд е преценил, че изложените от ищеца твърдения в исковата молба не кореспондират с фактическия състав на чл. 71 ЗЗДискр., а касаят искане за проверка на правилността на влязъл в сила съдебен акт на Върховния касационен съд, който не може да бъде пререшаван.

Не е допустимо по пътя на исковото производство съдът да проверява дали в друго съдебно производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт са допуснати процесуални нарушения, респ. дали постановеният акт е правилен.

В противен случай би се стигнало до хипотеза, при която, съобразно изложеното в исковата молба „нарушение“ на Върховния касационен съд, който „неправилно не е допуснал частната жалба на ищеца до касационна проверка“, в рамките на настоящото производство съдът ще следва да преценява по същество дали постановеният от Върховния касационен съд акт е бил правилен.

По тези причини, въззивният съд споделя изводите за недопустимост на предявения иск, поради което ревизираният акт, с който производството по делото е прекратено, следва да бъде потвърден.

2

Така мотивиран, на основание чл. 278 ГПК, Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 20099/06.05.2025г., постановено по гр.д. № 23921 по описа на Софийски районен съд, ГО, 38-и състав за 2025г., с което производството по делото е прекратено.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3